16 Ноември 2024събота15:04 ч.

Иво Атанасов:

СЕМ е колегиален орган, човек не отива да прави революция

Не всяка медия желае да бъде регулирана, какво остава пък да се саморегулира, констатира новоизбраният член на Съвета за електронни медии

/ брой: 165

автор:Веселка Венкова

visibility 3008

Иво АТАНАСОВ е известен политик, от около 40 години работи и като журналист, редактор и сътрудник в периодичния печат. Завършил е Висшия икономически институт (УНСС). Работи по проблемите на медийното законодателство в пет състава на НС. Бе медиен съветник на президента Първанов в последните години от втория му мандат. На 17 юли 2013 г. 42-то НС го избра за член на СЕМ от квотата на парламента.

Цитат:
"Евентуално сливане на БНТ и БНР няма да подобри нищо, но ще стигнем до "Let it be" в ефир


- Как един от авторите на медийното законодателство ще го изпълнява, г-н Атанасов, и какви според вас са належащите промени в регулацията на медийното пространство?
- Когато си правил законите, е добре да минеш от другата страна, за да видиш дали работи това, което си приемал в парламента, дали става за нещо. Шегувам се, доста навътре съм в медийното законодателство, защото години наред съм се занимавал с този въпрос.
- Какво трябва да се доизкусурява оттук нататък?
- Един от основните въпроси е по-нататъшното развитие на регулацията с разширяването й по обхват, защото практиката с обществените медии доказа, че където регулацията е по-строга, това е от полза на самите медии. Защото им дава стабилност. Там пък, където регулацията е по-слаба, забелязваме нелоялна конкуренция - не се спазват стандарти и това "подяжда" аудиторията на медиите, придържащи се към демократичните стандарти. Вярвам, че разширяването на регулацията няма да се приема толкова остро, както стана преди 5-6, да не говорим за преди 10 години. Заедно с разширяването на регулацията трябва да настъпи и "омекотяването" й - да се опитаме да постигнем взаимодействие между регулация и саморегулация. Най-добрият вариант е самите медии - създали свой Етичен кодекс, приели го и станали страни по него, създали Националния съвет за саморегулация и Националния съвет за журналистическа етика - да наблюдават дали всяка от тях спазва договорените демократични стандарти. И когато има нарушения, органите по саморегулацията да предписват мерките, а ролята на СЕМ е да следи дали съответната медия изпълнява предписанието на саморегулиращия орган, и ако не го изпълнява, да налага санкции. Саморегулацията е добрият път, но реалната картина показва, че не всяка медия желае да бъде регулирана, какво остава пък да се саморегулира.
Тези два проблема - разширяването на обхвата на регулацията и нейното "омекотяване", смятам, че в близко време ще бъдат решени законодателно с промени в Закона за радиото и телевизията или с изцяло нов закон. За създаването на изцяло нов закон се говори от началото на този век и все не достига политическото време или не настъпва момент, в който законодателите да направят това. Не знам дали и сега ще го сторят, като виждам в каква ситуация работи Народното събрание. Сегашният закон е 91 страници - трудно е понякога да се ориентираш кое действа, кое препраща другаде. Няма прегледност, яснота, които да направят спазването му удобно.
- Трябва ли да се разшири законът по линия на новите медийни услуги?
- Да, защото наблюдаваме изчезване на технологичните прагове между различните медии. Имаме телевизии с интегрирани функции за интернет и потребителят може да използва различни нови медийни услуги, които законодателят сигурно ще обхване в регулацията, това е част от разширяването й.
- Депутатите повдигнаха въпроса за сливането на двата регулатора - СЕМ и КРС, вашето мнение?
- Присъствал съм на редица европейски форуми и на годишните срещи на ЕПРА (европейската организация на медийните регулатори) - там този въпрос се коментира, но част от страните имат конвергентен орган, другаде са отделни. Съдейки по функциите, които имат КРС и СЕМ, ми се струва, че по-скоро не бива, поне в този момент, да се сливат двата органа. Особено ако със сливането се цели смяната на някои имена, а не да се подобри качеството на регулацията - политиците се изкушават да правят често такива промени. Вижда се настъплението на хибридизацията между различните медии и може би ще е трудно с развиването на този процес да се регулират процесите от два органа. В перспектива ще има сливане, но сега политическият момент не позволява такива радикални действия.
