"Жената е перпетуум мобиле, което върти света"

Радостина Колева

Богдан Томов завършва Консерваторията през 1983-а заедно с Нели Рангелова, Георги Христов, Веселин Маринов и Ваня Костова. Преди време заедно с Глория участва в "Стани богат", но това не означава, че вече е минал към поп-фолка. Относно личния си живот, навремето бе желан ерген. От 15 години обаче е женен за Лори и двамата имат дъщеря - Томислава.

- Дълго време беше ерген. Какво помниш от онзи живот?
- Тъмно безпросветно минало, от което се разграничавам. Лутащ се в тъмнина, най-после прозрях светлината през 1995 година (смее се) и щастието ме озари и осветли. Е, какво помня - ами нормални младежки години - веселба, празници, много пътувания, мимолетни връзки. Всяка част от житейския път има добри и лоши страни. Важното е какво човек иска да си спомни и в какво гледа. Казват, че по-лошите неща се забравят по-бързо. Аз си спомням само добри неща и хубави емоции от онзи период. Те не са свързани непременно с това, че бях ерген.
- Толкова ли коренно ти се промени животът?
- Разбира се, че не. Той продължава да е същият. От една страна, разбира се, е много по-улегнал и влязъл в едни рамки, нормализирал се е. Но жена ми е демократ и винаги се е отнасяла с разбиране към отсъствията ми. Не съм се оженил заради това, че ми е дошло времето, а защото намерих човека. Защото времето може да ми дойде и на 68 години... Прецених, че нямам нужда да търся повече.
- Още в началото ли го усети това?
- Да, но я оставих няколко години, и по-точно 4, тя да усети. Бракът не може да бъде "събуждам се сутринта в 8 ч. и решавам, че днес трябва да се оженя". Той е сериозно нещо. Разбира се, имало е и изпитания, но времето паказа, че изборът е правилен. Ето, 15 години по-късно виждам, че е така.
- Как си избра жена, която не е в твоите среди?

Заедно със съпругата си Лори

- Не съм я търсил по този критерий. Въпросът е да има единомислие, да приема моето чувство за хумор, да има сериозно отношение към хората, които са около нея, да държи на приятелите си, така, както го правя и аз.
- Как се стигна до детето?
- По традиционния за правене на деца начин (смее се). Във всеки случай не сме се женили защото Лори е забременяла и е трябвало да се оженим бързо. Детето се появи година и половина след началото на брака по нормален и естествен начин.
- Спомняш ли си с какво тя те заплени?
- С откровеност. Много уважавам по принцип откровените хора и за мен това е едно неписано задължително условие за приятелство. Правило ми е впечатление, че хората са много открити към мен и предпочитам такъв тип отношения, отколкото да се прегърнем, целунем и зад гърба ми да полетят слова.
- Които се случват сред хората в музикантските среди, както знаем. А това, че си женен, прави ли те нежелан от дамите?
- Не съм забелязал някакво кой знае какво отношение. И преди не са ми се хвърляли на врата... Е, може би е имало някое и друго замятане, но съм забравил вече (смее се). Не се целувам с чужди жени във всеки случай.
- Кога някой става твой приятел?
- Това може да стане и 5 минути след запознанството ни, а може да минат и 20 години. Това е до усет. Винаги съм имал приятели на различни възрасти. Дори и полът не предопределя приятелството. Мисля, че може да има истинско приятелство между мъж и жена, без задни помисли. Обичам мъжките хора, директните. Коректността също ме спечелва. Ти знаеш - хората се събират, после се разделят за известно време, след това отново се срещат, защото професия или пътувания разделят. Но имам приятелства, в които усещам, че все едно сме се разделили преди 5 минути. Имам един кръг от приятели, които чувствам зад гърба си по всяко време на денонощието и навсякъде. Винаги, когато ми е трудно, си помислям за тези хора, и знам, че са около мен духом. Така ставам и по-добър, дават ми сила.
- Кога за последно ти беше трудно?
- Общо взето, лесно няма. Казвали са ми, че изглеждам като голямо перде. Няма такъв филм. Дали излизам на сцена в Долно Камарци или в НДК, зала 1, за мен е еднакво. Притеснявал съм се от рутината и никога не съм се осланял на нея.
Иначе сега нима има българин, на когото да му е лесно?! Каквото е за другиите, това е и за мен. Изживяваме трудности. Толкова години сме все в трудности, но така ни се падна на нашето поколение. Но това ни научи да бъдем по-адаптивни и изобретателни, да знаем как, като духне силен вятър, да застанем така, че да не ни издуха.
- Какво разбра за жените покрай съпругата си Лори?
- Не знам дали се е родил този, който да каже, че ги познава. Хилядите произведения на изкуството, посветени на жената, събрани заедно, разкриват много малка част от това, което представлява жена. Заради жената са се водили войни, правени на научно-техническите открития, строили са се най-големите сгради... Жената е перпетуум-мобиле, което върти света около себе си. Мъжът винаги има с какво да бъде изненадан от една жена. Лори, когато пазаруваме, е в състояние да купи какво ли не за дъщеря ни. В един момент тя изобщо забравя за себе си и се взима всичко за дъщеря ни. Дори се е случвало да си купя страхотно италианско палто, въпреки че сме излезли да купим нещо за жена ми.
- Какво те зарежда емоционално?
- Жест на зачитане на волята на друг човек, независимо дали става въпрос за мен или на улицата някой като даде път на друга кола. Жестове, които дори не са свързани с приказки, а с едно вътрешно усещане, че човек понякога може да направи и жест към други хора. А това би трябвало да е ежедневие!
- Какво си предвидил до края на лятото?
- За 2011 г. съм на концертно турне с  Национално сдружение на общините - в едни и същи градове, на едни и същи места. Между мен и публиката има флуиди вече толкова години. А 83-а завърших Консерваторията... Може да не съм любимият певец на всички, но винаги хората идват с настроение на изявите ми.
- Имаш детски албуми. Защо е това? Толкова много ли обичаш децата?
- Деца ме запалиха да изпея с тях песни - група "Алени пламъчета". Изведнъж започнаха да ме канят да пея за деца. Отначало аз не го приемах насериозно, но видях каква магия е. Те са най-критични и не обичат халтурата, усещат я.
- Често ходиш на почивка в чужбина. Какво ти харесва там и къде обичаш да се връщаш?
- Пътуването за мен е удоволствие. Навремето само мечтаехме да пътуваме свободно. Слава Богу, децата ни не разбират като им обясняваме какво е било едно време, дори и да им разказваш. Те са в реалния живот, което е хубаво. Затова аз гледам да съм демократичен баща, със строгост... понякога.
- Отмина ли времето на прякора ти - Боби Сабото?
- Мисля, че не, защото има колеги, които все още се обръщат към мен по този начин. Не се сърдя. Това си е готина закачка, хубава игра на думи, която беше на гърба на Васил Найденов. Прякорът не е измислен от мен, а от един актьор в Музикалния театър, Стоян Димитров, който ме нарече веднъж "Боби Сабото, убиецът на Васко Кеца" и стана закачка. А Васил Найденов е един от най-добрите ми приятели в нашия бранш. Те са особено близки с жена ми. Васко стопява дистанцията между хората. Той говори по един начин с чичо Гошо от Луковит и Алла Пугачова.