Всеки глас на евровота е важен

Борис Петров Попиванов е роден на 20.07.1981 в София. Завършва Първа английска езикова гимназия. Доктор по политология, преподавател в СУ „Св. Климент Охридски“, работи в областта на политическата теория, политическата социология и проблеми на гражданството. Автор на изследването "Новият избирател", както и на научни публикации на български, английски, френски и сръбски език. Носител на Първа награда от Третия национален конкурс за есе "Цветан Стоянов" (2005).


"ГЕРБ разбра, че с последиците от своя мандат се е изолирал от всички"


- Господин Попиванов, как ще коментирате случващото се в левицата? Как ще се отрази листата на АБВ върху БСП на предстоящите европейски избори?
- Нормално е това, което се случва. Цялата история на БСП след промените е история на вътрешен плурализъм и различни мнения. Недоволни хора, понякога основателно, са се появявали неведнъж. За БСП изстрелите от Първановата пушка могат да бъдат и един добър повод за преоценка на собствената роля в българската политика, за поемане на още по-ясен и недвусмислен ангажимент с лявото. Истинска и решителна лява политика в България не може да се води, ако такава не се случи на европейско равнище. Затова е вярно клишето, че всеки глас на евровота е важен. И обратно, че всеки пропуснат глас, нереализиран като мандати за ПЕС, намалява шансовете Европа да бъде по-лява и България да бъде по-лява. В случая левите избиратели носят отговорността и преценяват за себе си какво искат да постигнат като резултат.
- Възможно ли е АБВ да се превърне в нов ляв значим проект?
- Във всичко може да се превърне, защото още не е ясно какво точно е. Не съм сигурен дори дали е ляв. Видни негови дейци настояват, че не трябва да се говори за ляво, а за социално. Патосът на АБВ е в призивите за национален консенсус. Такъв е възможен между нормални демократични политически сили. Ако най-голямата парламентарна партия отговаря на това условие, защо не. Иначе според мен при АБВ наблюдаваме по-скоро движение към нишата на умерения национализъм. Общо взето, всеки, който е заемал сериозни позиции в БСП и не е бил доволен от нещо, е водел битка за партията било отвътре, било отвън - за да се върне отново в нея. Но в знамето, под което тръгна сегашната битка, има твърде малко червено. Битката на Първанов изисква изключителна политическа виртуозност - да се стреми да дискредитира правителството, подкрепяйки го. Тепърва ще видим дали това ходене по въже ще продължи без залитания.
- Изборите ще бъдат ли тест за кабинета на Пламен Орешарски?
- Тази теза беше развита както отляво, така и отдясно. От едната страна, управляващите допуснаха, че при неуспех на евровота може да се търси решение с предсрочни парламентарни избори. От другата страна, Иван Кръстев очерта доста подобна дилема. По такъв начин евроизборите постепенно стават нещо доста по-различно от първоначалното си съдържание. Знаем, че във всички европейски страни те пак си остават национални избори, с голямо присъствие на вътрешнополитически теми, най-малкото защото гласуването се прави в национални избирателни райони. При нас като добавка имаме пренасищане с вътрешнопартийни и вътрешнокорпоративни теми. Имаме и концентрация на напрежение, която увеличава залога. За мнозина от протестиращите това ще бъдат заместител на мечтаните от тях на лято и есен и неосъществени засега парламентарни избори. За други това ще бъде мечтаният национален референдум, на който избирателите ще трябва да отговорят с "да" или "не" на въпроса "одобрявате ли кабинета Орешарски?". Всъщност всички избори, разбира се, са някакъв вид сътресение на партийната система. Най-големият тест за Орешарски обаче е справянето с проблемите, по-ясната и категорично отстоявана политика, способността да внуши идея за успокояване и икономическо съживяване.
- Каква предизборна кампания да очакваме?
- С една дума - мръсна. Вероятно дори по-мръсна от всички, които сме наблюдавали досега. Тя вече започна. Ако погледнем събитията от началото на годината, ще се убедим, че смислените политически новини са рядкост, много повече надделяват подслушвания, записи, есемеси, разкрития за този и онзи. За капак на всичко, като че ли групите на едрия бизнес водят собствена кампания, със свои си цели, паралелно на политическата, но с тенденцията да й влияят негативно и да я изваждат извън политически контрол.
- Какво мислите за предложението на президента Росен Плевнелиев за референдум за задължителни, електронни и мажоритарни избори?
