16 Ноември 2024събота09:05 ч.

Борис Попиванов:

Управлението трябва да докаже, че има правото на шанс

Президентът гори мостове към части от българското общество, с които ще трябва да работи близо 4 години, категоричен е политологът

/ брой: 200

автор:Веселка Венкова

visibility 3614

БОРИС ПОПИВАНОВ е главен асистент в СУ по политически системи и идеологии. Научно се занимава с въпроси на обществените процеси, гражданство и пр. Д-р Попиванов е завършил политология в Софийския университет. Работи и като експерт в Института за социални ценности и структури "Иван Хаджийски".

Цитат:
"Пеевски им дойде като подарък, и противниците на кабинета се втурнаха в игра, за която нямат готовност и не могат да намерят своята роля"

- Защо определяте отхвърленото президентско вето на бюджета като политическото събитие на август, г-н Попиванов?
- Това събитие концентрира много напрежение, защото не се знаеше до последния момент какво ще се случи. По тази причина всички го очакваха с интерес в този политически вял месец. Мнозинството се опита, и в голяма степен успя, да постигне реванш над протестиращите с появата на значителен като брой контрапротест край Народното събрание в подкрепа на управляващите партии. Казвам реванш, защото в продължение на два месеца протестиращите категорично държаха доминацията от гледна точка на инициатива в обществените и политически събития. Те правеха нещата, а властта реагираше, действаше постфактум и за пръв път излезе с изпреварващ ход. Хората, които до голяма степен бяха убедени, че те са народът, те са гражданите, т.е. те са всички, в един момент се сблъскаха с идеята, че не са всички. Ако оставим настрана споровете кои са организирани и кои са платени, неизбежни в такава ситуация, те разбраха, че това мнозинство не е пасивно, не е скрито зад някаква сграда. Че то може във всеки момент да извади в своя подкрепа значителен брой хора. Нещо, което ще ги прави много по-внимателни в действията им през септември. Това със сигурност ще промени поведението на протестиращите.
- А ако управляващите са се поучили от случващото се, как трябва да действат наесен?
- В две посоки, и двете не са лесни. Достатъчно силно и убедително пред медии и обществено мнение да отстоят извършените действия през първите 100 дни на кабинета "Орешарски". Защото до такава степен сме увлечени в протестите, в реакцията - изявления, контраизявления, че практически като общество научавахме "на парче", съвсем периферно за приети закони, постановления на МС, за дадени действия. Цялата законотворческа дейност и на изпълнителната власт изглеждаше през тези сто дни като хаотична и безидейна. Не се виждаше ясна обединителна линия, обобщаваща извършеното. Това е едната страна - ретроспективният отчет. Другото е перспективният, защото независимо дали Бюджет 2013 е актуализиран или не, това е бюджет, заварен от предишното мнозинство. Ако това мнозинство има свои приоритети в управлението и в политиката, които са различни, и могат да защитят претенцията от преди изборите за качествено различно управление от ГЕРБ, това трябва да проличи не по-рано, но и не по-късно от подготовката на Бюджет 2014 - като философия, като мерки, които са застъпени като идеи. И това не само да бъде обявено, но и ясно защитено пред обществото. Така трябва да се докаже, че това управление има правото на шанс. През есента ще се разбере дали има такова основание или напротив, то само се отбранява и не е в състояние да извърши нещо полезно.
Би трябвало да се помисли и за някакви символни жестове към самите протестиращи, някакъв тип израз на желание за помирение. Защото конфронтативният елемент, който започна много преди последните избори, доведе дотам, че трудно могат да бъдат открити "виновниците". И двете страни участват по някакъв начин - едните остро обвиняват и отхвърлят правото на съществуване, а другите им го връщат. Но това не е перспективна посока. Този, който има самочувствието на по-силен, трябва да направи някакви отстъпки. Не говоря, разбира се, за главното искане - оставка, но за някакви други жестове, които да покажат, че слушат не само онези, които са ги избрали и ги подкрепят. Да се предприемат действия, свързани с по-широките искания на протестиращите - за повече прозрачност в българския бизнес, за намаляване на влиянието на едрия капитал при взимането на конкретни политически решения. Знам, че това не може да стане отведнъж, нито в пълна степен, но нещо през тази есен да бъде направено. За да накара онези, които подкрепят протестите, да се замислят няма ли все пак някаква промяна.
