В България медийната картина е катастрофална

Йордан Мичев е роден на 19 февруари 1978 г. в гр. Лозница, Разградска област. Работил е като съдебно-криминален журналист във в. ДУМА от 2001 г. до 2003 г. Бил е репортер и редактор и във вестниците "Стандарт", "Монитор", "Земя" и списание ТЕМА. В момента е главен редактор на издавания във Великобритания български вестник "Новини Лондон".

- Г-н Мичев, няколко години сте работили в ДУМА като журналист, били сте още в "Стандарт", "Монитор", "Земя" и за последно - редактор в списание ТЕМА. В един момент решавате да заминете за Англия, където сте главен редактор на български вестник. Кое ви накара да напуснете страната?
- Един от важните мотиви бе кризата. От 1999 г. до 2009 г. България преживяваше икономически растеж и това се усещаше от повечето българи. Започна да се заражда някаква средна класа. С идването на власт на първия кабинет на Бойко Борисов обаче стана все по-трудно да планираш живота си. По-важната причина обаче не беше финансова. Вече ми беше омръзнало да живея в мафиотизирана държава и животът ми да се определя от олигарси, мутри и обикновени малоумници. Исках да сменя атмосферата и да живея като уважаващ себе си човек, а не постоянно да се боря с вятърни мелници.
През 2012 г. със съпругата ми решихме, че повече не може да продължава така и че се нуждаем от промяна. Първата година на Острова бе трудна, защото все още не бяха паднали ограниченията за българи на трудовия пазар. Властите бавеха с всевъзможни бюрократични хватки издаването на необходимите документи, с които да работим легално. Занимавах се с какво ли не - работих в ресторанти, в оранжерии за цветя и в разсадници, в една голяма сладкарска фабрика се научих да правя сладкиши.
В един момент - през февруари 2014 г., изникна възможността да работя за една италианска издателска компания, която вече имаше успешен безплатен вестник за местната румънска общност в Лондон. Решихме да направим българско седмично издание и го кръстихме "Родина". Вестникът бе много качествен и като визия, и като съдържание, но така и не успя да привлече достатъчно рекламодатели, за да оцелее. Това бе причината да го закрием през февруари т.г.
Българите, за разлика от румънците, все още нямат много силен бизнес на Острова. Може би причината е в мащабите. Ако по неофициални данни ние сме около 150 000 - 200 000 на Острова, техният брой е двоен. Пак за разлика от румънците, нашенците не са свикнали да отделят пари за реклама на бизнеса си и обикновено се сещат за това чак когато той започва да запада.
Има много да се учим от северните ни съседи, в доста отношения са ни изпреварили драстично - начин на правене на бизнес, образованост, чувство за държавност и принадлежност към нация, почитане на традициите и религията. Далеч сме от тях и като сплотеност на общността.
От началото на април, заедно с един от сериозните български предприемачи в Лондон - Владимир Милчин, започнахме нов медиен проект - "Новини Лондон". Освен издаването на седмичен вестник, който вече стартира, в близките дни ще се появи и супермодерен новинарски сайт, а в по-далечна перспектива и разширяване на портфолиото ни с други видове медии. Този път се надявам да успеем, защото проектът е амбициозен и си заслужава усилията.
- Каква е разликата между българската и английската журналистика?
- Няма никакво място за сравнение. В България медийната среда е отровена отдавна и то с активното съдействие или бездействие на държавата. Беше допуснат почти пълен монопол в печатните издания, който вече има злокачествени разсейки и в други видове медии. Това е огромен риск за функционирането на една демократична и правова държава.
Аз не мога да си представя във Великобритания някой като Делян Пеевски да се превърне в медиен диктатор. Това просто няма как да се случи. Някои булевардни издания на магната Рупърт Мърдок, като "Нюз ъф дъ Уърлд" (News of the World) се опитваха да дърпат задкулисно конците в държавата и да манипулират обществото, но скандалът с незаконните подслушвания от страна на този вестник на политици и други известни личности повдигна дебата за медийните регулации. Т.нар. жълта преса все още е много силна на Острова, но след този скандал, довел до затварянето на вестника и до поредица от съдебни процеси, е много по-предпазлива в действията си.
Тук регулациите са железни и законите се спазват безусловно. Самият факт, че една телевизионна легенда като Джереми Кларксън наскоро бе изгонен от Би Би Си заради удар с юмрук по продуцента на предаването си "Топ Гиър", говори достатъчно. Дълги години Кларксън бе икона и най-популярното лице на обществената телевизия.
- На този фон как изглежда картината в България?
- В България медийната картина е катастрофална. Най-важният проблем според мен е собствеността на медиите. Тя трябва да е абсолютно ясна, а не зад нея да се крият цели вериги от офшорни компании.
Друг проблем е натискът върху журналистите. Вече много от собствениците на медии дори не се свенят открито да показват, че обслужват определени корпоративни и политически интереси. Това се отразява особено негативно на работата на журналистите и ги демотивира.
Трети сериозен проблем е заплащането и защитата на социалните и трудовите права на работещите в медиите. За 25 години свободна преса в България, журналистите така и не успяха да създадат един мощен синдикат, който да защитава интересите им.
- Продължават ли българите да бъдат плашило за англичаните?
