Алтернативна икономическа стратегия и политика на ПЕС
ЕС се нуждае от гъвкава политика за интеграция, растеж, заетост и солидарност, а не от брутален десен догматизъм
/ брой: 58
(Продължение от миналия брой)
ПЕС сигурно работи в тази област. Настоящата екстремна ситуация обаче налага още по-радикални мерки за подпомагане на бедните и живеещите в лишения, за алармиране на европейската общественост за взривоопасните тенденции към социална поляризация и за мерки по нейното смекчаване. Ако това не бъде направено, не е трудно да си представим какво може да се случи. Историята е добра учителка. А ние трябва да сме добри ученици. Иначе не ни чака нищо добро!
7. Методи за решаване на дълговия проблем в Европа. Бюджетните и дълговите проблеми са съпътствали от десетилетия развитието на най-богатите европейски и други държави. През последните 170 години Великобритания е имала 81 години с публичен дълг над 100% от БВП. Япония има сега публичен дълг 230% от БВП. Франция няма нито една година с балансиран бюджет от 1974 г. досега. Да не говорим за Гърция, Италия, Белгия, Унгария и други страни. Общият публичен дълг на страните от еврозоната през 1995 г. е бил 72% от БВП и досега само през 2007 г. е падал до 66,4%. В края на 2011 г. е 88%. Следователно настоящите събития около дълга не трябва да ни изненадват, защото се "подготвяха" отдавна. Напоследък бяха истеризирани с други цели.
Новото сега е, че ръководството на ЕС, на Европейската централна банка и правителствата на най-големите страни-членки не взеха своевременни мерки за поставяне в "карантина" и разрешаване на гръцката криза, преди да са започнали финансовите
"метастази" в другите страни
Съществен "принос" за разгръщане на кризата имат и трите рейтингови агенции с мащабното манипулиране на финансовите пазари. Това деструктивно поведение остава безнаказано и досега. Нито пък са взети мерки за засилване на обществения и държавния контрол върху дейността на тези агенции. Все още се обмисля идеята за създаване на независима Европейска рейтингова агенция.
Известни са два начина за решаване на дълговия проблем: поголовни драстични бюджетни и други съкращения и подходящо стимулиране на растежа, съчетано със съкращения на непроизводителни разходи. Правителствата на най-големите европейски държави и ръководителите на ЕС прилагат първия метод, макар че е очевидно негоден. С политиката на брутални рестрикции се разрушава самата тъкан на икономическите системи на задлъжнелите страни. Икономиките им престават да произвеждат, да създават заетост, доходи, експорт, приходи за бюджета и за обслужване на публичния дълг, да осигуряват нормално демографско развитие, да опазват околната среда. Авторите на този подход нямат отговор на въпроса: откъде ще дойдат средствата за обслужване на огромния дълг?
Единственият здравословен изход от дълговата криза е чрез подходящо стимулиране на икономиката, съчетано със съкращения на непроизводителни и очевидно нерационални разходи. Така ще се създава по-голямо производство, заетост, износ, повече доходи на домакинствата, постъпления в бюджета и осигурителната система, по-големи възможности за обслужване на публичния дълг, по-успешно социално и културно развитие.
В този контекст е наложителна ревизия на подхода спрямо Гърция. Сегашният брутален подход на "тройката" няма шансове за успех. Никое европейско правителство не може да изпълни ултимативните изисквания, налагани на Гърция сега. При такава политика, дори след отписване на голяма част от дълга и даже ако си представим невъзможното - Гърция да престане да изпълнява най-елементарните си функции като държава, тяхната икономика не може да създаде ресурси за изплащане на дълга през следващите 15-20 години. Страната се превръща в икономическа, социална и политическа
руина с непредвидими последствия
за цяла Европа. Наказват жестоко гръцкия народ, без да е виновен за финансовите безобразия на неговите политици и банкери.
