16 Ноември 2024събота10:52 ч.

Призракът на "Голямата игра" изплува в Каспийско море

Моментът на истината в предположенията на световните агенции, че ще избухне световна война за енергоресурсите в Каспийския регион, приближава с ускорени темпове

/ брой: 221

автор:Тодор Андреев

visibility 9835

В този сюблимен момент отново изплува  призракът на "Голямата игра" (The Great Game), термин, въведен през 1842 г. от британския разузнавач Артър Конъли, отдал силите си на политическото съперничество между Руската империя и "Мъгливия Албион" в Черноморието, Кавказ и Средна Азия. Събитията, които наблюдаваме днес, са продължение на тази "игра". В борбата, която започва от началото на ХIХ век, Англия се стреми да завладее колкото може повече земи от Средна Азия и особено - да завземе Кавказ и Каспийския регион. И не случайно серията от така наречените войни с турците, зад които стоят Англия и Франция, имат за цел да се изтласка Русия от Черноморието, да се откъсне от Каспийско море с неговите богати енергоресурси.
Според професора в Лондонската школа по икономика Морат Цукерман САЩ са станали приемник на Великобритания, която е предала на американците включително и бремето, което носи империята. Америка е нов, основен участник в тази доктрина. Днешните събития тук са само начало на голяма комбинация, резултатите от която много скоро ще бъдат наблюдавани от света. За зла участ, този път благодарение на американските военни бази и ние, няма как, най-вероятно ще станем участници в този маскарад.


Американците считат за зона на собствените си национални интереси почти всеки район на света, където има запаси от нефт и газ. Белият дом вече обяви, че Каспийско море, впрочем както и Централна Азия, са стратегически важен район за Запада. Показателни за намеренията на Вашингтон са  разработките на серия от хипотетични военни операции с отчитане на географските и климатични условия в региона на Каспийско море. Този път с участие на компютрите. Една от тези операции консултира военният аналитик от Илинойския Институт за технологични изследвания и изследовател на програмата "Бойни системи на бъдещето" Клайд Уилсън. Според него тук може да се повтори ситуацията в Корейската война. Когато войските на Северна Корея нахлуват в Южна, на помощ идват частите на ООН, чиято сърцевина представляват американските центуриони. На помощ на севернокорейците на свой ред идват редовни части на китайската армия. Ето защо изучаването на "Каспийския сценарий" е важно за дългосрочното планиране на операциите на американските въоръжени сили, които най-вероятно ще действат съгласно стратегическия план

      "Голяма Централна Азия",

чиято задача е да съедини в единно военно-стратегическо и геополитическо цяло Централна Азия и Афганистан с така наречения "Голям Близък изток". Планът има за цел да изтласка от региона Русия и Китай и да го постави под контрола на Запада.
Нарастващата геополитическа значимост на Каспийския регион се обуславя главно от добива на въглеводороди. Доказаните запаси от нефт тук са 5,1 трлн. тона, от газ - 8 трлн. куб. метра, или общо 5 на сто от световните запаси. И не само това. По крайбрежието и шелфа, освен нефт и газ, се добиват сол, вар, камък, пясък, глина. Развива се промишлен риболов, оттук постъпва особено скъп и ценен в целия свят хайвер, тук се ловят също и тюлени. Каспийско море е важна корабоплавателна артерия с изход в Черно море - през Волга и Дон и после в Световния океан. То е единствената морска акватория, където няма формални граници и по всяко време може да избухне военен конфликт. Променена е и политическата география на региона. Ако по-рано водите на това море умиваха бреговете на две държави - Съветския съюз и Иран, то сега възникнаха нови суверенни републики - Казахстан, Туркмения и Азербайджан.
И най-главното - Каспийският басейн не е усвоен още, както им се ще на политиците и на бизнеса, при положение, че енергоресурсите му могат да се добиват с минимални разходи.  Всичко това засилва интереса на световните сили към Каспийския регион и този интерес се определя едновременно от няколко фактора. Този район е промеждутъчен между две традиционни огнища на нестабилност: Кавказкия и Средна Азия, перспективен район от гледището на добиване на въглеводороди, а главното - важен възел за траснпортирането им в направление към Европа. В условията на непрекратяващата се икономическа криза Западът търси всякакви начини за снижаване цената на енергоносителите и диверсификация на доставянето им. Важна част от старанието на Запада в това направление са опитите за създаване на условия за възникване на изгодна икономическа конюнктура чрез постигане на определени геополитически цели, позволяващи да се реализират проекти на алтернативни пътища за прокарване на тръбопроводи, заобикалящи Русия.
На първо място е популярният проект "Набуко", съпроводен от много други идеи, включително и провокационни спрямо Русия, към които се привличат страните от бившия Съветски съюз. В тази връзка през последните години в региона започна да расте военното напрежение. В назряващия конфликт неизбежно ще се намесят САЩ, които в случай на операция срещу Иран ще получат допълнително предимство във вид на възможности да използват региона в качеството на плацдарм за началото на нова агресия. Освен това в случай на своя поход към Каспийско море Щатите ще имат възможност да пренесат част от своята военна инфраструктура от Афганистан в Туркмения.
  
