Дерменка, 1944-та

През януари най-високите звезди във Вселената са над Дерменка. И имат имена - Таню Каратанев, Иван Чакъров и Христо Енчев от Чехларе, Трифон Танев и Таню Найденов от Оризово, Недю Златанов и Тотю Златанов от Голобрадово (днес с. Гранит), Георги Филчев от Опълченец, Дечо Троев от Винарово, Колю Маринов от Радомир (днес с. Колю Мариново), Петър Далевски от Розовец, Гана Балева от Церетелево, Гита и Георги, "двамата..." от Малко Шивачево (днес с. Гита) - все чирпански и брезовски села. 

На 20 януари 1944 г. Средна гора закипява от картеч и взривове, от викове и стонове. Адът се спуска на Дерменка, но не Сатаната, а по-лоши от него разсипват огън и смърт. Полицаи и жандармеристи отстрелват като на гюме наизскачалите от землянката в дълбокия сняг партизани. Пръв пада Иван Чакъров, останал навън на пост... Но той и някой от другарите му също повалят неколцина сред най-предните от враговете. Сред тях е старши полицай Дженев от едно чирпанско село, който от предния ден вече е поканил гости у дома си, да отбележат Ивановден и... да отпразнуват победата си над партизаните - "ще падат партизански глави!" И пристига той на Дерменка като многото други на лов за партизански глави и за хилядарки от държавния бюджет за главите! Но пада и неговата глава. Ала за старши полицай Дженев няма звезда днес над Дерменка. 

Няма и да има. Защото в белия сняг на Дерменка тогава проливат кръвта си млади хора, обрекли живота си на най-чисти и светли човешки идеали. И само с една задача в младия си живот - да спрат фашизма в България. Затова приемат боя и загиват... Така, както стоически загиват на следващия ден пак на Дерменка изтезаваните със садизъм и злост от такива като старши полицай Дженев заловени партизани от други отряди... 

Затова има звезди - високи и ярки, днес над Дерменка. Звезди, наречени на падналите герои - комунисти и ремсисти, над чиито глави няма власт - по думите на Ботев, - щом са се посветили на свято дело, на борба за свобода...  

И макар днес да се пропуква обществената съвест и някой иска да заличи от страниците на българската история и битката при Дерменка, там на всеки 20 януари пред паметника на загиналите партизани се полагат цветя и в небето над Средна гора ехтят изстрели от пистолети и ловни пушки - в памет на героите. Така истината по свой начин изтрива измамите в историята, както винаги се случва. Никой не се сеща в такъв час за старши полицай Дженев. Сещам се аз - да извадя името му като тъмно фашистко петно и до неговата мрачна сянка да видим пак всички колко светли са имената и лицата на загиналите на Дерменка партизани. Като усмивката на Ценка - Ганка Балева, която още свети от нейната снимка. Като очите на Гита Господинова... Така слънчевите петна само показват колко ярко свети и слънцето - заедно със звездите, над Дерменка. Слава и мир на героите!