- Българската общност по принцип много добре се интегрира тук и не създава проблеми. Тази медийна истерия срещу българите и румънците, подклаждана преди две години от Найджъл Фараж и партията му UKIP, според мен отмина. Мнозинството от англичаните много добре разбират, че дължат голяма част от благоденствието си именно на имигрантите. Великобритания в момента е държавата с най-висок икономически растеж сред всичките развити страни и се признава, че това донякъде се дължи на постоянния имигрантски поток. Лондон например, който е най-големият финансов и банков център в света, отдавна не е английски град и едва около 40% от населението му са коренни англичани.
- В последните години България е в политическа криза, а протестите преследват почти всяко ново правителство. С какво око видяхте летните протести през 2013 г. срещу правителството на Пламен Орешарски? Провъзгласилите се за експерти даже обявиха, че това е протестът на "умните и красивите".
- Вижте, в началото подкрепях протестите. За мен беше пълен абсурд и невъобразим скандал да назначиш за председател на ДАНС Делян Пеевски. Само седмица-две по-късно обаче, след като видях какви хора яхнаха протеста, разбрах, че се върви към сценарий за връщане на Бойко Борисов на власт. Което и стана факт. В цялата дандания бе извършена и eдна от кражбите на века - фалитът на КТБ. Бездействието на всички контролни и правоохранителни органи, начело с БНБ, ДАНС и прокуратурата, доведоха дотам, че два клана, които уж привидно са един срещу друг - на Борисов и на Ахмед Доган и Пеевски, днес си разпределят баницата от активите на КТБ, след като имаха съществена роля както в събарянето на банката, така и в свалянето на кабинета "Орешарски". Къде е мястото на т.нар. умни и красиви в тази картинка ли? Те играха поддържащи роли чрез Реформаторския блок. Бяха привидно отдалечени от ГЕРБ, но обслужващи безусловно интересите им. Маските им отдавна паднаха. Те вече не са ми интересни.
- Как би се погледнало, ако английски политик се държи като премиера Бойко Борисов?
- Не мога да си го представя. Във Великобритания политик с житието и битието на Бойко Борисов не може да съществува. Най-вече заради миналото му в престъпни групировки. Поведението му би било най-малкият проблем.
- Предстоят избори във Великобритания. Лейбъристите ще успеят ли да надделеят? Каква е Англия преди избори?
- Ситуацията е напрегната, защото силите на лейбъристите и консерваторите към момента са изравнени. Вотът на 7 май ще е най-оспорваният от десетилетия насам. Също като в България, на Острова в последните години се наблюдава политическа раздробеност. Отминало е времето на двуполюсния модел. Следващото правителство със сигурност ще е коалиция между две или три партии.
Трябва да се признае, че управлението на Дейвид Камерън постигна сериозни успехи в икономиката и стабилизира бързо страната след финансовата криза. Икономическият ръст обаче не бе последван от ръст на доходите. Дори напротив, те спадат. И доходите в момента са основният коз на лидера на лейбъристите Ед Милибанд.
Другите теми в кампанията са данъците, социалните помощи, програмите за нови общински жилища, бъдещето на здравната система, членството в ЕС, имиграционната политика и, разбира се - Шотландският въпрос. Той е ключов за тези избори, защото шотландските националисти, които се очаква да имат върхов резултат на вота, разчитат главно на традиционни лейбъристки избиратели. В същото време шотландските националисти са смятани за най-сигурния коалиционен партньор на лейбъристите. Те са много близки идейно. На тези избори се очаква и пробив на Зелените, които също са потенциален участник в едно лявоцентристко правителство.
Коалиционните партньори на консерваторите - либералите на Ник Клег, се намират в тежка криза, но ще влязат в парламента. Доверието към UKIP на Фараж също спада, но те така или иначе са в изолация. Около тях има санитарен кордон от останалите партии.
- Голямата световна тема е случващото се в Украйна. Европа няколко пъти санкционира Русия. Какво е мнението на англичаните за руснаците? Как те виждат случващото се?
- Политиката на Камерън по този въпрос в последната година еволюира. От силно сдържана и предпазлива, днес британската позиция се доближава максимално до тази на САЩ. Какво е мнението на обикновените англичани за събитията в Украйна е трудно да се прецени, но мога да ви кажа какво е мнението на бизнеса, а то е силно негативно към санкциите спрямо Русия. Руснаци са сред най-големите инвеститори на Острова. Те купуват най-луксозните сгради и имения, капиталите им са много важни и за банките в Ситито. Контролират и два от символите на Лондон - футболните грандове Арсенал и Челси чрез Алишер Усманов и Роман Абрамович.
- Има ли възможност в България да се появи антисистемна лява или крайно лява партия?
- В България има място не за една, а за минимум две такива партии. Но по-същественият въпрос е каква политика и какви лица ще ни предложат те. Ако ни предложат като политика от същия коктейл, който вече ни е известен покрай идеологическите метаморфози на "Атака", по-добре барманът да не си прави усилията. Няма как да се получи стабилна радикално лява партия от това. Ако в коктейла има една черешка като Велизар Енчев, а останалото са изпаднали по един или друг повод от политическата менажерия аутсайдери, също няма смисъл да го опитваме. Лявото се нуждае от максимално разтваряне на ветрилото, за да може да отговори на предизвикателството ГЕРБ. Защото ГЕРБ е корпорация, която е извън традиционните ни демократични представи за политика.