     Гигансткото езеро

стана предмет на неурегулирани разногласия, свързани с разделянето на шелфа, минералните и биоресурсите. През 2003 г. три от страните подписаха Договор за разделяне  на 64 процента от акваторията на морето. На Казахстан се паднаха 27 на сто, на Русия - 19, а Азербайджан получи контрола на 18 процента от дъното. Тези страни считат, че иранският сектор трябва да остане такъв, какъвто е бил до разпадането на СССР, тоест на Иран трябва да принадлежат 14 процента от територията на морето. С това разделяне Техеран не се съгласи и бе подкрепен от Туркмения. Двете страни искат морето да се раздели на пет равни сектора. Туркменските лидери многократно заявяват, че са готови да защитят своя дял с всички достъпни средства. Поведението на Иран е непредсказуемо.
Русия многократно предлага да се създадат колективни военноморски сили за борба с терористите и бракониерите, но никой не приема това предложение. С времето съседите не се ограничават с патрулни катери, а създават пълноценни военноморски сили, строят бази. На Русия й се налага да мисли как да укрепи своя овехтял военен потенциал.  От 148 регистрирани съдове почти всичките са още от съветско време и са на по над 30 години. Най-мощното бойно съединение в региона заедно с бреговите противокорабни ракетни позиции е руската Каспийска флотилия, осигурявала интересите на Русия в този регион още от времето на Петър Първи. Сега тя е последната  линия на отбраната на Руската федерация в региона, ето защо се поддържа във висока бойна готовност. Най-мощният морски съд тук е стражевият ракетен кораб "Татарстан", чиито ракети "Уран" имат далекобойност 130 км и могат да обстрелват цели до средата на морето. Редом с него почти със същите възможности, но по-съвършен, е новият кораб "Дагестан". На 27 април в акваторията на корабостроителната фирма "Алмаз" тържествено беше пуснат на вода малкият артилерийски кораб "Махачкала" - третият от типа "Буян", който се отправя от Петербург в Астрахан.
Русия има намерение рязко да увеличи своето военно присъствие в Каспийско море. Нито една от четирите руски флоти с изход към океана не се модернизира с такива ударни темпове. Очевидно на най-високо равнище е решено, че това направление е най-опасно. Общата численост на личния състав на каспийския руски флот е около 15 хиляди.
Военни наблюдатели твърдят, че Русия се готви за война с Иран или в защита на Иран, иначе защо в Каспия се настанява най-новият ракетен кораб "Дагестан", въоръжен с руски "Томахавки"? Това е първият сериен кораб, въоръжен с най-новия универсален ракетен комплекс "Калибър-НК", способен да използва високоточни ракети по надводни и морски цели. Ракетите атакуват цели на разстояние 300 км, но има твърдения, че някои от тях покриват 2600 км. С всеки от съседите Русия има дружба и стабилни делови отношения. Никой от тях няма мощни военни морски съдове. Но има нерешени териториални спорове за разделяне на държавните граници на Каспия с Иран.
Ако утре избухне война, Русия има с какво да се противопостави. До 2020 г. на Каспийската флотилия ще й бъдат придадени до 16 нови кораби. Заедно с това от състава на оперативно-стратегическото командуване "Юг" каспийците ще получат няколко авиационни части. Каспийската флотилия ще се попълни с брегови ракетни комплекси "Бастион", способни да унищожават кораби с крилати ракети "Яхонт" с далекобойност 300 км, и редица нови кораби.
Въоръжаването на руския флот на Запад нарекоха "милитаризация" на Каспийския регион, която може да доведе до надпревара във въоръжаването и дори до създаване на опасност от въоръжен конфликт. Възниква естествения въпрос - срещу кого ще бъде употребена тази сила в затворения морски басейн, където никакви други флотски сили освен тези, които са дислоцирани тук, не могат да се доберат, дори ако силно желаят това? Излиза, че мишени за "Яхонтите" и останалото оръжие могат да станат корабите и катерите на четирите държави около морето - Азербайджан, Казахстан, Туркмения и Иран. ВМС на всяка една от тези държави по бойни възможности няколко пъти отстъпват на Каспийската флотилия.
Иран е втора военноморска сила след Русия в Каспия. Той притежава 90 катера и спомагателни съдове. Главната ударна сила са два от катерите с водоизместване 300 т., дължина 47 м, широчина 7 м. Двигателите са дизелни, китайско производство. Въоръжени са с две сдвоени ракетни установки за китайски ракети с далекобойност до 120 км, 76-мм италианско автоматично оръдие, сдвоена 40-мм зенитна установка и две 12,7-мм картечници. Строи се ескадрен миноносец с водоизместване 1500 т. и 75 малки катери с по две китайски ракети с далекобойност 15-20 км и бойна част 30 кг. Не е изключено да се появят малки подводници от Северна Корея. Мощността на иранските военноморски сили е достатъчна за отразяване на непосредствено морско нападение.
Иран има възможност да увеличи военния потенциал 1,5 пъти, като прехвърли  сили в кратки срокове от Персийския залив в Каспийско море. Предвижда се създаването на няколко съда-вертолетоносци и 75 катера, въоръжени с по две китайски противокорабни ракети с далекобойност 20 км. Появяват се и малки подводници с бойни плувци, въоръжени с торпеда, произвеждани с помощта на Северна Корея.
На срещата в Техеран на 16 октомври 2007 г Азербайджан, Иран, Казахстан, Русия и Туркменистан подписаха документ, според който няма да предоставят своята територия на трети страни за агресия срещу която и да е от тях.   Каспийските държави не крият своята цел да не допуснат морето да се превърне в театър на военни действия и чужди сили да се настанят в региона, но продължават да се въоръжават.
 
