Чрез имитация към гонене на печалба

Ст.н.с. дмн Николай Витанов,
Институт по механика - БАН

Преди три десетилетия в САЩ висшето образование беше обществено благо. Днес то е "стока", "продавана" от подобия на търговски дружества - американски варианти на неолиберални университети. Хората са готови да дават много пари за образованието на децата си. За да извлекат печалба от това, неолибералите промениха системата на висшето образование. Под лозунга за повишаване на икономическата ефективност университетите заприличаха на корпорации чрез реформа, която може да се обобщи в три думи - модификация, бюрокротизация, централизация.
Имитирайки тази трансформация, горният политически слой на пирамидата, управляваща българското висше образование, е на път да предложи и българските университети да бъдат "реформирани" и трансформирани в квазитърговски дружества, които да реализират максимална печалба, продавайки "стоката", наречена висше образование.
Трансформацията ще премине през няколко етапа. Описанието им представя съдържанието на "ноу-хау"-то. Днес в САЩ и Европа нещата са променени - държавите активно участват в излизането от икономическата криза. У нас "победно марширува" нещо друго - груб и икономически безконтролен либерализъм. На тази основа се проявяват некадърността, недалновидността и безхаберието на тези, които насочват държавата към абдикация от важни обществени сфери като образованието и науката. Такава политика прекрасно обслужва търгаши и мутри, но е вредна за българското образование и наука, а оттук и за бъдещето на България. Ако това царство продължи, ще започне да се реализира и написаното по-долу.

Етап 1: Овладяване на ръководните позиции в българското образование и наука от явни и прикрити неолиберали
Най-напред трябва да се смени идеологията на функционирането на университета. Дейността на университетите трябва да се отклони от образователните им функции, за може да се реализира максимална печалба. За неолибералите висшето образование се разглежда просто като допълнителна подготовка на работна сила. Университетите не трябва вече да водят умовете на студентите към истината и да им показват интелектуалните възможности за постижения в науката и изкуството, както и да ги обучават да работят в полза на обществото. Университетите трябва да правят друго - да подготвят студентите за джобери - хора, които вярно да служат на съответния работодател и да са готови да бъдат многократно уволнявани, след което да си търсят отново работодател.
В допълнение, изследванията трябва да бъдат трансформирани във финансови приходи за университета, а потребителите - студентите и техните родители, които си плащат за образованието, трябва да имат добро мнение за университетската "стока". И още, академичният състав трябва да бъде депрофесионализиран и превърнат в наемни работници, носещи печалби.  
За осъществяване на тези идеи, неолибералите започват с овладяване на върховите позиции на държавната власт. Ако не може министър-председателят да е неолиберал, неолиберал трябва да бъде заместникът му за образованието и науката. Неолиберал задължително трябва да бъде ресорният министър, който трябва да се обгради с неолиберали в министерството. След това се преминава към следващия етап.

Етап 2: Икономически и идеен натиск върху университетите за промяна на идейната основа на функционирането на университета
През този етап започва натискането за неолиберализация на университетите чрез правителствена политика на овладелите върховите управленски позиции неолиберали. В ръцете им са мощни инструменти за влияние. Например, правителството определя колко струва обучението на един студент, какви са условията и колко са средствата по линия на проектното финансиране и т.н. Скрити зад авторитета на правителството, неолибералите действат.
    Идейният натиск върху университетите е насочен към замяна на академичните отношения с пазарни и заедно с това към налагане на йерархична бюрократична организация. Това става чрез икономическа принуда: рязко се намалява институционалното финансиране на университетите при силно надуване на броя им в държавата. Схемата е типична и се прилага под мотото: "Пари срещу реформи". Най-напред намаляваме държавното финансиране, с което обезсилваме университета. Почваме да плачем, че той е неефективен, поемаме контрол и го превръщаме в квазитърговско дружество с цел извличане на печалба.
   
