Агресията в училището допълзя от обществото

Чухме неотдавна по радиото новина: "Ученици пребиха учител с дървен кол". В професионалната селскостопанска гимназия в Садово. Лицето, нанесло реално удара, е в Х клас и е на 17 години. Беше втрещяващо! Само допреди 30 години бе абсурдно да се чуе нещо подобно за социалистическото ни образование!

Всяко време - с новините си. Из медиите през годините на демокрация може да се открият още стотици информации от този род в съвременното българско училище ("Ученик удари преподавателка", "Ученик би учителка в час" и т.н.). Тези посегателства върху педагози демократизираното ни общество  приема само за... сведение. И всичко това става на фона на тържествените фанфарни изказвания за увеличаване на  средната учителска заплата с левчета, като в светлото необозримо бъдеще тя щяла да бъде увеличена до 130 на сто (е, пак няма да достигне заплатите на чистачките по летищата ни).

 Увеличенията и обещанията, както подчертават управниците, били с цел да се мотивират младите хора за   професията на педагога. Само че на фона на така често пребиваните учители как ще стане тази мотивация? Някои май наистина смятат хората за дебили, които не могат да  схванат тарикатската манипулация - да, увеличава се   средната заплата в българското училище, но голямата част от парите от увеличението отиват за заплатите на директорите и зам.-директорите, на чиновниците из министерството и  регионалните управления. 

В българското училище още се прилага с пълна сила и трикът младите специалисти да се назначават само за една учебна година и при "добро поведение" от тяхна страна да им се дава възможност отново да кандидатстват за назначаване.  Случва се дори учители със стаж да са на режим "година за година". Така се спестявали на държавата заплати за времето през летните ваканции! А за това как става назначаването и днес в българските училища ще ви разкажат потресаващи истории доста клетници, избрали за висока мисия в живота си учителската професия. 

  Какви ли не истории могат за се чуят! За директори феодали, които или лично отсяват кандидатите за работа по свой вкус, или след обаждане от тук-там. Или, какъвто случай има в Пловдив, кандидатите се отсяват предварително от специална комисия към директора, която решавала да допусне ли кандидата да кандидатства за мястото или не. Старата система от додемократичното минало - учителите да се назначават от съответните отдели по образованието към градските съвети с класиране по документи, е отдавна  отхвърлена "тоталитарна практика". От години всичко е предадено монополно изцяло в ръцете на директорите на училищата и техните комисии. А това навява мисълта за възможен див субективизъм при одобряването на кандидатите и за реални възможности за... корупция, връзкарство, партизанство и шуробаджанащина!

Познавам пловдивска учителка, която бе загубила  работата си в училище, само защото там вече не се изучавали френски и руски език. Тя се принудила да се преквалифицира  в ново висше образование - по философия, но дълго време я "отсявали" по документи и дори не я допускали до кандидатстване за свободното учителско място, за което се явявали десетки кандидати. Причината била, че опитната учителка вече не е в първа младост.

Наскоро учителски синдикат пак посочи, че тревожно е нараснала агресията в българските училища. Родните ни синдикати вече отдавна не излизат на протестни митинги, отдали са се за по-лесно на статистически занимания. Та, изчислили те, че 60% от агресията в училището се дължат на това, че... родителите имали претенции към написаните оценки на децата им - точно 45% от учителите търпели насилие от "глезени родители или такива, които не знаели какво искат". И толкоз. Страхотни синдикати имаме! Открили са виновниците за агресията в училище - смазаните от безработица, безпаричие и недоимък български родители, които не знаели какво искат!

При тази картинка, за да се мотивирали повече млади хора, завършващи за учители, да стават наистина такива, синдикатите предлагат... ново вдигане на учителските заплати! Може би, докато стигнат заплатите на дресьорите на хищници?! И заради повдигнати заплати новите учители няма да бягат още през първата седмица, ако въобще стигнат до училището, и нямало примирени да търпят всяко издевателство и от ученици, и от родители, и от директори феодали, и от безхаберни министерски чиновници с постоянните им рИформи и смяна на учебници и програми.  Това предложение идва от хора, които живеят не на Марс, а в България, и много добре знаят, че вече три десетилетия страната ни е в плен на кошмара на нечувана слободия и беззакония, при които агресията се проявява навред в живота. И много ясно - пропълзява като чума и в училищата! Откъдето думичките "дисциплина и възпитание" отдавна бяха изхвърлени като социалистически атавизъм!  

Думата ми е, че с вдигане на учителските заплати агресията в българското училище няма да се спре. Нужен е лек срещу агресията на целия организъм, на цялото общество. Защото то вече е изградено на агресия, на липсата на толерантност между хората, на бездушие - общество, за което отпреди два века е в сила формулировката "Човек за човека е вълк". Можем  май да сме дори благодарни, че още не сме ги "стигнали американците", при които всяка година е белязана с масови убийства в училищата. Въпреки че заплатите на учителите в САЩ, както се знае, са 20 пъти по-високи от тези на българските им колеги... Сиреч, за проблема с агресията заплатите нямат значение. 

  Изкореняването на агресията в училище може да стане само като неотменна част от изкореняването на агресията от цялото ни диво капиталистическо общество. Това обаче май вече е мисия невъзможна, тъй като оподскачаното ни днешно общество се пръкна с такова ДНК - с нагона на безгранична  алчност и агресия, с отричане на знаещите! 

Не дойде ли вече време да се търси сметка за тази печална ситуация? Както се търси отговорност от шофьора на катастрофиралия автобус, така трябва да се търси отговорност за катастрофата в образованието ни. Разни говорилни на УНИЦЕФ и МОН за агресията в училище само гълтат пари, друга полза няма. Народният гняв вече е под прозорците на депутати и министри-авантюристи и кой знае утре накъде ще избие, ако продължат все така благите и празни приказки за демокрация.