Освен това Германия, която печелеше доскоро от задлъжнялостта на Гърция и другите европейски страни, сега пак ще печели, понеже взема заеми от световните пазари при ниска лихва и ги използва за кредитиране на Гърция при малко по-висока лихва. А Германия заема средства от финансовите пазари, понеже няма налични и поради високата си публична задлъжнялост - 81,7% от БВП в края на 2011 г. Тя обаче се ползва с доверието на финансовата общност, понеже нейната икономика работи добре и платежоспособността й е сигурна. В сходна, макар и не толкова добра позиция, е и Франция с нейната задлъжнялост от 85,4% от БВП.
По-рационално е да се възприеме смекчен постепенен подход, включващ голяма редукция на дълга към частните и официалните кредитори; значително разсрочване на плащанията по остатъчния дълг; умерени съкращения на гръцките икономически, социални, отбранителни и други програми, за да са поносими за държавата и хората; специални мерки за справедливо разпределение на тежестите на кризата между различните социални групи; търсене на отговорност от гръцките политици, банкери и други, виновни за безразсъдното натрупване на дълга.
Отговорност трябва да понесат също личности и институции извън Гърция: чуждестранни банки - за безотговорната им кредитна политика спрямо Гърция, макар че са знаели какво зрее там; Европейската комисия, Европейската централна банка и други европейски институции, които не е възможно да не са знаели през годините какво става в Гърция, но са бездействали и са наливали нови и нови ресурси. Някой може да възрази: защо да се търси отговорност постфактум! Отговорът ми е прост: защото ненаказаното престъпление (или нарушение) е
покана за нови престъпления
(или нарушения) в бъдеще.
ПЕС има широко поле за политически действия в тази област: в Европейския парламент, в Европейската комисия, в другите органи на ЕС, в социалистическите и социалдемократическите партии в страните-членки. ПЕС може да предложи и нови идеи за разрешаване на дълговата криза в Европа. ПЕС трябва да изработи цялостна стратегия за разрешаване на дълговата криза, а да не се ограничава с изолирани критични изказвания по този проблем.
8. Фискалният съюз и неговите деструктивни последствия. Между нас почти няма различия, че самоцелните фискални ограничения не са пътят за разрешаване на дълговия проблем в ЕС. Това е погрешно решение с разрушителни последствия, натрапено на ЕС и европейските народи от консервативни политици и икономисти.
Фискалният съюз вкарва Европа в стагнация през следващите години. Започва едно загубено десетилетие. Налаганите рестрикции подкопават фундамента на "Стратегия Европа 2020". При тези условия не е възможен заложеният в нея ускорен "зелен" и качествен растеж.
Фискалният съюз прави невъзможно ускореното догонващо икономическо развитие на по-бедните страни, като нашата. Защото в условията на брутални рестрикции няма ускорен растеж. Това ще бетонира сегашния разнороден икономически и социален състав на ЕС, който е една от важните причини за настоящите му проблеми. С допълнителните си инструменти, между които и ограниченията за инфлация, фискалният съюз ще затруднява и обективния процес на постепенно изравняване на цените в общността. Защото в по-бедните страни от общността с по-ниско средно ценово равнище националните цени неизбежно ще растат по-бързо, за да се сближават с цените в развитите страни-членки. За да го постигнат бедните страни, ще са в постоянно нарушение на ограничителите в публикуваната наскоро референтна рамка и ще бъдат наказвани за това, без да са виновни. Така административните правила на брюкселската бюрокрация ще се конфронтират с обективните икономически процеси, които никой не може да забрани или заобиколи.
Фискалният съюз забива
поредния пирон в ковчега
на европейския социален модел. Разбира се, става дума за запазване на реалистичен социален модел, съобразен с икономическия потенциал на общността и на страните-членки. А социалният модел беше и все още е една от гордостите на следвоенна Европа, за разлика от англосаксонския консервативен модел. Жизнено важните социални измерения на икономическата политика се жертват в името на клишето за финансова стабилност.
Фискалният съюз и предшествалият го пакт "Евро плюс" налагат непонятни за мен правила за участие на страните-членки в набирането на средства във Фонда за финансова стабилност. Те поставят в непосилна ситуация по-бедните страни, които не могат да отделят ресурси, за да помагат на далеч по-богати страни-членки с безотговорно финансово поведение. Здравата логика диктува най-бедните страни-членки да бъдат освободени от такива вноски. Нима това не се разбира от ръководителите на ЕС!
