Безработицата във Великобритания - бич за младежите

Безработицата е бич за днешното поколение в повечето държави по света, включително във Великобритания. Ден през ден излизат нови и нови данни, които предизвикват горещи спорове за нивото на безработицата, за причините и решението на проблема.
Една от основните причини е, че

много производства са изнесени

- в Китай, Тайланд, Индия и т.н. Съответно  се намаляват работните места в самата Англия. Това се прави, естествено, за да паднат разходите за материали, работна сила, производствени мощности. Може да е добре за предприемачите по време на рецесията, но не е добре за икономиката на държавата. Получава се парадокс, изнесените заводи от развитите западни държави и работни места са причина за възход и растеж в пазари като Китай и Индия. В същото време Европа е в криза.
Разбира се, все още има производства и в Англия, но те са намалели драстично. Инициативата Buy local трябва да се смени с Produce Local. Първата се появи преди две години да защити местните магазинчета от конкуренцията на големите вериги и от пазаруването в интернет. Много магазини затвориха врати. Инициативата да се купуват местни продукти бе създадена, за да се насърчат хората да пазаруват от магазинчетата и така да предотвратят затварянето им и западането на търговските улици в градовете. Тя обаче би трябвало да се подсили с нова: "Произвеждайте местни продукти". И тази политика би трябвало да е приоритет във всички европейски страни, включително в България. Знаем колко сме зависими от вноса и почти не произвеждаме свои стоки.

Британското правителство нае Мери Портас, която е специалист по търговия на дребно и известна тв водеща. Мери Портас води предавания за спасяване на малките магазини чрез подобряване на обслужване и дизайн. В предаване за бельото - родно производство Портас нае младежи, изнервени от безработицата, някои от тях съвсем млади татковци и майки. Оказа се, че прочутата английска дантела от Нотингам вече почти не се произвежда. Продукти се внасят. Производства се изнасят. Мери Портас обаче е видимо решена да докаже, че може и трябва британски

качествен продукт да се изработва на Острова

а не някъде другаде. Оказа се, че дамското и мъжкото бельо, което големите магазини продават, се произвежда в Китай и Шри Ланка. Дали може тв предаване да промени тенденцията? Мнозина работодатели в същото време съкращават работна ръка. През май миналата година Портас бе наета от премиера Дейвид Камерън и вицепремиера Ник Клег да направи независимо проучване за съдбата на главната търговска улица. Тя публикува доклада си на 13 декември, като посочи целта си - "да върне сърцето обратно в центъра на търговските улици", даде и 28 конкретни препоръки. Тя препоръчва в градовете да се излъчат ядра от ентусиасти, които да се грижат за главните търговски улици, да се облекчат регулациите и данъците за малките бизнеси, да се облекчи паркирането. Според нея големите вериги трябва да подкрепят и защитават малкия бизнес и независимите магазини. Да се окуражат с различни бонуси собствениците на бизнес площи да ги отдават срещу по-нисък наем за магазини. Камерън й благодари и обеща правителството да коментира предложенията й тази пролет.
Когато англичаните обсъждат причините за безработицата, те

често търсят вината в грешна посока

Много е удобна тезата на по-възрастното "военно" поколение, че следвоенното бейбибум поколение е глезено. По-възрастните винаги припомнят колко тежък е бил животът след края на Втората световна война и как тогава младите са работели упорито и сериозно, започвали от чиракуване и минавали през всички кариерни позиции. Те противопоставят тази работна етика на бейбибумърската. Хората днес не приемали каква да е, по-ниско платена работа, очаквали да бъдат "директори на водопад" веднага след завършването си. Мнозина от следвоенното поколение протестират срещу тази елементарна в същността си теза.
Друго много популярно напоследък обвинение е насочено към