- Коментираше се въпросът и за сливането на БНТ и БНР?
- Тази теза периодично се повдига. Преди няколко години я постави и председателят на СЕМ проф. Георги Лозанов - аз имам една колонка в ДУМА срещу сливането на двете медии, защото - ще повторя, практиката в Европа е различна и трябва да имаме много силни аргументи, за да го направим. Това няма да подобри финансирането, нито ще се улесни ръководството на такава обединена медия според мен. Отделно, че работещите в БНТ и БНР няма да посрещнат с аплаузи сливането на двете медии, защото това е свързано с характера на медиите и с работни места. В период на криза съкращаването на персонал не е най-добрата мярка, а в същото време парламентът работи под обсада и такива действия биха върнали "Let it be" в националния ефир.
- Предвиждате ли по време на предстоящия ви мандат да настъпи и друга законодателна промяна и членовете на СЕМ да не бъдат избирани и назначавани на квотен, а на експертен принцип?
- Имало е такива идеи в миналото, дори още през 1997 г., когато се прие сега действащият закон - трима души да бъдат избрани от парламента, трима да са назначени от президента и още трима, посочени от професионалните организации, да бъдат граждански номинации. Но това не се въведе, предполагам, че и сега няма да стане, защото по условие гражданските организации не са легитимни, в см. не са минали през политически вот и няма пред кого да отговарят, ако изберат неподходящи членове на СЕМ. Докато правителствата падат, имаме предсрочни избори, загуба - политиците понасят отговорността.
- А регулаторните органи, избрани от една или друга политическа сила, остават до края на мандата си...
- Така трябва да бъде, това е част от тяхната независимост - да не могат да бъдат отзовавани от този, който ги е избрал или назначил. Това беше спазено само веднъж, през 2005 г., когато и аз поех ангажимент да не сменяме всички членове и да започваме все отначало. Преди 4 години пак се върнахме на старата практика, но това е част от независимостта на органа, а другата е ротацията. По този начин след 3-4 години става така, че в НС властта е една, а избраните в регулатора личности са избрани при предишното мнозинство. Така нямаме пряка зависимост и възможност за внушение от парламента върху поведението на членовете на СЕМ.
- Достатъчно еманципиран политически ли е СЕМ в този му състав?
- Като имаме предвид, че е избран в миналия мандат на НС и назначен от президента, виждаме, че има разминаване между политическите "симпатии". Ако СЕМ изпълнява задачите си да осъществява ефективен надзор по спазването на принципите на радио-телевизионната дейност, не е лошо. Напротив, точно такова "разминаване" в голяма степен дава принос в независимостта на отделните членове.
- Казано по друг начин - независим ли е достатъчно СЕМ от политическата конюнктура?
- Ако говорим за политическа независимост, СЕМ е общо взето независим от това кой е на власт в България.
- А когато става дума за икономическа или корпоративна "обремененост"?
- Не мога отстрани да го кажа. Това е въпрос на специализираните органи, които, ако установят неправомерно лобиране, водещо до издаване на лицензи на не най-добрия кандидат, а на препоръчан от едни или други кръгове... Това са наказуеми действия. Ако има такива случаи, би трябвало прокуратурата да действа, не може парламентът да направи нищо в подобна ситуация.
- Встъпвайки в длъжност, имате ли нереализирана идея за медийната регулация, за чието осъществяване ще търсите подкрепата на колегите си?
- СЕМ е колегиален орган, там човек не отива, за да прави революция, а не е и възможно. При изслушването в пленарната зала чухме от народните представители много препоръки за дейността на СЕМ - стана дума за недостатъчен мониторинг в случаи на език на омразата, насаждане на етническа, верска, сексуална и друга нетърпимост, че те остават незабелязани, несанкционирани. За това, че не са добре защитени децата от неблагоприятно медийно съдържание. Това са неща, които могат да се подобрят, поне според депутатите. И моята амбиция ще е в тази посока. Заедно с колегите да подобряваме надзора, който осъществява СЕМ в тези области, които станаха предмет на дискусия в пленарната зала.
 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