- На 5 септември стават 100 дни от управлението на това правителство, как оценявате работата му, като оставим настрана протеста и контрапротеста?
- Действията на правителството и на парламентарното мнозинство бяха насочени през този период към конкретни, абсолютно конюнктурни задачи на българското развитие, породени от тежката кризисна ситуация, от липсата на финансов ресурс, от необходимостта да се даде глътка въздух на бизнеса с разплащания от страна на държавата. Тези неща не са свързани със стратегия на управление, те са решаване на задачи за деня. В този смисъл тези първи 100 дни не дават профил на това управление, не можем да кажем то какво е като политическа линия, като идеология. Във взимането на тези решения правителството направи ако не максимума, то поне оптимума от това да постигне колкото е възможно, за да удържи стабилизацията и да даде някакъв шанс за развитие - за съживяване на една свита икономика и притиснат до стената по всевъзможни причини бизнес. Оттук нататък голямото предизвикателство е как ще се оценяват приоритетите му в бъдеще. Те ще са големият тест какво може да предложи.
- Протестиращите са основният опонент на това управление, но кабинетът "Орешарски" си има и друг "враг", президента Плевнелиев...
- Не би трябвало да бъде така, защото ако на президента гледаме като враг, подкопаваме и тази малка база на уважение към институциите, която имаме...
- Нека го наречем противник, защото той още в самото начало се заяви като противостоящ.
- Голямата грешка на Плевнелиев беше тази, не ветото, макар поводът да беше доста драматичен. Да оттеглиш доверието от едно управление, което е конституционно и легитимно избрано, още на втората му седмица, това е най-малкото проява на политическа недалновидност. Работиш разрушително в две посоки - гориш мостове към части от българското общество, с които ще ти се наложи да работиш, защото от мандата на президента има още повече от 3 години. От друга страна, не даваш добър сигнал за взаимодействието между институциите, от гледна точка на тази институция, която е призвана да бъде най-обединяваща. Това не е правителството, не е МС, дори не е парламентът, а точно президентската институция, която трябва да гради мостове, но това не означава, че трябва да бъде пасивна, че не трябва да критикува и да открива грешки. Това бързо "влизане в играта с бутонките" беше недобре премерен ход и президентът, вместо да го преоцени впоследствие, даде максимума да затвърди това впечатление, че се озовава от едната страна на барикадата.
- Всъщност той я позиционира.
- Той позиционира тази барикада, защото преди в голяма степен я нямаше. Имаше конфликти по политическа линия между ГЕРБ и сегашното мнозинство, отделно обществен конфликт, породен от назначаването на Пеевски и морално несъгласие в голяма част от българското общество - редица конфликти бяха структурирани от президента по ясна линия "за" и "против" това управление. Което стесни периметъра за решаване на проблеми, свързани с бедността, с тежките дефекти във функционирането на българската икономика, ако щете, дори отчасти олигархичния характер, по който функционира. ВСичко това беше сведено до простичката формула "за" или "против" това мнозинство сме. Той има в това своята безспорна вина, която се надявам да осъзнае в началото на този сезон, защото вярвам, че ние в голяма степен бяхме жертва на емоциите, но август би трябвало малко да ни успокои.
- Ако се съди по словото на президента на Шипка от събота, като че ли не е успял...
- И на мене така ми се струва, за съжаление. Той твърде много се занимава със собствената си персона, с това да обяснява какъв е, защо е, да се оправдава, да отхвърля обвинения, които още не са му отправени, и твърде малко се опитва да изгражда консенсус в българското общество по какъвто и да било въпрос. Посоката, в която е тръгнал, не е точно президентската посока. Противник съм на тезата, че трябва да се стигне до импийчмънт на президента, защото институцията на държавния глава е важна и нейната стабилност наистина ми се струва централна. Въпреки всичко президентът Плевнелиев не показва в момента способност да разбере, че политическото море не е до колене.
- Това означава ли, че мотивите на технократа Плевнелиев са политически, икономически или нещо друго?