Етап 3: Овладяване и промяна на висшите ръководни структури в университетите
    След като изпратим университетите да си търсят източници на финансиране, "подсказваме" и решението - надзорни съвети, в които са настанени едри бизнесмени и лица, явно или неявно свързани с политиката. Ще се появи нова позиция, която в САЩ се нарича президент на университета. Този президент ще контролира администрацията и академичния състав. Ректорите ще се занимават само с академичните дела и ще са подчинени на президента. С "конкурс" ще бъде избран първият неолиберален ректор. След "избора" си той се захваща да върши мръсната работа в две посоки - реорганизация на администрацията, за да я подготви за заемане на командната позиция, и натискане на академичния състав за повече външни поръчки (които в доста от случаите не са свързани с наука) за увеличаване на финансовите потоци към университета. Важно за успеха на етапа е разединяването на академичния състав чрез настройване на асистентите срещу доцентите и професорите, за да се занимават те едни с други и да не се пречкат на "реформите".  
Загубите за статуса на академичния състав ще се трансформират в увеличен статус на университетските администрации. И една от проявите на този увеличен статус е налагането на отчетност на академичния състав пред администрацията. Администрацията ще може да следи за действията на академичния състав. Академичният състав няма да може да следи за действията на университетската администрация. Ще бъде сложен край на демокрацията и свободното слово - вътрешните критики и критикуващите ще бъдат потискани. Ще се води безпощадна борба срещу всичко, което уронва имиджа на университета и на неговата "стока" в очите на клиентите.
    Печалбата на неолибералния университет трябва да идва в голяма степен от държавата чрез отчисления по изследователски проекти. Така е в САЩ, където тези отчисления стигат до 40% от стойността на проекта. Ще се назначава заместник-ректор по изследванията с ясна корпоративна ориентация, който да натиска факултетите да увеличат проектните изследвания и договорите с частни фирми. Но отчисленията за базовата организация по проекти в България никак не са 40%. Поради това, за разлика от американския вариант, българските неолиберални университети ще се мъчат като риба на сухо. 

Етап 4: Икономически и идеен натиск върху факултетите и академичния състав с цел  превръщане на университета в подобие на корпорация
Нашият университет непрекъснато се реформира и трансформира - това ще чувате от ректорите и президентите на българските университети. Никой от университетската администрация няма да ви обясни, че това означава непрекъснато увеличаване на мениджърския персонал и непрекъсната централизация на управлението. Вместо това ще ви цитират списък от мерки, както и серия от показатели, които се подобряват - например увеличил се обемът на финансирането по проекти или пък университетът подобрил мястото си в някаква класация. 
Според академичния състав, основната дейност на университета е свързана с обучението, а  администрацията следва да подпомага постигането на тази цел. Гледната точка на администрацията обаче, е друга. Според нея, административната дейност е в основата на университета. Професорът разглежда проектите като средство за осигуряване на по-добро обучение на студентите и като възможност за подпомагане на изследванията си. Администраторите ще разглеждат проектите като средство за финансови приходи и печалба, а себе си - като водачи на предприемаческо сдружение с ограничена отговорност при гафове и фалит. Администраторите може да решат да увеличат приема на студенти, без да увеличат академичния състав. Важното при това е да се увеличат приходите и печалбата, а "пищенето" на професорите, доцентите и асистентите, че така спада качеството на обучение, ще бъде игнорирано.

Етап 5: Овладяване на властта във факултетите и подчиняване на академичния състав
Корпоратизацията на висшето образование означава и трансформиране на изследванията в приходи и печалба. Това ще доведе до тежки битки за власт на ниво факултети. Когато "трансформацията" на университетите започне, голяма част от академичния състав ще бъде в неведение за истинската цел на "реформите". "Реформите" ще започват с натиск и с обвинения, че асистентите, доцентите и професорите се интересуват повече от собствената си научна дисципилина, отколкото от институцията, която им е работодател. Следва насъскване на асистентите срещу доцентите и професорите, за да се отслабят съпротивителните сили на академичната общност. Насадената администрация ще започне да обвинява доцентите и професорите, че "спъват прогреса" и ще изисква да увеличи влиянието си при вземане на решения за обучението, изследванията и качеството на академичния живот.
    Концентрирайки властта и измъквайки я от ръцете на академичния състав, администрацията на неолибералните университети - и най-вече техният президент, никога няма да твърдят открито, че желаят точно това. Те ще хвалят академичния състав - колко добре си върши работата, как устремено провежда научни изследвания и как желае предано да служи на държавата. Всички тези мазни приказки ще прикриват основната цел - превръщане на университета в квазитърговско дружество. Вместо правенето на печалба да е подчинено на човека, човекът ще бъде подчинен на правенето на печалба. И докато се върши това, на академичния състав непрекъснато ще му се обяснява, че всичко това се прави поради необходимостта да се помага на бизнеса и икономиката.
    Важен момент от централизацията на властта е контролът над финансите на факултета. Ако факултетът контролира финансите си, ректорът доста по-трудно ще може да налага решения, тъй като финансовата тояга няма да действа ефективно. Такава е ситуацията в Харвардския университет. И позовавайки се на американска система, точно това ще се опитат да предотвратят на българска почва. Вместо това ще се наложи пълен контрол както над бюджетите на факултетите, така и над процедурите по назначаване на декан. Следва разгонване на старите декани, свикнали на много повече автономия и замяната им с послушници. 

