16 Ноември 2024събота10:49 ч.

На фокус

Руско-турският черноморски паритет

Как се оформя и крепи тактическо партньорство и стратегическо съперничество

/ брой: 107

автор:Дума

visibility 1851

Дарина ГРИГОРОВА


Руско-турският баланс в постсъветска Украйна демонстрира равновесие във военно-стратегическия и постоянство в прагматичния подход. Основните линии на съприкосновение на руско-турските интереси, засягащи и Украйна, са в няколко направления.

Съветското наследство

След разпадането на Варшавския договор и на СССР, а след тях и на Югославия, турската държава драстично увеличава регионалната си тежест и активност на постсъветското и на постюгославското пространство. Политиката на Анкара спрямо Русия и Украйна от началото на 90-те е синхронна и прагматична във всички сфери, като с Москва преобладават икономическите отношения, а с Киев военно-техническите. Особен обект на турски интерес е съветското наследство в Украйна в областта на образованието - предимно техническото, и на атомната енергетика, където украинският интелектуален потенциал е силен.

Равновесието на силите в Черно море

От разпадането на СССР (1991) до руското присъединяване на Крим (2014) Турция реализира ролята на водещата държава в Черноморския регион. Турция използва отношенията си с Украйна преди всичко за сдържане на руското влияние в Черно море. След майдана, през януари 2014 г. в турския вестник "Хюриет" се обсъжда темата "Ако Украйна се разпадне, Турция ще получи право над Крим". 

Русия обаче се завръща в Крим през март 2014 г., с което превръща военно-стратегическото си засилване в необратим факт. С Крим Русия започва и преодоляването на проблема с крайбрежната си ивица (в Черно и Азовско море), съкратена значително след 1991 г. След началото на СВО руската крайбрежна ивица продължава да расте.

Турция се опитва да компенсира оформянето на руския черноморски полюс с "национализацията" на Проливите. Под "национализация" - макар и символична, но показателна като тенденция, имам предвид промяната на турския понятиен апарат. След 1982 г. част от Босфора става територия на пристанище Истанбул, а от средата на 1993 г. историческите названия "Босфор" и "Дарданели" са заменени с "Истанбулско пристанище" и "Чанаккале", а Проливите вместо "Черноморски" стават "Турски проливи", т.е. неутралната географска категория придобива национален статус.

Проливите са турският полюс на Черно море и с руския Крим след 2014 г. се оформя руско-турският черноморски паритет, който е предпочитаният и от двете страни баланс. Това би могло да обясни и защо Турция няма особен интерес от засилване на позициите на НАТО в Черноморския регион. Крим остава част от инфраструктурата на турската историческа памет, а оттук и имагинерна цел, "Кримска платформа". През 2018 г. министърът на външните работи Чавушоглу заявява, че "Крим и кримските татари са общо дело на Турция и Украйна".

Ролята на посредник

Глобалната цел на Турция е да бъде посредник между Русия и Запада. Локалните конфликти показват, че налице е споделено руско-турско посредничество: в Сирия с Астанинския формат от 2017; в Либия с руско-турските консултации и съвместната работна група от 2020 г.; в Украйна след началото на СВО от 2022 г. с т.нар. зърнена сделка, или по-скоро зърнен коридор. В Нагорни Карабах Турция още от 90-те години на ХХ век е посредник на Азербайджан в конфликта с Армения.

Турската автономия на подчертан военен неутралитет в рамките на НАТО не изглежда да е инцидентно, а по-скоро постоянно явление в турската геополитика. Това обстоятелство допринася за сравнителната стабилност и предсказуемост на сегашните руско-турски отношения.

Така например през 2003 г. Ердоган не дава съгласие американците да преминат през турската територия, за да действат срещу Ирак. По време на грузино-осетино-руският конфликт през 2008 г. Турция не допуска големи американски военни кораби на САЩ през Проливите. След 24 февруари 2022 г. Турция пак затваря Проливите за чужди военни кораби. 

Има и изключения по време на инцидента от 24 ноември 2015 г., когато турският изтребител сваля руски бомбардировач над Сирия и Ердоган не се извинява веднага, а се обръща към НАТО за подкрепа. Русия тутакси отговаря с руски санкции, които се отразяват на турската икономика със загуби от 10 млрд. долара. Турският опит от руските санкции прави Ердоган предпазлив, особено след предотварения с руска помощ опит за преврат срещу него през 2016 г. Но дори и в най-изострените си отношения Русия и Турция не прекъсват търговията с нефт и газ, нито спират проекта за атомна електроцентрала Аккую, който вече е факт.

