Проф. Венета Вичева на 80 години

Много или малко са 80 години, не мога да коментирам - това е Божа работа! Но, за да се направи правдива оценка за един 80-годишен индивид, най-важният аргумент е, какво е направил за реализацията на своята природна дарба в полза на обществото! Тогава с пълно основание може да се каже, че той не напразно е преживял тези осем десетилетия и с делата си е оставил следа. Още преди повече от 20 века древният китайски мъдрец Лао Дзъ е казал: "Който след смъртта си не е забравен, той е безсмъртен!"
Да говоря за проф. Венета Вичева за мен е едновременно лесно и много трудно. Лесно, защото я познавам от N-броя години и 6/8 от нейното артистично развитие се е осъществило пред моите очи и уши и ми е предоставило необходимите обективни доказателства, за да мога да направя трудното - обобщаваща безпристрастна оценка за нейния принос в българската култура. Нагърбвам се с тази отговорна задача, защото повече от половин век тя е публична личност и всичко, което правеше, беше и пред очите, и пред ушите на целия български народ, което в известна степен улеснява изпълнението на моята задача.
Въпреки че в семейството на проф. Венета Вичева никой не е бил професионален музикант, в него музиката винаги е била на особена почит. Водещото начало била песента, а след време и пианото. Афинитетът на гимназистката към песента я завел в хор "Родни звуци", където била "омагьосана" от Георги Бабачев и сериозно се замислила да стане негова последователка. Тази мисъл я отвела в I национален курс за непрофесионални хорови диригенти в Самоков, където става съдбовната й среща с проф. Георги Димитров - ръководителя на курса. След него намерението й прераснало в категорично решение и през 1951 г. тя вече е студентка в I хорово-диригентски клас на проф. Георги Димитров, в софийската Държавна музикална академия.
От този момент датира познанството ми с нея. Искам да уверя аудиторията, че ако създаването на хорово-диригентския клас беше се осъществило в края на XX или началото на XXI век, навярно диригентката Венета Вичева нямаше да съществува, защото тя сигурно щеше да бъде избрана за "Мис България", за водеща на новините в някоя телевизия, "лице" на "Шуменско пиво", ухажвана от всички мутри и футболисти манекенка - толкова много впечатляваше и мъже, и жени със своята хубост!... Но за добро или лошо, природата и времето избраха друг вид реализация на нейния музикален потенциал.
Въпреки фигурата си, у проф. Венета Вичева всичко е прозрачно и предсказуемо, защото е подчинено на една цел - просперитета на българското хорово изкуство и националната култура. Това не е "червената нишка", а "златната следа", с която тя онагледи онова, което създаде с изкуството си. Няма да разглеждам хронологично перипетиите на нейния артистичен живот, но в професионално отношение той има два основни етапа - преди и след идването й в Шумен. Всичко преди 1961 г. - когато оглавява хор "Родни звуци" - разглеждам като предистория, без да подценявам резултатите от работата й с камерния вокален ансамбъл "Момина песен" и хор "Св. Иван Рилски" в  Дупница. Те играят ролята на подготвителен период в изживяното артистично развитие, който утвърждава нейната диригентска увереност и й дава тъй важното и необходимо диригентско самочувствие.
В живота си проф. Венета Вичева има две любовни увлечения - едното се казва Шумен, а второто - шуменско хорово изкуство! Като чуе думата Шумен, тя се "разтапя" от задоволство, защото за нея той не е само родно място, а център на планетата Земя! Казвам тези думи, защото Венета не се "разболя" от пагубната болест "провинциализъм", а превърна Шумен в една от "европейските столици на хоровото изкуство", а хор "Бодра песен" - в "Посланик на европейската култура"! Това трябва добре да бъде осъзнато от всички, които обичат или мразят, оценяват или подценяват направеното от нея и никога да не го забравят, защото тя е ЕМБЛЕМАТИЧНА И НЕПОВТОРИМА!
Проф. Венета Вичева е "войнстваща жрица" на непрофесионалното (аматьорското) хорово изкуство. От рано тя осъзнава неговата изключителна роля като изкуство и резултатна форма за емоционално-естетическо възпитание на хора с различни професии, образование и етнос, надарени с гласови данни, обичащи музиката и специално песента. От рано тя осъзнава също и ролята на диригента-специалист като публична личност, чиято дейност има важно държавно предназначение - издигане на културния уровен на населението! Подчертавам този факт, понеже това обяснява артистичната и житейска мисия на професионалистите, участващи в аматьоризма като реални фактори, за запазване на националната идентичност на обществото и неговата култура.
