Работим активно за допускане на българи на референдума в Англия

Нишан Джингозян е роден във Варна. Завършил е Техническия университет в морската столица. Преди 15 години заминава за Англия, където се дипломира като магистър по мениджмънт на околната среда в Кингстън юнивърсити в Лондон. Работил е в Националната здравна система на Великобритания. Нишан бе инициатор на проекта "Солидарност с българските медици", който бе създаден през 2004 г. В момента Джингозян е зам.-лидер на партийната организация на БСП в Лондон, а отскоро е и британски гражданин.


- Господин Джингозян, отворено писмо на БСП в Лондон до Дейвид Камерън бе дебатирано в британския парламент. В него партийната организация настоява гражданите на България и ЕС, които живеят и плащат данъци във Великобритания, да участват в предстоящия референдум. Как тази идея бе приета от управляващите в Лондон?
- Писмото бе дебатирано в британския парламент и предизвика остра дискусия между Лейбъристката партия и управляващата Консервативна партия. Приемаме това за голям успех. Не само защото успяхме да предизвикаме дебат в политическото сърце на Обединеното кралство, дебат, който касае съдбата на българската общност във Великобритания, но и защото за първи път българска партия успява да привлече вниманието и на управляващи, и на опозиция в страна от ЕС, по проблем, който е от изключително значение за България. При напускане на ЕС от страна на Великобритания съдбата на 100 000 български граждани, живеещи на Острова, ще бъде неясна. Ние искаме гаранции и застъпване от страна на българското правителство, както и от всички български институции и партии, че правата на българите ще бъдат отстоявани и няма да бъдем третирани като втора категория европейци.
Искам отново ясно да подчертая, че при напускане на ЕС от Великобритания това ще доведе до вълна от стотици хиляди граждани, които ще се завърнат в България. Социалната система на България няма да може да поеме този удар и резултатите ще бъдат катастрофални. Консервативното правителство на Камерън активно подкрепя напускането на ЕС и всяка инициатива като тази предизвиква остра реакция. С нашите партньори сме си поставили за цел да започнем кампания, която да предизвика дебат в британското общество и да се опитаме да променим правилата за участие в референдума. Както знаете, само гражданите на три държави от ЕС, живеещи, работещи и плащайки данъци във Великобритания, ще имат право да гласуват.
Aктивно работим с група депутати от Лейбъристката партия, Фондация "Новите европейци" и представителството на ЕП в Обединеното кралство, за да бъдат допуснати българите за участие в референдума. Консервативната партия е управляваща, те имат мнозинство в парламента, но една добра кампания, подплатена и с подкрепата на българските партии, би могла да промени общественото мнение и да окаже натиск над правителството на Камерън да третира всички граждани на ЕС равноправно. 
- Как се породи идеята за подобно писмо?
- Идеята бе моя, но съм щастлив, че бе приета от партньорите ни. Съдейки по реакцията в деня на дебатите и отзвука в България, вярвам, че поставихме началото на една добра кампания.
- Наскоро Сергей Станишев бе избран за лидер на ПЕС за втори път. Победата му бе убедителна, на какво се дължи това?
- Победата му се дължи основно на направеното от него през предишния мандат. Той е политик в най-активните си години, владее отличен английски език, убедителен е, има визия за бъдещето на Европа и успя да я изложи пламенно.
- Какво означава за страната ни български политик да бъде на такъв висок пост в Европейския съюз?
- Това е огромен шанс за България. ПЕС е платформа, която дава достъп до решения, които касаят съдбата на стотици милиони европейци. Представете си следната възможност - България и БСП да не бяха част от това семейство. Нашият глас нямаше да бъде чут и ние нямаше да имаме възможност дори да изкажем позицията си, камо ли да окажем влияние върху решенията, които пряко ни касаят. В глобалния свят, в който живеем, всяка форма на сътрудничество е абсолютно задължителна.
- Много се дебатира по политиката на ПЕС и на това, че тя е застрашена от появавата на конкуренция вляво като СИРИЗА, "Подемос" и др. Според вас имат ли основания опасенията, че социалдемократическата левица минава през сериозна криза?
- Появата на крайнолявата политическа партия СИРИЗА в Гърция, която категорично се противопоставя на мерките за строги икономии, вече предизвика сътресения в политическия елит в Брюксел и Берлин и принуди лидерите на ЕС да осмислят основните принципи на европейската интеграция.
