Задължителното гласуване няма да намали купения вот

Юрий Асланов е роден на 18 юли 1951 г. във Варна. Завършва икономика в София и социология в Москва. Собственик е на социологическата агенция АФИС. Член на НС на БСП.

"Покупко-продажбата на гласове се корени в дълбокото и увеличаващо се недоверие в изборната система и в политическата система като цяло"

- Г-н Асланов, идеите на президента Росен Плевнелиев за изборното законодателство отново бяха възкресени в обществото. Мислите ли, че задължителното гласуване ще помогне да се решат част от политическите проблеми в страната?
- Не за първи път изказвам мнение по този въпрос публично. Задължителното гласуване няма да реши нито един от проблемите, които се предполага, че ще реши. Нека да ги припомним. Най-вече се говори, че задължителното гласуване ще намали и дори ще ликвидира купения и продадения вот. Дълбоко не вярвам в това. Когато има търсене на нещо, предлагането ще се увеличи и най-вероятно ще се повиши и цената. Покупко-продажбата на гласове не е по причина, че имаме такъв регламент на изборно законодателство, тя се корени в дълбокото и увеличаващо се недоверие в изборната система и в политическата система като цяло. Много хора не виждат смисъл в това да гласуват. И след като не виждат смисъл в това, някой си казва - защо пък да не изкарам някой лев, казано вулгарно.
Вторият проблем, който се дискутираше много активно поне през м.г., че едва ли не задължителното гласуване ще намали влиянието на ДПС. Оставам в скоби коментара за това антидемократично мислене, за това, че един закон може да се преработи заради една партия, и си позволявам да мисля и не само да мисля, но мога и да докажа, че ще се получи точно обратното - влиянието на ДПС ще се увеличи при задължителното гласуване. Защото тази партия, заедно с още две - ГЕРБ и БСП, към този момент е гарантирана за парламентарно представителство, всички останали не са. При тази ситуация, в която в парламента попадат само 3 партии, едната от която е ДПС, естествено, че влиянието на движението ще бъде много по-голямо, отколкото сега. И ред други причини. Да не говорим за това, че идеята задължително да се прави референдум "за" или "против" задължителното гласуване по време на местни избори е много лоша, тъй като на местни избори не всички български граждани имат право да гласуват, има правилото на уседналост. Почти 2 млн. правоимащи пълнолетни български граждани ще бъдат изключени от списъците на местните избори, те няма да вземат участие и в референдум, който може да ги задължи и тях в бъдеще.
- Има ли възможност тази идея да се обърне срещу авторите й?
- Разбира се. Случвало се е, когато някой имитира промени в Избирателния кодекс, образно казано, да изяжда попарата. Досега няма случай авторите на промени в избирателното право на България да не са пострадали най-много. Не искам да привеждам примери, те са безброй. Спомнете си 1999 г., преди местните избори, когато СДС инициират радикални промени в изборното законодателство за онова време - премахнаха се цветните бюлетини, въведе се интегралната схема и пр., в крайна сметка БСП спечели местните избори. Подобни примери има не един и два. Има още един драстичен пример през 2009 г., преди изборите БСП предприе също радикални реформи в изборното законодателство, ако помните, тогава страната беше разделена на на 31 избирателни района и се избираха и мажоритарни депутати, в крайна сметка БСП загуби от това.
- Другата голяма тема за промяна е електронното гласуване. То не е ли по-проблематично, отколкото го изкарват?
- Аз се страхувам, че под електронно гласуване хората, в това число и тези, които го предлагат, разбират различни неща. Изхождайки от подтекста, който влага президентът в тази идея, мисля, че имаше предвид дистанционното гласуване по интернет, а не електронното гласуване, което успешно се изкоментира вече на втори избори в България чрез машини в избирателни секции, и смятам, че е редно да се продължи с този експеримент и да се разширява практиката. Но дистанционното гласуване по интернет поставя много въпроси, които на този етап не могат да бъдат разрешени. Не е вярно, че няма техническо решение, за да се запази тайната на вота и да сме сигурни, че дистанционно гласува именно този, който има право да го направи. Защото има такава практика в Дания и в някои други страни, внедрена отдавна, но те са свързани с така наречения биометричен контрол на личните документи. Ние нямаме такива, тъй като това е много скъпо и в скоро време България не може да си ги позволи, предвид сегашната бюджетна ситуация. Но ако се позволява по