Участието на хората в аматьорското движение не е хоби или средство за запълване на личното им свободно време. То има още едно много важно индиректно предназначение - да подготвя такава работна сила, която да бъде способна да произвежда конкурентоспособни стоки за глобалния пазар. С други думи казано, аматьоризмът има не само културни, а и икономически измерения и това обуславя необходимостта за максималната му подкрепа от страна на държавата, като действена форма на гражданското общество.
Веднага ще добавя, че много съм обезпокоен кой ще поеме щафетата на нейното дело след пенсионирането й и приключване на "ерата проф. Венета Вичева"!? Това не е прост административен акт, а въпрос на творческа приемственост и артистична поносимост, съчетан с държавническа прозорливост, защото нейните приемници неминуемо ще бъдат сравнявани с нея.
Винаги съм разбирал администраторите като необходими помощници и сътрудници при осъществяването на уникалната работа на творците, поради което те са създадени. За мен е непонятно, когато някои от тях стават препятствие пред организацията на нейната специфичност. Закономерно е всички да се радват на постигнатите артистични успехи, но е необяснимо защо при тяхната подготовка - свързана с полагането на върхови творчески и всякакви други усилия - диригентът трябва да хаби своята безценна енергия за преодоляването на проблеми, чието решаване е елементарно!?
Големите постижения на творческите личности винаги са били плод не само на личните им качества, а и на адекватната им обществена подкрепа. Днес нямаше да се наслаждаваме на сътвореното от Микеланджело, Моцарт, Леонардо да Винчи, Вагнер и много други, ако зад тях не са стояли папи, императори и други високо културни меценати! Жалко е, че съвременните български милионери не са с манталитета на братята Евлоги и Христо Георгиеви, не притежават адекватното културно равнище и поради това нямат отношение към процесите и подкрепата на стойностното в българското музикално изкуство.
Шуменският етап в дейността на проф. Венета Вичева има три периода - от 1961 до 1963 г., когато ръководи само хор "Родни звуци"; след 1963 г. - когато създава и ръководи детско-юношеския хор "Бодра песен" заедно с "Родни звуци" и след 1987 г. и досега - когато става професор в ШУ "Епископ Константин Преславски" и оглавява неговата катедра "Музикална педагогика". Както се казва, "производственият цикъл" в дейността на проф. Венета Вичева е затворен. Това й позволява да проявява напълно комплексните си качества на артист, педагог и общественик.
Плод на тази нейна обществена позиция е "раждането" през 1966 г. на Националните ученически хорови празници "Добри Войников", чиито "родители" са община Шумен, ШУ "Епископ Константин Преславски" и хор "Бодра песен" при "Общински център за работа с деца и юноши", които в последните си издания се осъществяват под патронажа на "Балкански хоров форум". Определено трябва да се каже, че намерения от шуменци модел функционира перфектно и е отличен пример за следване от всички други български общини.
В България най-трудно се създават традиции, а още по-трудно те се запазват. Това е крупна грешка в националната културна политика, която не води до нищо добро. По думите на проф. Георги Фотев така се създават "интелектуални нищожества"! А според проф. Георги Каприев актуалната у нас "философия на оцеляването изразява духа на разрушението и саморазрушението, които ще превърнат България в интелектуална пустиня"!
С всички сили трябва да се борим тази мрачна перспектива да не се реализира. За това може да помогне и хоровото изкуство. С общи усилия длъжни сме:
- Не само да съхраним съществуващите хорови състави, а и многократно да увеличим тяхната бройка - особено в училищата.
- Да запазим различните хорови форуми в страната, като ги превърнем в истински културни празници. Иска ми се да вярвам, че шуменските ученически хорови празници "Добри Войников" ще пребъдат "во веков" и ще получават все по-голяма международна известност и авторитет.
- Да пазим като зениците на очите си българските хорови диригенти, които са част от неизгубващото своя блясък национално богатство и с изкуството си изграждат своя неръкотворен паметник!