чужденците имигранти, които са много

и от различни континенти. В повечето случаи те са дошли за по-високи доходи от тези в собствените им страни и не се срамят да започнат каква да е "черна" работа. Така изострят националистически тежнения сред някои категории хора, които си казват: "Чужденците взимат работата на британците". Сега мнозина твърдят, че английската младеж е разглезена от социалните помощи и не иска да работи за малко пари. Затова и нерядко те предпочитат да наемат гладни за работа източноевропейци като поляци и латвийци. Това обаче среща отпор в част от населението - по-добре е да се наемат младежи с качулка или бейзболна шапка, отколкото маргинализирани групи, отдали се на престъпност, или пък източноевропейци. Такива елементарни подходи могат само да усложнят проблема с изостряне на напрежението между различни поколения и различни националности.
Днес всички политически партии са наясно, че само със затягане на колани и свиване на бюджетния дефицит ръст не се постига. Въпросът е как. Инвестиране и по този начин отваряне на нови работни места са част от спасителните възможни мерки. Да се влагат пари в инфраструктура, да има повече строежи е възможен изход за разширяване на работните места. Почти винаги обаче се намират защитници на "зелените площи", върху които ще се строят къщи или скоростни жп линии. Ако се постигне баланс, строителството може да спаси мнозина, особено млади хора, от безработицата. Политиката на Рузвелт в САЩ е учебникарски пример за успех на подобна политика след "Голямата депресия".
Един от проблемите за търсещите работа във Великобритания е, че има много почасова работа, работа на непълен работен ден, и много малко постоянна работа на 8 часа. Но дори и part time работа се намира рядко. Друг феномен е, че мнозина безработни не търсят постоянна работа и предпочитат да се трудят по 15 часа на седмица, за да могат да продължат да си получават социалните помощи.
Безработни признават, че

предпочитат да си стоят вкъщи

и да вземат помощи, отколкото да търсят работа, при която ще получават почти същите доходи. Социалните помощи са сериозно перо от бюджета и една от мерките за намаляване на огромния бюджетен дефицит е да се намалят тези социални помощи. Кабинетът би могъл да съдейства за увеличаване на заплащането на час в публичния сектор. Това обаче ще увеличи разходите, вместо да ги намали, пък и ще предизвика гнева на работодателите в частния сектор. 
В момента средното седмично заплащане в частните британски фирми е 459 паунда, за сравнение - в публичния сектор е 477 паунда.
Тези дни британската национална статистика излезе с нови данни за безработицата за тримесечието декември 2011 - февруари 2012. По нейни данни, рекорден брой британци са "принуждавани" да търсят почасова работа, вместо целодневна, тъй като постоянната работа не се намира лесно. Хората, намерили почасова работа, са се увеличили до 1,4 милиона. Тенденцията да се увеличават почасово заетите донякъде облекчава битката с безработицата, която за първи път от година насам се намали с 0,1%. Безработните са 2,65 милиона, младежите без работа са над 1 милион. Все повече жени се вливат в редиците на безработните. Те са вече 1,14 млн., връх в женската безработица за последните 25 години. Броят на незаетите мъже е 1,51 млн. Трайната безработица е най-висока от 16 години насам. Трайно безработни, с липса на заетост над 1 година са 883 000. С 34 000 повече са "стоящи си у дома" майки, казват статистиците. Младежката безработица (16-24 г.) обаче се е намалила за това тримесечие с 9000 души. 
23% от населението са икономически неактивни. Към тази голяма група са дългосрочно неработещите заради болест, студентите, грижещите се за роднини. Тук са и хората, отчаяли са се да търсят работа. Абсолвентите, излизащи от университетите, също се срещат с безработицата. Според тях пазарът на труда е обезсърчаващ. Две години след магистърската си степен 25-годишна студентка не успява да намери работа в избраната си кариера в областта на издателската дейност и сега търси други варианти. "Кандидатствах за начални позиции в над 30 места, но никой не ми се обади. Загубих вяра. Смятам, че хора на моята възраст пиремат все повече да бъдат стажанти. Става все по-зле, защото нови и нови хора завършват и конкуренцията за работните места се увеличава", казва студентката.


Как е в Европа и къде сме ние?

Оказва се, че най-тежката безработица в момента е в Испания - 22,6%, а най-леката в Австрия - 3,9%. Гърция е със 17,6% на второ място след Испания с най-висока безработица. България е с 11,9%, а Великобритания - с 8,3%. Средната безработица за целия ЕС е 9,7%. Процентът на безработните младежи в Европа от 18 до 24 г. е 21,4%. Целият континент се пита какво да се прави с безработицата, особено с младежката. Младите хора са бъдещето и това не е клише.