- Част от натиска над управлението, в който той охотно участва. Ако президентът гледаше сериозно на собствените си предложения, щеше да поиска първо промяна на изискванията за валидност на референдумите в закона. Щеше да направи предварителни консултации с парламентарните сили, от които зависи доста. Щеше да се включи в многомесечната дискусия по Изборния кодекс. Вместо всичко това Плевнелиев иска да постигне други неща. Да прекрати разнобоя и кавгите сред протестиращите, провокиран от комичността на втората окупация на университета. Да постави на една маса ГЕРБ, реформатори и протестиращи. Да даде шанс на ГЕРБ да мобилизира редиците си със събирането на подписката. Да постави натясно БСП и ДПС, като ги конфронтира с всенародното желание. За всички нас е добре да свикваме с референдумите като възможност пряко да изразим волята си на суверен. Случката с предишния референдум трябва да ни е обица на ухото. Да не се окаже, че ще компрометираме самия инструмент. Самата президентска инициатива, както върви, обещава да ни вкара в юридически и политически капани, което само би потвърдило желанието на определени среди за правен хаос и ниска легитимност на процедурите в България. Според мен Конституционният съд следва да се произнесе върху част от предложенията, а президентът да бъде помолен да ги конкретизира и да каже на каква позиция е, и до какво според него би довела тя.
- Голяма медийна активност проявява лидерът на "България без цензура" Николай Бареков. Има ли шансове новата партия да постигне нещо значимо на евроизборите?
- Тези избори са с твърде голям брой неизвестни сред по-малките партии. Представете си Бареков, реформаторите, АБВ, "Атака" и НФСБ с по един евродепутат, което не е невъзможно. И си представете, че никой от тях не успее да вкара, което също е реалистично. Това са съвсем различни ситуации, и могат да променят драстично баланса. "България без цензура" стартира доста силно и не губи инерция. Тя би могла да конкурира позициите на Реформаторския блок, ако той продължава драматично да се колебае по коалиционния си формат, и да намира място в тази ниша. Нищо отсега не е гарантирано.
- ГЕРБ потенциален съюзник ли е на Реформаторския блок, или, напротив, може да се окаже негов унищожител?
- ГЕРБ разбра, че с последиците от своя мандат се е изолирал от всички едва в нощта след изборите от 12 май. От следващия ден се заеха да търсят партньорства, и то не много успешно. Всички имат едно наум какво значи да си партнираш с Борисов, а някои са го изживели на гърба си. Прегръдката на ГЕРБ може да бъде опасна, а реформаторите все повече вървят натам. Но когато вече мислиш под чие крило ще управляваш, без да си изяснил каузата си, рискуваш да забравиш избирателите си на някой завой.
- Сред десните партии в момента е модерна идеята за Велико Народно събрание и рестартиране на държавата. Това може ли да бъде ефективно решение на натрупаните проблеми?
- Ние сме в дълг към нашата, сегашната конституция. Нейния преамбюл, който повелява да градим демократична, правова и социална държава, трябва да си спомняме постоянно. С правовия ред и демокрацията последните години имахме големи проблеми. Социалният характер на държавата все още за мнозинството българи звучи като пожелание. Усилията за национален консенсус според мен трябва да вървят към защита на настоящата конституция, а не към лозунги за ликвидиране на всичко и започване отначало. Великото Народно събрание няма да напълни хладилниците. А и не виждам някой сериозно да е обяснил как си представя тоя рестарт на държавата и новия конституционен модел, за да бъдем ентусиасти за скок в тъмното.
- Вие сте един от хората, които подписаха писмото за номинацията на Достена Лаверн в листата на левицата. Защо?
- За мен Достена Лаверн е последователен противник на неолибералния модел в Европа и интелектуалните му метастази. Тя направи много, и продължава да прави, за разсейване на димните завеси, с помощта на които много от т.нар. структури на гражданското общество представят геополитическите си задачи и финансови амбиции като грижа за демокрацията и човешките права. Краят на хегемонията на дясното неолиберално мислене в Европа изисква безкомпромисните критични гласове на много хора. Достена Лаверн е един от тях.
- Свършиха ли протестите?
- Протести ще има. Когато хората са недоволни, е нормално да протестират. Би ми се искало за изтеклата година българското общество да си е изработило рефлекс, с който различава истинските и разумни прояви на несъгласие от режисираните спектакли и истеричните тържества на агресията. Да отсява плявата от зърното. Боя се само че на протестната сцена излизат все по-малки, но все по-опасни групи, обладани от беса на реваншизма и разрушението. Дано не позволим техният глас да бъде представян като глас на българския народ.