Железопътният превоз е метрото на страната

Кристиан Ваклинов e роден на 9 септември 1994 г. в Пазарджик. Завършил начално и основно образование в Пазарджик, след това испанска гимназия в София. Към днешна дата следва финанси, счетоводство и контрол в УНСС. Извън университета се занимава с теснолинейкa и пише книга за нея.


- Господин Ваклинов, миналата година успяхте да издействате пускането на спрения вечерен влак от Добринище до Якоруда по теснолинейката Септември - Добринище. Какво ви накара да го направите?
- След толкова много пътувания по теснолинейката се запознах с много местни хора и служители от този край. Постепенно разбрах за проблемите им, свързани с железницата. От дума на дума, от човек на човек, започнах да навлизам в същината на нещата. Говореше се за това, че разписанието е неудобно, а най-големият им проблем бе спреният през 2011 година вечерен влак от Добринище за Якоруда, Велинград и Септември. Именно той е бил най-удобен, защото е превозвал ежедневно около 70-80 души след работа в участъка Банско - Аврамово. Имайки предвид, че много от населените места, които се обслужват от теснолинейката, нямат друг превоз, нямат дори пътища, реших, че за тези хора трябва да се направи нещо, поне да им се обърне внимание. Разбрах, че немалко са напуснали работа, други спят по гарите, а трети на квартири, защото нямат превоз. Не може, след като има хора, които трябва да пътуват, последният влак за деня да е в 15,30 ч. и следващият да е чак на другия ден в 7,30 сутринта. Все пак живеем в 21 век, когато хората трябва да имат нормални условия за работа и живот. Немаловажен е и фактът, че тези хора от Западните Родопи живеят при 90% безработица и въпреки това отчитат положителни стойности в раждаемостта. Обаче държавата не само, че не им обръща внимание, а дори напротив - тя ги осакатява още повече със спирането на всеки един влак от малкото останали по тази жп линия. И така започнах да пиша писма до различни институции. Срещах отпор, не получавах никакви отговори, но не се отчаях. Просветлението дойде в края на миналата година, когато на последното ми писмо, защото повече нямаше да пиша, дойде положителен отговор, че ще се направи всичко възможно. На 16.12.2013 г. БДЖ пусна нов влак по направление Добринище - Якоруда, който да заминава в 18,55 ч. от началната си гара. Обаче от компанията осакатиха влака, като го направиха да се движи от понеделник до петък. Да, той е за работещите, но те не работят в държавната администрация, а в туристическия бранш и за тях няма почивен ден, дори напротив. Затова влакът вече близо година се движи доста слабонаселен. Реално големият успех бе не самият влак, а това, че все пак има някаква чуваемост и приемственост между държава и народ. Благодарността и признателността на хората бяха моя келепир от цялата работа и макар да го наричам "моя влак" съм се качвал на него само два пъти и то от любопитство. Иначе пътувам с дневните теснолинейки, за да се любувам на природата и да снимам нейните тайнства.
- Защо решихте да се занимавате с това?
- Привързаността и любовта ми към теснопътната жп линия не са случайни. От една страна, мой прадядо я е строил преди повече от век, от друга страна, друг мой прадядо е от Банско, преселил се през войните в днешен Велинград. Освен това детството ми минава между Пазарджик и курорта Цигов чарк до Велинград и от малък имам впечатления от влакчето по тази жп линия, което баба и дядо ми показваха, докато пътуваме из планината. И макар да пътувам с теснолинейката по-често едва от 2009 година, то впечатленията ми от 16-а линия са на 16 години. Вече 5 години намирам отмора, спокойствие, разтоварване и зареждане с положителна енергия, пътувайки с последната българска теснолинейка Септември - Добринище. И в крайна сметка реших, че тесният железен път е част от съдбата ми и аз трябва да направя нещо за него.
- Кой ви помага?
- Никой, разучих всичко сам. Пътувах често и разговарях с местните пътуващи, кое и как ще им бъде най-удобно. Но определено не мога да кажа, че успях сам, защото без подкрепата на хората нямаше да стигна дотук. Искрено благодаря на всичките десетки добри и скромни хора, които бяха с мен и са до мен в борбата за едно по-справедливо настояще на тази изключително важна и атрактивна жп линия. Всички те видяха в мен един младеж, деен и с чувство за справедливост, един млад човек, понечил да се бори за хора, които познава от 1-2 срещи, и то без да очаква награда. 
- Какво ви е мнението за БДЖ?
- Аз пътувам с БДЖ всеки уикенд от 4 години насам. Пътувам от родния си град Пазарджик до София, където следвам и живея от 7 години. Трябва да ви кажа, че имам възможност да пътувам и с кола, но с БДЖ съм спокоен и сигурен. Освен това от опит знам и твърдя, че в повечето случаи влакът е отоплен, проветрен, сравнително чисто и нормално е за символичните цени на билета, които плащаме. Факт е, че не пазим нищо. Може би няма и 10 от новите мотриси "Сименс", които да са със здрави на 100% прозорци. Вандалите действат навсякъде и остават безнаказани. Държим се отвратително към всичко, което не е наше. Това не е европейско. Късат се пердета, раздират се седалките, за тоалетните да не говорим, но колко се замислят, че този влак е наш, не е на другиго. Още повече, когато държавата води политика анти железниците, няма как да очакваме някой друг да прави чудеса за влаковете, с които пътуваме.
