Унижение на отрудените хора

За пореден път грабвам единственото си оръжие - перото, за да изразя тревогата си на гражданин по повод обсъждания проект за избирателен (изборен) кодекс, внесен за обсъждане от ГЕРБ. Ще подчертая - не вярвам, че има здравомислещ човек на изстрадалото ни отечество, който да не желае успех на нашето - българското, правителство. Икономическата криза и възникналите на тази основа нови социални трудности за хората в нашата страна логично изискват обединяване на нацията и успех на управляващите. Но онова, което се предлага в проекта за изборен кодекс, е изумително, удивително, бих казал, дълбоко антидемократично и унищожаващо малобройните селища в страната, където живеещите имат многобройни житейски проблеми. Ще изразя мнението си главно по въпроса не за избираемостта, а за назначаването на кметовете на селищата, т.е. селата с население до 500 жители. Това за мен означава, грубо казано: вие нямате и не може да имате право да подберете между вас най-достойния за кмет. Ние или той - избраният в общината, е, който ще прецени и назначи човека, който ще ви управлява, ще защитава интересите ви и вие "ще го уважавате и ще му помагате в неговата работа"! В последните години, след като получих съответната държавна "стипендия", в по-голяма част от времето живея на село. Тук аз виждам, усещам, споделям и разбирам неизброимите трудности, които съпътстват живота на тези останали малко отрудени хора. Те всекидневно, денонощно са под заплахата, че може да бъдат ограбени, че трудът им за час може да бъде обезсмислен от престъпни посегателства. И в тази обстановка, вместо да се назначат по места по един полицай, който да помага на кмета да има сигурност и спокойствие за тези предимно възрастни и много от тях болни хора, те сега са лишени и от правото да преценят и изберат онзи, на когото да се доверят и уповават. Това е неокачествимо и в пълно противоречие с духа и съдържанието на демократичното общество. Без каквито и да било други съображения от моя страна, каквито и аргументи да бъдат приведени, не мога в никакъв случай да приема, че това е правилно или справедливо. Освен всичко, което може да се приведе като основание за такава позиция, ще попитам дали си дават сметка вносителите на този закон, такова пренебрежително отношение към тези хора няма ли да доведе до и без това обезлюделите и обезлюдяващи малки селища, където обаче е земеделската земя, земята българска, която ражда и трябва да изхранва населението на цялата страна. Твърдя отговорно, че няма и е трудно да се намери мислещ човек, който живеейки в селище под тази граница и нямащ право да даде гласа си за предпочитания кмет, повтарям - няма такъв, който не ще се почувства обиден, осквернен, лишен от това елементарно право да изрази чрез гласуване мнението си за най-достойния за кмет в селото. Според мен тази граница изобщо не трябва да я има, защото поначало колкото са по-малко жителите на едно село, толкова по-добре те се познават и могат да преценят кой е най-добрият за този отговорен пост - кмет.
А що се отнася до проекта, предвиждащ да не се избират, а да се назначават и районните кметове, като например в столицата, то това е абсолютно неприемливо и с нищо не оправдано, не само от гледна точка на демократизма. Например моя милост е жител на столицата, там съм живял десетилетия и сега вече споменах, че разбираемо е предпочитанието ми към село Равнище, но ще бъда кратък. Какво се получава и става на практика в София. Какво се получава, ако приемем, че там официално живеят 1,5 млн., а гласуват примерно 300 хил. и болшинството от тях изберат столичния кмет. В дадения случай по-малко не от 20 на сто, а примерно половината плюс са избрали кмета и това следва ли да се смята за достатъчно от гледна точка на мнението на хората. Ясно е какво се получава. И когато се провеждат избори по райони, в някакъв смисъл става един вид по-нататъшен подбор, свързан с мнението на хората от района, някои от които са по-големи от нашите най-големи градове. Въпросът е, когато се предлага и тези хора - районните кметове, да се назначават, то къде е демократичното начало и къде е мнението и гласът на гражданина, който ще бъде ръководен от един или друг кмет, одобрен и назначен от столичния градоначалник.
Мога и има какво да допълня отново и отново като аргументи в защита на позицията си, но ще завърша, като ще си позволя да подчертая с дълбоко убеждение и гражданска отговорност, че ако предлаганото не се коригира при второто разглеждане в НС на проекта за изборен кодекс, то това ще бъде тъжно, дълбоко антидемократично и онези, които го предлагат и наложат, разбираемо защо, непременно ще се опарят. Това ще бъде бумеранг! Нека всички и всеки помни и знае, че въпреки всичко българинът е мъдър, храбър, свободолюбив и той със сигурност ще намери в себе си сили, за да поправи тази несправедливост и посегателство върху неговите права и свободи.
Моля, господа управляващи, ако наистина милеете за демокрацията и своя народ и на дело уважавате неговите права и зачитате мнението му, то поправете това недомислие в предлагания проект за изборен кодекс. Това е гласът на България и на българския гражданин, гласът на разума и народовластието.
За да се уверите в правотата на изразеното мнение, предлагам ви нещо най-елементарно и лесно осъществимо. Изпратете ваши представители по места в страната и не на събрания, а в разговори със случайно срещнати хора поговорете и разберете тяхното мнение, което ще потвърди вече споделеното. Защото количеството, броят на хората не може да лиши от правото на избор и глас само за това, че по обективни причини те са по-малко на брой. Те са хора и всеки от тях има права и нека мислим и милеем за всеки човек. Това е човешкото и демократичното, а не предлаганите бройки!