Фискалният съюз променя радикално условията за членство в еврозоната. По принцип като член на ЕС мястото на България е в еврозоната. Въпросът е не дали, а кога и как ще се присъединим. Тези условия сега се променят главно в две направления - по участието във Фонда за финансова стабилност и по сближаването на данъчната политика.
Нашето правителство не желае да се присъединим сега към еврозоната. Аз съм на същото мнение. Разликата между мен и правителството обаче е в причините. Правителството не желае сближаване на данъчната политика в рамките на еврозоната. Уж са за фискален съюз и фискална интеграция, а не желаят обща данъчна политика! Това е
погрешна и незащитима позиция
защото не е възможна фискална интеграция без единна данъчна политика.
България не може да отстоява политиката си на "плоски" и ниски преки данъци, които освен че са антиевропейски, са и антисоциални. Не е вярно, че ниските данъци привличали чужди инвестиции. Логическите аргументи против такова твърдение са много, а и последните години го потвърдиха. Защото привлекателността на една страна за чужди инвеститори зависи от много фактори и корпоративният данък е само един от тях, определян от Световния икономически форум по значимост на девето място. И ако може да се търси някаква връзка между чужди инвестиции и корпоративен данък, такава връзка няма между чужди инвестиции и данъка върху доходите на физическите лица.
Непонятно защо правителството мълчи по вноските ни във Фонда за финансова стабилност. Това е главната причина, която налага да се въздържаме засега от присъединяване към еврозоната. България не разполага с ресурси за участие в този фонд. Заедно с другите източноевропейски страни трябва да настояваме за промени в условията за неговото формиране, така че страните-членки с БВП на човек от населението под 75% от средното в еврозоната да бъдат освободени от вноски.
ПЕС трябва да изработи и обяви ясна позиция по посочените и други деструктивни последствия от създаването на Фискалния съюз и да мобилизира съпротивата за тяхното предотвратяване.
9. Дълговата криза и рейтинговите агенции. Наличието на такива агенции е един от инструментите на консервативната икономическа теория във финансовата област. В тяхното съществуване може да е имало някои рационални основания преди години. С течение на времето обаче те започнаха да злоупотребяват със специалното си положение и да налагат повсеместно
догмите на консервативните школи
в икономическата теория като истина от последна инстанция, неподлежаща на обсъждане и преценка; да манипулират световните и регионалните финансови пазари; да предрешават съдбата не само на отделни финансови институции, но и на държави и дори на обединения от държави. Допуснаха груби грешки в рейтингите на огромни финансови институции в 2008 г. непосредствено преди разгръщането на глобалната криза. Бивши служители на тези агенции изнесоха дискредитиращи факти за дейността и взаимоотношенията им с клиенти. Тези агенции изиграха мащабна деструктивна роля за усложняването на така наречената "дългова криза" в Европа чрез манипулиране на финансовите пазари. "Стандард & Пуърс" дори се намеси във вътрешната политика на САЩ, вземайки страна в полза на Републиканската партия срещу президента и Демократическата партия.
Има различни идеи по бъдещето на тези агенции: от крайни, настояващи за тяхната ликвидация, до по-умерени, свеждащи се до засилване на обществения и държавния контрол върху дейността им, повишаване на тяхната отговорност, по налагане на ограничения да публикуват резултатите от анализите за държави и региони, без изричното съгласие на съответните правителства, по обхвата на дейността им, по използването на техните оценки от финансовите пазари, по създаването на независима европейска рейтингова агенция.
Желателно е ПЕС да обяви своя позиция по целесъобразността, по дейността и бъдещето на тези агенции, а също и по евентуалното създаване на Европейска рейтингова агенция.
10. Човечеството е изправено пред много сериозни дългосрочни предизвикателства. Имам предвид демографската криза в Европа, задаващите се екологична, енергийна, хранителна и водна криза в глобален мащаб през следващите десетилетия. Поради това наред с действията си по решаване на текущите остри проблеми на европейските граждани ПЕС трябва да подготви свои дългосрочни стратегии и политики по изброените изключително тежки стратегически предизвикателства.