Радвам се, че хората искат да ме гледат...

 Радостина Колева

Христо ГЪРБОВ, един от любимите български актьори през последните години, е роден на 23 септември 1957 във Варна. Звучи странно, но Христо Гърбов не се ориентира направо към призванието си - една година учи специалността "Технология на металите и металообработващите машини" в МЕИ - Варна, преди да кандидатства във ВИТИЗ. Следва и завършва актьорско майсторство в класа на Елка Михайлова (1979-1983). Там се запознава и с бъдещата си съпруга, режисьорката Иглика Трифонова. Но първата им обща работа идва много години по-късно, едва през 2003, в постановката "Фенове", и отново през 2005 във филма "Разследване".
Играл е в театрите в Хасково (1983-1985) и Ловеч (1985-1987), преди да се премести в София, когато след конкурс е назначен в Сатиричния театър. Сред най-популярните му роли в театъра са тези на Араламби в "Суматоха" на Йордан Радичков (1983), Труфалдони в "Слуга на двама господари" на Карло Голдони (1989), Сирано в "Сирано дьо Бержерак" (1993), "Вечеря за тъпаци", "Фенове" и др. - повече от 40. За играта си в постановката на Иржи Менцел "Още веднъж отзад" от Майкъл Фрейн актьорът е награден с "Аскеер '98".
Голямата му популярност идва с влизането в шоуто "Улицата" на Теди Москов. Телевизионното предаване, стартирало през 1992 г. и излъчвано първоначално по Ефир 2, после и по Канал 1 на БНТ, в което Христо Гърбов играе заедно с Кръстьо Лафазанов, Мая Новоселска, Камен Донев, Тончо Токмакчиев и др., бързо набира популярност. Чрез оригинални скечове, много често на базата на актьорска импровизация. "Улицата" бързо печели почитатели и участниците стават любимци на публиката. Христо Гърбов е играл в известни български игрални филми като "Аритмия", "Рапсодия в бяло", "Хълмът на боровинките", "Пътуване към Йерусалим", както и в сполучливия ТВ ситком "Морска сол". Последната роля на актьора в киното е във филма на Киран Коларов "Бунтът на L".

Въпреки че във филмите играе най-често сериозни типажи ("Тишина", "Аритмия", "Съдбата като плъх"), в театъра  Христо Гърбов вплита себе си в комедийни образи. Започнал като дете с имитация на гостите у дома, сега той е част от екипа на "Комиците" по бТВ.

- Как завърши предишният ти театрален сезон?
- Беше доста наситен. И то с една от ролите, която е страшно тежка за изпълнение - Пиер Миняр във "Вечеря за тъпаци".
- Защо?
- Защото е резоньорска, но страшно необходима за цялостното действие роля. Тъпакът обира лаврите и аплодисментите, защото неговият образ е най-завършен. От друга страна, ролята изисква страшен професионализъм, който, надявам се, показвам. Вече 9 години играем представлението при пълни салони в Сатиричния театър. С тази роля съм получавал най-много покани за гастрол - дори съм я играл със самодейци в Трявна, в Дупница, Разград и Русе.
Радвам се, че хората искат да ме гледат, защото това означава, че ме харесват като актьор. Връщаме зрителя към добрия театър. Все още играем и другата постановка на Иржи Менцел, "Още веднъж отзад" , която през 2000 г. ми донесе "АСКЕЕР" за главна мъжка роля. Така че театралната ми кариера върви с успех, и то с роли, направени  преди години.

Христо Гърбов и Иглика Трифонова - силната връзка, неподвластна на времето

- Готов ли си да станеш продуцент на представление отново, след успеха на "Фенове" в "Сълза и смях", където играете с Валентин Танев?
- Първо бях продуцент, режисьор и преводач от руски на "Жена по обяви". "Фенове" пък излезе през 2003-а. Продължавам да съм си продуцент, защото спектакълът трябва не само да се направи, но и да се рекламира и продава. Продуцентството не ми е най-желаната дейност, особено след като се поопарих с "Римска баня" на Сатирата. Разпространявах го, но на места организаторите доста ме порязаха финансово и ме разочароваха. За да е окей всичко, трябва да се занимавам с досадна документация, което доста усложнява нещата. Аз съм дребен продуцент.
- Извън това лесно ли те лъжат?
- Доверчив съм и хората много лесно могат да ме излъжат. Влязох обаче в регулирани продукции като "Комиците", където нещата са регламентирани. В интимната сфера нещата също се поизчистиха. Мъдростта ме сполетя по-отдавна. Сега отивам към старческо оглупяване... Шегувам се. Извън работата не се поддавам на лъжи - имам много силна връзка с Иглика (б.а. режисьорката Иглика Трифонова), така че нямам колебания. Никой не може да ме изкуши.
- Как се случва една такава силна връзка?
- Ами случва се... Наистина, и аз съм си мислил... С нас се случи преди 20 години. Усетих я още в началото и времето просто я потвърди и засили.
- Защо се усмихваш?
- Защото съм щастлив, че имам такава силна връзка.
- На някои хора не им се случва никога...
- Така е...
- Какво друго те прави щастлив?
- Срещам много хора, които искат да ме гледат като актьор. Ценят ме.
- Склонен ли си да научиш на занаят някого?
- Бих могъл да покажа нещо от занаята на някой колега, мога да дам напътствие. Но е много трудно да предадеш собствения си талант. Той се формира в детството. Майки с деца са ме спирали с въпроса дали имам училище или школа, където преподавам, за да запишат в нея децата си. Може би никога няма да направя подобна школа, защото не съм изкушен от преподаването. Актьорите са много чувствителни и наскоро срещнах млад актьор в Русе, който попиваше думите ми. Талантливите хора се държат по този начин - отсяват от по-опитните онова, което може да им свърши работа. Имитират ме, случва се, но това е човешко и разбираемо. Не ми е много приятно всъщност...