Етап 6: Край на трансформацията.  Функциониране на неолибералния университет
Цялата власт по същество ще е съсредоточена в неолибералния надзорен съвет. Нароените неолиберални университети ще започнат да изпитват остра нужда от пари. Ще се създават университетски фондации за привличане на дарения, академичният състав ще бъде непрекъснато натискан да има все повече проекти и договори с частни фирми, финансирането от които да се влива в университета. Може да се стигне дотам академичният състав да не получава заплата 12 месеца в годината, а само 9 - такава е текущата практика на много места в САЩ. За да контролират и държат в послушание академичния състав, университетските администрации ще провеждат политика на надзор и контрол. Множащата се администрация ще започне да "изяжда" местата за академичен състав: повече заплати за администрация - по-малко пари за заплати за академичния състав и "оптимизиране" на академичния състав. 
    По някое време напънът да се кара академичният състав да доставя приходи от външни източници ще доведе до стряскащо спадане качеството на обучението - преподавателите просто ще имат по-малко време за учебния процес. Университетската администрация ще тръгне да решава този въпрос така: печалбата не може да намалява, значи академичният състав трябва да работи повече. Тя ще започне да говори, че академичният състав има "допълнителен" капацитет за обучение, който не се използва ефективно. Натискът за допълнително време за обучение ще се съпровожда с натиск за непрекъснато увеличаване на броя студенти, с които се занимава един предподавател. Ако академичният състав иска да върши едновременно ефективни изследвания и ефективно обучение, ще трябва да работи извънредно (без допълнително заплащане).  
     
Етап 7:  Начало на загниването на неолибералния университет      
За неолибералите висшето образование не е нищо друго, освен развитие на работната сила, а тя е стока, която да бъде предложена след това на фирмите. Но за да превърне работната си сила в търсена стока, студентът (и неговите родители) трябва да си платят: такси за обучение, такси за изпити, наем за общежитие и т.н. За последните 20 години в САЩ доходите на средното американско семейство са се увеличили с около 40%. Средната сума за издръжка на един студент е скочила обаче 4 пъти. Това ще се случи и у нас - с течение на времето "инвестирането" във висше образование ще стане непосилно за много младежи. Приходите от такси ще започнат да спадат и "реформираните" университети ще започнат да "пищят" за повече държавна субсидия. Неефективността на университетската система ще стане очевидна.
    Днес българските университети са в положението на американските след Втората световна война. Правителството налива пари, без да пита много много. За разлика от БАН,  университетите са галените деца на неолибералите. Висшето образование и финансирането му се разширяват и се достига момент, когато всеки, завършващ средно образование, може да продължи обучението си във висше училище. Но това е "зарибяване" и подготовка на почвата за следващите стъпки. Неолибералната държавна политика по принцип върви в посока на намаляване на държавната субсидия. Не се учудвайте, ако държавната субсидия бъде сведена до 10% от университетските бюджети. Това го има днес в САЩ и е твърде вероятно тази "най-добра практика" да се появи и у нас. 
 Така ли се строи технологичен капитализъм, който трябва да е изграден върху относителната принадена стойност в комбинация с обществена система, основана на науката? Отговорът е - не! Има образователни технологии, при които университетите пак може да са на печалба. Но няма да се гони нейната максимизация. Няма нужда академичният състав да се превръща в пролетариат. А университетските администрации може да спояват системата, а не да задушават свободата на словото и творчеството. Това е обществото, основано на науката. Но такава система излиза далеч извън догмите на неолиберализма.
Ще кажете - добро или лошо, но работи в САЩ. Видяла рибарската лодка океанския лайнер и казала - монтирайте и на мен такъв двигател. Монтирали й - досущ същия и също толкова тежък. И лодчицата с огромна скорост тръгнала напреки на океанския лайнер. Смеете ли се? А на мен ми се плаче.

Сп. "Наука" (с големи съкращения)