- Как се стигна до това състояние на БДЖ?
- Отново комплексно и вярвам, че е умишлено. На всеки е ясно, че няма как да има пътници, когато разписанията на влаковете са безумни. Не може да привлечеш клиента-пътник, при все че цялата държава е разкопана заради ремонти и всички те вървят бавно, а влакът също пълзи с намалена наполовина скорост. Времето е пари и тази максима се налага все повече с всеки изминал ден. Хората нямат време за губене, дори да пътуват с влака без пари. Нещата трябваше да се правят поетапно на места, а не навсякъде и никъде да не върви. Вероятно тази ситуация и политика на действие е удобна за някои. Ето например теснолинейката - трябва да ви кажа, че от 10 влака, които пътуват по линията в различни направления, само 2 са изцяло съобразени с хората и т.н. И поради тази причина от два месеца пътувам всеки ден и броя пътниците, защото хора, които да я ползват има, но разписанието ги отблъсква. И може би пак нарочно. Ето, че днес министърът казва, че спира 200 влака. Най-напред ще пострадат губещите линии, сред които на първо място теснолинейката. Хора нямало. Напротив, хора има. Много повече от на други места. За пример ви давам, че сутрешният влак от Септември заминава средно със 80 човека, нощният вози по 60-70 всеки ден в участък Аврамово - Банско, обедният пък често пъти се препълва между Велинград и Аврамово.
- Как според вас биха се подобрили условията в българските железници и предприятието би си стъпило на краката?
- Нещата са прости. Първо - важно да се отбележи за пореден път е, че железниците няма как да печелят, това не е бизнес. Стремежът трябва да е към максимално удовлетворяване нуждите на населението, защото наистина жп превозът е метрото на страната. Другият неизвестен факт е, че пътищата, в т.ч. и магистралите, са много по-губещи от железниците и парите, които влизат в хазната от винетки, са 5 пъти по-малко от тези, които излизат за поддръжка, а всички знаем каква е поддръжката на родните шосета. Но тези истини явно не са удобни и затова се премълчават. А как да се стабилизира предприятието БДЖ - ами с кадърни, разбиращи служители в централите, с хора, които да разбират от железници и да работят за тяхното развитие. Добрият мениджмънт е в центъра на нещата, следва като резултат от него доброто разписание, което да удовлетворява хората, пътниците, разчитащи всеки ден на железниците. Няма полза нито от много ненужни влакове, нито от малко такива, защото те ще са още по-празни. Добро разписание, обвързано с работно време за хората, които ходят на работа, училище, пазар, болница и т.н. Просто е, но иска да се пътува и както някога графикът да се съобразява със служителите по линиите, а не всичко да се диктува от бюрото в централното управление в София. Икономиката няма как да върви с губещите магистрали, защото хората не ходят на работа по тях, а до стотици селища стига само влак. Знаете ли каква е реалността - за теснолинейката всеки ден трябват 3 локомотива да обслужат всичките влакове по линията. В момента в движение са четири, като единият е резервен по правилник. Тоест ситуацията е в критичния минимум, а иначе локомотиви има, но пари за ремонт - не.
- Все повече зачестяват катастрофите с влакове, а хората се отказват да пътуват с тях, идва ли краят на БДЖ?
- Поредната манипулация и лъжа. От 1980 година до днес починалите при жп инциденти са под 200 души, а на пътя смъртта си намират между 1000 и 2000 човека всяка година. Още нещо - инцидентите по пътищата стават все повече, смъртните случаи също. Но явно и тази истина не съвпада с нечии интереси. И дори локомотиви и вагони да горят по пътищата, хората са живи и стигат до крайната дестинация, със или без закъснение. Железопътният транспорт е най-екологичен и остава най-сигурен и у нас. Той е приоритет за Европа и ЕС, но ние сякаш бягаме от тази им цел за развитие на жп сектора. Така поне излиза - спирането на 1/3 от влаковете ще доведе до опразването на още толкова, а това е немислимо. Оказва се, че държавната политика и власт е локомотивът на влака, който пътува към края на БДЖ. Спекулации, лъжи и черен ПР. Изкуственото опразване на влаковете с ненормално разписание води до настоящите мерки да се спрат влакове и дори цели линии, като теснолинейката, защото нямало добра населеност на композициите. Няма как да има, като се назначават безумни влакове.
- Имате ли идеи за спасяване на други линии?
- Имам много идеи и всички те са свързани с теснолинейката, защото с нея съм много свързан и вече съм доста наясно като цяло. Именно грешката е, че всеки се има за разбирач по всичко и затова дереджето ни е такова, не само на БДЖ, но и на държавата. Идната 2015 година е юбилейна за теснолинейката. Тогава тя ще стане на 70 години. Освен това първите дизелови локомотиви, които обслужват линията, също навършват 50 години редовна служба по тесния железен път догодина. Поради тази и много други причини се наех с нелесната задача да направя книга - документалистика за теснолинейката. Има толкова много да се каже, разкаже и покаже за нея, че определено си заслужава едно такова четиво. Относно разписанието - в диалог съм с БДЖ и се надявам да срещна максимална чуваемост на идеите си, които са не в моя полза, а в полза на железниците, на теснолинейката и на хората.