- Като президент мотивите му винаги са политически, защото онова, което той се стреми всекидневно да обяснява, че щом нещо е хубаво, то не може да бъде политическо, е най-абсурдният политически инженеринг, който може да бъде направен. Той все още не е разбрал, че е политик. Забележително за човек, който изглежда не просто интелигентен и бързо ориентиращ се - за да бъдеш голям бизнесмен, трябва да имаш бърза ориентация в нещата. Липсата на ориентация продължава да смущава толкова дълго време след началото на мандата.
- И третата страна - политическите сили, назависимо дали определящите се като десни и невлезли в парламента, и ГЕРБ - първа политическа сила според изборните резултати, а опозиция. Те успяха ли да се ориентират при случващото се през последните месеци?
- Малко беше времето, за да могат да осмислят изборните резултати - не просто да ги разберат какви са, а да осмислят какви са причините за тях. Да преоценят цялостното си поведение от този момент. Пеевски им дойде като подарък. И се втурнаха в една игра, за която нямат готовност, не могат да намерят своята роля в българската политика. ГЕРБ очевидно не могат да решат за себе си опозиция ли са, парламентарна сила ли са, извънпарламентарна ли, с кого искат да си сътрудничат, с кого не искат. В началото на този парламент те тръгнаха да подкрепят опити на извънпарламентарни партии като РЗС и НФСБ за касиране на изборите. Заедно с това тръгнаха в опит за сътрудничество с тези партии. После изведнъж решиха, че много искат сътрудничество с Реформаторския блок, а още по-после взеха да обясняват, че не им се прави, защото ще допрат до ГЕРБ в някакъв момент. Не могат да разберат каква е ролята им в парламента, в политическото пространство - кои са полетата за сътрудничество. Не могат да разберат какво лице трябва да имат пред публиката, не знаят как да реагират за себе си на обвиненията, които им се отправят. Включително обвиненията, които се чуха за извършени престъпления. Сериозно обяснение за освобождаването на Фидосова не чухме, защото в други случаи Бойко Борисов не е реагирал по този начин - за да си изчисти името, да напусне парламента. По тази логика Цветанов би трябвало 18 пъти да е напуснал Народното събрание. Вижда се двоен стандарт, липса на ориентация, което идва от ненаправения верен прочит на изборните резултати. Същото в голяма степен ваши и за Реформаторския блок, от който, според мене, не дооцениха причините за поражението на отделните партии в него и се носят по-скоро от въодушевлението от протеста, отколкото от идеята за ясна спойка помежду си. Защото ако си представим хипотетично среда без протести, въпросите за съществуването на този Реформаторски блок изпъкват на преден план. Какви са те, каква е политическата им линия, кого включват и защо, по какъв начин ще решават натрупани през годините тежки проблеми. Партиите вътре имат много тежка и дълга биография на конфликти и протиповоставяне помежду си. Тези неща могат да бъдат туширани от политическа необходимост, но личните отношения между хората играят роля и в политиката и се появяват в най-неподходящия момент. Както ги виждаме нееднократно при опити за събиране на старата десница, които започнаха още от идеята за съвместно явяване на президентските избори през 2006 г., и на ударите под кръста между Петър Стоянов и Иван Костов. Това нещо, продължавайки седем години, е нанесло доста сериозни поражения върху тъканта на доверието между тях. Тепърва трябва да изграждат това доверие, което е ново предизвикателство пред тях.
- Каква е ролята на мнозинството, адекватно ли реагират партиите, подкрепящи правителството? С действията си това мнозинство помага ли, или продължава да налива масло в огъня?
- От самото начало от мнозинството беше допусната грешка при формирането на кабинета. Тя продължава да оказва влияние и сега - създават се предпоставки за постоянни подозрения за нерегламентирани влияния, дори за рекетиране за съгласие. Двете парламентарни групи, които застанаха зад това правителство, не излязоха в самото начало с очаквания към него, които да са ясно разписани и да се знае докъде то изпълнява ангажиментите на двете парламентарни групи на Коалиция за България и на ДПС и до каква степен то, като експертно, може да реализира собствени ходове. Понеже това не се случи, винаги мнозинството и излъченото от него правителство са подложени на съмнения кой дърпа конците, каква е степента на договаряне зад сцената. Това, за съжаление, ще остава и в бъдеще.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