стандартни практики чрез интернет да се гласува, без да има гаранции за тайната на вота, без да има гаранции за това, че именно човекът, който има право да гласува от дистанция, ако няма визуален контрол на избирателната комисия, просто можем да превърнем тази идея, казано на жаргон, на електронното кебапче на следващите избори, и да получим маса гласове по интернет, които са с неясен произход. Трябва да се внимава с подобни подхвърляния. Но така или иначе идеята, мисля, че тук, в България, съобразно с нашите социологически изследвания, не се ползва чак с такова високо одобрение и не се притеснявам, дори да има референдум, че ще бъде решен този въпрос. Пък и да се произнесат хората с "да" на един референдум, трябва да минат години, преди да назреят условията за прилагането на тази идея.
- А относно мажоритарния вот?
- Тази идея се ползва с много висока популярност и много високо обществено одобрение и това няма как да се пренебрегне. Аз съм един от тези, които поддържат тази идея. Но тъй като партиите се съпротивляват срещу нея, изхождат от това, че при подобен избор няма да бъдат гарантирани и защитени партийните елити и това може да разбие партийната система. Има решение и на този въпрос - смесен вариант, както е и в Германия и в някои други страни. Въпрос на експертна преценка е как да се раздели страната - на многомандатни и двумандатни райони, още повече, че ние имаме, макар и единичен, успешен опит в това отношение при изборите за Велико народно събрание през 1990 г., и нищо лошо не се случи.
Струва ми се, че това е правилният път, по който трябва да се върви. Това също изисква един период на техническа работа, но той ще е далеч по-кратък, в рамките на една година можем да се подготвим за това, отколкото, да кажем, е подготовката на дистанционното гласуване по интернет. И във връзка с това може би е време някои политически сили вече да узреят, да пристъпим към активна изборна регистрация, за да изчистим избирателните списъци от т.нар. мъртви души. Те не са мъртви, те са живи хора, но живеят постоянно извън България и проявяват много слаб интерес към политиката.
- Предстои конгрес на БСП, на който ще се обсъждат левите стандарти за местната власт. Какво трябва да направи БСП за едно достойно представяне?
- Няколко месеца преди изборите не могат да се направят кой знае какви чудеса. Аз се страхувам, че на заседанието на 48-ия конгрес в неделя тази тема ще остане в сянка предвид на това, че дебатът, който се отвори на последното заседание на Националния съвет - за агитацията, за общото състояние на партията, за устава, тъй като ще се правят и промени в устава на конгреса, тази тема може да остане в сянка, макар че тя е много важна или най-важната от гледна точка на текущия момент. Но може би тази тема, която се отвори, за това каква партия искаме да бъдем и накъде върви България, пък може да се окаже също полезна и оздравителна за партията, защото повечето от хората в партията ги вълнуват именно тези проблеми, а не толкова т.нар. стандарти за местни избори.
- Все още няма официален кандидат на БСП за кмет на София. Според вас има ли подготвен човек за този пост?
- Никой не е подготвен за този пост предварително. Дори и онези кметове, които са действащи, и те имат слабо основание да претендират, че са подготвени, защото обстановката и ситуацията е много динамична, много промени се извършват непрекъснато, особено от гледна точка на европейските стандарти. А кметовете трябва да работят с европейски фондове. Затова ми се струва, че не трябва и чак толкова да се бърза. Освен това Градският съвет (ГС), както знаете, в момента провежда или приключва, даже не съм информиран точно, първата по рода си вътрешнопартийна анкета. Но ръководството на ГС очевидно иска да се опре на вътрешнопартийното мнение по този въпрос, преди да се събере и да обяви кандидата си за кмет.
- В последните седмици медиите спекулират за напрежение между Михаил Миков и Сергей Станишев. Вие виждате ли такова?
- Не виждам напрежение и смятам, че темата е преувеличена и преекспонирана. Във всеки случай не съм бил насаме и с двамата, за да го усетя, но по нищо не подсказват форумите, в които съм участвал и са били и двамата, да има такова напрежение. Не могат да са на едно мнение по всички въпроси, естествено, но споровете са продуктивни.
- А тези спекулации могат ли да попречат на резултатите от местния вот?
- Разбира се, че могат. Разбира се, че могат и всякакви други спекулации. Ако ние се отнасяме като партия по-спокойно към нападките отвън и не сме толкова нервни при всяко заяждане или провокация, ще бъде по-добре.