Политиката на САЩ

в басейна на Каспийско море е насочена към доминиране, изостряне на противоречията и създаване на антиирански и антируски военно-стратегически плацдарм. Три от петте каспийски държави - Азербайджан, Казахстан и Туркмения, са най-сложната северна граница на Големия Близък изток, в рамките на реализуемата в продължение на 30 години "велика" стратегия (grand strategy) на новия макрорегион на Големия Близък изток от Северна Африка до Казахстан и Индия включително, съвпадащ с Централното командване на въоръжените сили на САЩ.
Според публикуван доклад на Държавния департамент на САЩ до Конгреса по бюджетното финансиране на военните операции през 2012 г., предвид "растящата важност на сигурността на Каспийско море в този богат с нефт и газ регион" Вашингтон има намерение да възпира Иран и Русия, въоръжавайки техните съседи по Каспийско море Азербайджан, Казахстан и Туркмения, създавайки в перспектива Каспийски военен блок начело със САЩ.
Азербайджан имат морски сили, които отстъпват само на руските. В перспектива Вашингтон счита, че Азербайджан ще бъде въвлечен в блока НАТО. С помощта на САЩ Азербайджан е създал подразделение военноморски сили със специално предназначение, което очаква специални оръжия като свръхмалки подводници от НАТО. В състава на бреговата охрана на Азербайджан се намират патрулен катер, два малки патрулни катера и катери за прехвърляне на специални сили, предоставени от САЩ. Азербайджан има най-големия търговски флот от петдесет съда с голямо водоизместване, които могат да превозват войски и военна техника. Азербайджан провежда учения с участието на турски и американски офицери.
Казахстан и Туркменистан, които до неотдавна имаха само патрулни и гранични сили, създават свои пълноценни флотилии с бойни кораби. САЩ предлагат на Казахстан да модернизира морската авиация. Между другото тук вече са въведени на въоръжение американски вертолети. Казахстан строи военноморска база Актау, а казахските курсанти се учат в Русия, Турция, САЩ, Германия, Индия и Пакистан. През 2010 г. САЩ са предоставили бевъзмездно четири десантни катера, пет години преди това още три. През 2006 г. Южна Корея е предоставила на Казахстан три стражеви кораби. Американците обучават силите със специално предназначение на Казахстан.
Туркменистан създава вонноморска база в пристанището Туркменбаши, която ще бъде готова през 2015 г. заедно с военноморски учебен център. Тук постъпват украински, ирански, турски, американски катери. Очаква се да постъпят два руски ракетни катера "Мълния" с по 16 противокорабни ракети с далекобойност 130 км. САЩ планират да  укрепят зараждащия се туркменски  военноморски потенциал.
Модернизиращите се флоти на Азарбайджан, Казахстан и Туркменистан са елемент от цялата система на

американския военностратегически плацдарм.

Определящо значение за нанасяне на удар от страна на Каспия има мрежата бази в региона: преди всичко в Афганистан и Ирак, а също така е възможно от държавите на Южен Кавказ. Във връзка с известния тип американски метод за водене на войната с предимство на безконтактните въздушни и космически удари, решаващо значение има създаването на пълномащабна система за контрол на въздушното пространство над Каспия. Достатъчно е да споменем, че САЩ и Азербайджан вече три години имат три станции за следене на въздушните полети, а Русия и Азербайджан - една, Габалинската - с остаряло оборудване.
Стратегически благоприятното разположение на Каспийския регион позволява да се контролират доставките както на Запад, така и в Азиатско-Тихоокеанския регион. Вече е съвсем ясно кой ще се опита със сила да окупира нефтогазовата "каспийска бутилка".
Френският "Льо Монд" писа напълно откровено: "Брюксел иска да завладее част от газовите запаси на Азербайджан и особено на Туркменистан, за да диверсифицира източниците на доставка в очакване, че рано или късно политическите условия ще позволят да се получи достъп към огромните запаси на Иран". Ето го стратегическият размах дори в кратка перспектива.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1017

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 987

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 985

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1048

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 989

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1048

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 937

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1048

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1018

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1012

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 958

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