Политиката на осребрения неутралитет - 

завоювана турска позиция. Турция поне засега не се присъединява към икономическите санкции срещу Русия, не само защото Ердоган не е склонен към суицидална икономическа политика, но и защото Турция няма полза от предизвикана икономическа криза в Русия. През август 1998 г., когато се усеща най-силният финансов трус в Руската федерация, Москва по необходимост намалява драстично турския износ за руския пазар, от което страдат турската промишленост и търговия, а Истанбул е лишен от един от основните си източници на валута - Русия. Турция може да си позволи да продава оръжие на Киев и едновременно с това да търгува с Москва. Русия на свой ред може да си позволи да продаде С-300 на гръцката част на Кипър, както и да доставя С-400 на Турция.  

Личностният фактор

Личностният фактор не може да бъде определящ за националните интереси, но може да бъде силен катализатор, както е в отношенията Путин-Ердоган. Връзката Ердоган-Зеленски, обратното, не се базира на никакви допирни точки, дори ако се абстрахираме от проблематичния суверенитет на украинския президент.

Русия и Турция притежават цивилизационни проекти и имперски мащаби, докато Украйна е "периферна зона". Украйна по силата на историческия си опит се стреми да е част от "външен проект", а не самата тя да е притегателен център.

Към фактора Путин-Ердоган има значение и промяната на турската политика в Чечения. Вероятно кавказкият произход на Ердоган го кара да заяви "Чечения не е наш проблем" и да се откаже от турската намеса в Северен Кавказ в Руската федерация. През 90-е години на ХХ век турската политика е в подкрепа на чеченските сепаратисти, стимулира се и антируската активност на чеченската диаспора в Турция.

Ахилесови пети за двете държави са кюрдският фактор за Турция - турските кюрди в по-голяма степен, сирийските кюрди в по-малка, и татарският фактор за Русия - кримските татари в по-голяма степен, казанските татари в по-малка. 

Русия не е СССР-2

Когато Москва се намесва в сирийската война през 2015 г., сред сирийците се наблюдават "повишени очаквания" по отношение на Русия, която според представите им за нея трябва да бъде щедра и всеотдайна както СССР в мащабите на военната и на икономическата помощ, и да върне под управлението на правителството на Асад цялата територия. Руската федерация обаче не е СССР-2. За да запази влияние в даден регион, Русия не харчи неограничени средства за сметка на вътрешната си икономика, както е правил навремето СССР, стига й частично участие и частично освобождаване/контролиране на територии - рационален и прагматичен подход.

Русия освобождава част от Сирия. С военната база в Латакия Русия се превръща по същество в средиземноморска сила, статут, за който се бори от XIX век. Русия запазва светската власт на Асад, но за Идлиб се споразумява с Турция през пролетта на 2020 г. 

Русия гарантира автономията на част от Карабах. След 44-дневната война в Нагорни Карабах от 2020 г. Русия създава втора военна база в Сюникска област на Армения, след Гюмри, с което "отрязва сухопътната връзка между Турция и тюркоезичните републики". 

Ако следваме посочената по-горе логика, може да се предположи, че в рамките на своята СВО Русия ще освободи/контролира значителна, но част от Украйна... 

Едва ли има регион или сфера, в която Русия и Турция да не си съперничат (Черно море, Южен Кавказ, Балканите, Средна Азия, а напоследък и Африка). Още от средата на 90-те години на ХХ век някои турски политици определят Русия като Употенциална заплаха за сигурността на ТурцияФ. Не е случайно, че в момента на най-топлите си взаимоотношения с Русия, през октомври 2010 г. Анкара актуализира концепцията за национална сигурност (от 2005 г.) и за първи път след 1991 г. официално разглежда Русия като "потенциален противник". 

Въпреки стратегическата несъвместимост на руско-турските интереси, тактическото партньорство между Путин и Ердоган е в състояние да запази турския неутралитет, при евентуално разширяване на конфликта в Украйна.

Гласове

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1017

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 987

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 985

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1048

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 989

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1048

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 937

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1048

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1018

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1012

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 958

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