Дарете на просещия!

Има различни видове просия. Някои просят пари, други - топло служебно местенце, трети молят за ответна любов... Но просията на горкия Джон Кери е от друг вид. Този рошавоглав държавен мъж моли за... подкрепа на военен удар. Часовникът цъка, а той - като държавен секретар на администрацията на Обама, все не успява да закръгли цифрата на държавите, "поддържащи военния удар на САЩ срещу суверенна Сирия". А военнопромишленият комплекс на Америка почти е загубил нерви. Какво правят онези некадърници в Белия дом, та все още не започват поредната локална война, за да се "завъртят" няколко милиарда и заводите за смърт да получат нова глътка въздух при тази пуста стагнация и икономическа криза?
И, разгеле! Както беше в Русия за срещата на държавите от Г-20, Кери реши да пообиколи комшулука и да набере в политическата кошница още малко "подкрепящи". Озова се в съседна Литва, погледна Латвия и Естония - все големи приятели на САЩ, макар че населението им не надхвърля жителите на един по-голям град. Така е, кима господин държавният секретар, ама бройката си е бройка. Колкото повече столици в списъка на Белия дом, толкова по-добре!
Г-н Кери все още има време да посети гигантски държави като Андора, Монако, Люксембург или островите Зелени нос. Така може да си осигури имената на още няколко държави, подкрепящи американските проектобомбардировки над древната сирийска земя. Какво, че в тези минидържави живеят по 20-30 хиляди души? Пак е подкрепа. А какво да кажем за страни като Саудитска Арабия, Кувейт, Катар и емирствата около Персийския залив? Там няма много хора, но има петрол и камили. А това е нещо!
Очевидно широката световна общественост (от джудже нагоре) застава зад дрънкащия оръжия официален Вашингтон. И добре, че е там, зад него, иначе всички ще видят голия задник на американската външна политика.