130 години от рождението на академик Стефан Младенов

Елена Джунова

На Стефановден, през 1880 г., в семейството на Евгения и Младен Стоянови във Видин се ражда първородният им син Стефан. По-късно се раждат още петима синове и една дъщеря. Всички те растат и учат в образовано и етично семейство. Двама от братята на акад. Стефан Младенов учителстват, двама работят и управляват работилниците по котларство и бакърджийство, наследени от баща им, а най-малкият брат - Георги Младенов, завършва висше образование по художествена керамика, продължава обучението си по керамично производство в Германия и Чехия и през 1925 г. с помощта на цялото семейство построява във Видин първата (и единствена досега в Северозападна България) фабрика за порцелан.
Акад. Стефан Младенов още като ученик проявява интерес към изучаване на чужди езици. Като студент в Софийския университет се занимава главно със славянските езици и пише статии по въпросите на българското езикознание, но не престава да овладява и други чужди езици. След завършването на висшето си образование той редува учителстването и специализациите в чужбина. Учител е в Шумен и София, на специализации при едни от най-изтъкнатите езиковеди е във Виена, Петербург, Прага, защитава докторска дисертация. И продължава да изучава все нови и нови чужди езици - задълбочено, с диалектите им и развитието им през вековете. Това е необходимо, за да може с успех да използва сравнително-историческия метод в езикознанието. И той, благодарение на феноменалната си дарба и изключителната си работоспособност, овладява около 30 чужди езика. По-късно, вече хабилитиран доцент, специализира в Женева, Париж и Мюнхен и през цялото време публикува статии и трудове у нас и в чужбина. И винаги воюва за чистотата на българския език. В студията си "Старите германски елементи в славянските езици" Стефан Младенов успешно доказва, че германските заемки в славянските езици са значително по-малко, отколкото се твърди и заключенията въз основа на тези твърдения за старата славянска култура са погрешни. Този труд е високо оценен от редица изтъкнати слависти и индоевропеисти, а младият учен Стефан Младенов заема своето достойно място сред колегите си в областта на славянското езикознание. През 1921 г. той е избран за редовен професор и титуляр на Катедрата по общо, сравнително и индоевропейско езикознание. Като преподавател в Софийския университет чете лекции по история на бълрарския език, българска диалектология, български синтаксис, българско ударение, българска етимология, български географски названия, български литературен език, общо езикознание, увод в индоевропейските езици , словообразуване в индоевропейските езици и др. Всички тези курсове той доразвива и обогатява.
През 1929 г. Стефан Младенов е избран за действителен член на БАН, същата година става и дописен член на Академията на науките на СССР, на Полската, Английската и Чешката академия на науките. През 1942 г. - и на Германската академия на науките. Сред най-значителните трудове на акад. Стефан Младенов са История на българския език, 1929 г., Речник на чуждите думи в българския език, 1932 г., Граматика на българския език, 1936 г., Етимологически и правописен речник на българския книжовен език, 1941 г., Български тълковен речник на съвременния народен и книжовен език, I том, 1951 г.
През 1927 г. акад. Младенов, заедно със Стефан Попвасилев, основава научнопопулярното списание "Родна реч". Чрез него акад. Стефан Младенов, като ревностен популяризатор на езиковата наука и култура, изиграва важна роля за опазването на чистотата на българския език. Той отделя много време и за съставянето на учебници и практически наръчници, необходими за обучението на студентите.
През целия си живот акад. Младенов ежедневно се е запознавал с всички публикации, свързани с българския език и езикознанието, и винаги, когато е било необходимо, е публикувал своето меродавно  мнение, признато и уважавано от всички негови съвременници. Над 1100 статии, студии, монографии и книги е книжното богатство, което ни е оставил акад. Стефан Младенов. Неговите изследвания и научно творчество получават признанието и уважението на много европейски академии, университети и научни дружества.
Българската научна общност и българската държава високо оценяват приноса на академик Стефан Младенов за разитието на българската наука, образование и култура. През 1950 г. той получава Димитровска награда, а през 1955 г. - орден "Народна република България - I степен.
Учен с изключителна ерудиция и работоспособност, с обществена, културна и научнопопуляризаторска дейност, учен с преподавателски способности, будещи възхищението на студентите, учен полиглот, с богати творчески контакти с учени от цяла Европа, член на редица чуждестранни академии на науките - това е академик Стефан Младенов, допринесъл изключително много за развитието на българския език, а чрез него - за утвърждаването на българската народност и българската държава.