Ако "Подемос" се наложи в Испания, много е вероятно това не само да разтърси още повече съществуващата система на икономически правила в Европа, но и напълно да я унищожи. Неочакваният подем на тези партии е разбираем. Те предоставят политическото "превозно средство" за яростта и отчаянието на милиони граждани в ЕС. Безработицата в Испания сред младежите е над 50%, аналогично е положението в Гърция, Португалия, в голяма степен Италия. Лидерите на тези две партии изразяват на институционално равнище това, което почти всеки гражданин на тези страни от Южна Европа, които най-тежко бяха засегнати от икономическата криза, е споделял с приятели и роднини. Възходът на тези крайнолеви партии е за сметка на традиционната социалдемократическа левица, която по много причини не можа адекватно да защити най-уязвимите и бедните в Европа от кризата, от неолибералните мерки, от огромната безработица, бедност и безпътица. Неуспехът на социалдемократите направи място на европейската политическа сцена за партии като "Подемос" и СИРИЗА.
- Като участник в конгреса на ПЕС какво е вашето мнение - има ли тази партия ясна и разбираема позиция по отношение на кризата в Украйна?
- Опитвам се да следя настроенията в БСП спрямо кризата в Украйна. Знам, че за голяма част от симпатизантите й позицията на България по този въпрос не е адекватна. В Будапеща присъствах на среща, която събра топ политици от Европа, експерти и журналисти. Темата бе кризата в Украйна. Имаше различни мнения. Най-крайните, които призоваваха към още по-строги санкции срещу Русия, се чуха от представителите на Холандия, Грузия и Литва. Представен бе възможен сценарий за развитието на отношенията между ЕС и Русия, който включваше четири различни варианта от най-оптимистичния, според който ЕС и Русия нямат друга възможност освен да изградят общ дом, до най-песимистичния, че кризата в Украйна е началото на нова Студена война.
Много е трудно за ПЕС да има позиция по отношение на кризата в Украйна, която да съвпада с настроенията в България и в БСП. Въпреки това на тази среща надделя мнението, че най-добрият вариант за Европа е да поддържа както добри икономически, така и политически контакти с Русия. Специално внимание бе отделено на ролята на САЩ в кризата в Украйна. Единодушно бе мнението, че Европа трябва да се еманципира, да има възможност да води своя собствена политика, която е в унисон с интересите на ЕС и с интересите на гражданите на Европа. Силно впечатление ми направиха думите на бившия министър-председател на Италия Масимо Далема, който каза, че когато САЩ имат сухопътна граница в Европа с Русия, тогава би трябвало да имат претенцията да бъдат арбитри в тази криза с Украйна.
- Какво е вашето отношение към подготвянето на трансатлантическото споразумение?
- Целта на това споразумение е намаляването на регулаторните бариери между ЕС и САЩ. Премахване на пречките пред търговията в редица икономически сектори - регулиране, мита, ограничения по отношение на инвестициите и т.н., с цел да се улесни търговският обмен. Доколкото съм информиран, откакто са започнали преговорите, целият процес протича в обстановка на секретност и недемократичност. Почти цялата информация, която се прокрадва в пресата, е върху базата на изтекла информация. Най-тиражираната информация във Великобритания относно трансатлантическото споразумение касае сферата на здравеопазването, образованието и околната среда в Европа, които ще бъдат отворени за компании от САЩ. Това практически означава приватизация на водещите компании в тези области. Въпреки, че ЕК категорично отрича да са водени разговори за включването на тези сфери в споразумението, според изтекла информация приватизацията на здравните услуги в Европа е една от основните идеи.
Друга област, която попада под ударите на трансатлантическото споразумение, са законите, касаещи качеството на храните и защита на околната среда. Споразумението ще приведе европейските стандарти до тези в САЩ. Американските стандарти са много по-занижени от тези в Европа, около 70% от храните, произведени в САЩ, са генномодифицирани. Европа практически не разрешава генномодифицирани храни да бъдат произвеждани на територията на ЕС.
Опасенията са, че при подписване на споразумението рестрикциите, които в момента регулират финансовия свят, ще бъдат премахнати или значително редуцирани, което ще доведе до още по-голямо влияние на банките.
Друга тема в споразумението са законите за защита на личните данни. Значително по-улеснен достъп до личните данни на граждани на ЕС и премахване на законите или тяхната редакция, така, че този достъп да бъде улеснен.
Засегнати са и демократичните правила. Една от целите на споразумението е въвеждането на Investor-State Dispute Settlements, който ще позволи на огромните транснационални компании да съдят националните правителства, ако политиката на тези правителства предизвика финансова загуба на тях. Практически това означава транснационални компании да диктуват политиката на демократично избрани правителства. Няма по-антидемократична процедура в света, която бихме могли да си представим. Ние може би ще бъдем принудени да приемем това споразумение, което ще бъде удар върху демокрацията в Европа, но ние можем поне да се опитаме да се борим срещу конспирацията в мълчание.