Социалис- тическите сили

Проф. Николай КОСЕВ

В публичното пространство упорито се дискутира "новото мислене".
Какво е то и защо е ново?
Днес това е тема на левите сили. Лидерите на няколкото БКП-та, на няколкото БЗНС-та, на Отечествения фронт, на Българския антифашистки съюз и много други говорят за ново мислене.
Днес обществено-икономическото и политическото развитие на България е коренно различно от това до 10 ноември 1989 г. У нас е изграден нов обществен строй, капитализъм, при това - див капитализъм. Именно този факт е първопричината за "ново мислене". Затова то е осъзнаване и възприемане на факта, че живеем в капитализъм и мислим за по-успешното противопоставяне на неговата експлоататорска същност, дори ако не ни идва на ум да се сетим, че има и Китай, Куба, Виетнам...
Ето един типичен пример за казаното по-горе.
Някои военни пишат статии и изказват мисли, че обучението на армията не отговаря на нарасналите изисквания за подготовката на войските. Провеждането на бойни стрелби и участието на наличния състав в големите тактически учения са редки и епизодични - няма мобилизационни запаси от личен състав, не се провеждат необходимите мобилизационни сборове, липсва всякаква дейност за възпитанието на войниците в чувство на патриотизъм, себеотрицание и готовност за саможертва в защита на родината си.
Това ново мислене ли е или е старо?
Днес България е в Европейския съюз, в НАТО и под покровителството на най-могъщата държава - САЩ, не сме, които бяхме преди 10 ноември! Затова страната ни не може да бъде нападната от никоя съседна държава, и ние не можем да обявим война на никоя държава. Следователно изисква се съвсем ново мислене по всичките военни въпроси. Какви и кои са те, аз нямам съответната компетентност да ги посоча. Но изводите и заключенията оформят позициите, мнението и отношението на човека за обществено-икономическото, политическото, идеологическото, културното, религиозното, духовното, моралното и пр. развитие.
Всичко казано по-горе трябва да е новото в новото мислене! То е и пряко свързано с развитието на левите сили и лявото пространство.
1. Историческата задача на левицата е да насочи икономическата си политика към социални и хуманни цели. За социализма днес трябва да мислим като за процес на цялостно демократизиране на обществото, а за демокрацията - като за реален път към социализма.
2. Левицата не се бори против интернационализацията на икономиката, а за нейното демократично регулиране чрез широк обществен контрол.
3. Именно в тази насока следва да се работи, за да получат социалистическите и леви сили нова програмна основа.