Власинското езеро - наслада за окото и гъдел за стомаха

Власинското езеро в Сърбия е чудесна дестинация за разходка, риболов, летуване и опитване на всевъзможни вкуснотии. Природният резерват е едва на 100 км от София и на по-малко от 20 км от границата със Сърбия. От години е любимо място на българите от Трънско, Перник и Кюстендил. Пътят е лек и приятен, а тръгнете ли покрай самото езеро, гледките ще ви оставят без дъх. 

Преди няколко десетилетия на мястото на сегашното езеро е имало торфени блата. Днес от тях няма и следа - изникнал е прекрасен курорт, непретенциозен, но поддържан и уникален със своята природа и животински видове. В езерото има няколко острова, два от които са плаващи. Най-известният е кръстен от местните "Моби Дик" на белия кит от романа на американския писател Херман Мелвис. "Плаващите" острови са туфени образувания, които през по-голямата част от времето са "закотвени" близо до бреговете, но когато водните нива се увеличават, се отделят от него.

Местността е доста нависоко - над 1200 метра надморска височина. Зимата водата в езерото замръзва, но през лятото достига температура около 23-24 градуса, което го прави гостоприемно дори за плуване. Заради височината дори през късната пролет е прохладно, а повечето хотели и вили посрещат гости след края на април. 

Повечето българи край Власинското езеро си признават чистосърдечно, че са там за "кулинарен туризъм". Плескавици, ущипци, вешалици, кебапчета, задължителна лютивка и домашна сливовица ще ви предложат във всяко капанче, къща за гости или по-луксозен ресторант. Със задължителна усмивка и любезност. При сърбите е традиция сервитьорът или домакинът дискретно да е на пост близо до масата ви, винаги готов да се включи в разговора или да ви поднесе нова гозба. 

В селските къщи с удоволствие ще ви завъртят домашна баница, ще ви опекат ароматен хляб и ще ви предложат току-що подквасено мляко. Кафето e турско, а нас ни изненадаха и с домашни сладкиши за десерт.

Другата голяма група, която е готова да поеме към Власинското езеро почти по всяко време на годината, са рибарите. Може да видите биваците им почти навсякъде. Лятото разпъват палатки и такъми на самия бряг, през по-студените месеци нощуват в малки бунгала или в стаи по селските къщи.

Ако сте за по-дълго време, може да си наемете студио с кухненски бокс. На две-три места има хранителни магазини, а на импровизиран пазар всеки ден производители предлагат домашно сирене и мляко, ароматни сладка и плодови сиропи. 

В село Власина Рид освен селски къщи със стаи за гости има и няколко по-големи туристически бази. Хотел "Власина" е в класически "балкантуристки" стил, с открит и закрит ресторант, просторен паркинг и поляна с детска площадка. На един от склоновете се гушат нови къщички с веранди и цветни лехи. На отсрещния бряг е отворена за туристи бивша вила на Тито, до нея гости посрещат реновирани бунгала в алпийски стил, обградени с много зеленина и гледка към езерото. 

За тези, които ще прекарат повече време на софра, отколкото на брега, примамливи са вилите, накацали по по-стръмните склонове край езерото. Сред тях също има по-скромни като цени и обзавеждане, както и масивни сгради с шумни ресторанти и жива музика.

За повечето хотели и вили има подробна информация в интернет, може да резервирате и по телефон. Ако решите да се пазарите на място обаче, също няма да останете без място за нощувка.

Добре е да знаете, че приемат плащане както в динари, така и в евро, и в левове. 

Пътят край самото езеро е асфалтиран и добре поддържан. През 500 метра има обособени места за почивка и пикник - поляни с беседки или навеси с пейки и огнище. Запазени и боядисани, с кошчета за боклук наблизо. Пътеките нагоре по склоновете обаче и от селото към самия бряг в повечето случаи са черен път. Препоръчваме ви, ако не сте с високопроходим автомобил, да походите пеша. Много от рибарите паркират край самия бряг. Има реална опасност обаче да затънете в кал или да заседнете във високата трева.

През летните месеци много места край водата се превръщат в импровизиран плаж. Казват, че през юли и август температурата на водата е изключително приятна и става за плуване. През останалото време туристически лодки и водни колела кръстосват езерото на всеки час. Предлагат се също обиколки с АТВ и конна езда.

За езерото може да се мине през граничните пунктове Олтоманци или Стрезимировци. Пътят през КПП Стрезимировци е за предпочитане, защото от границата до езерото е около 20 км и се минава покрай ждрелото на река Ерма край Трън. Сръбската граница се минава лесно и бързо. От другата страна пътят е кратък - хваща се отбивката за Църна трава и се минава по панорамен път, който се вие покрай бреговете на Власина.