Проблемът на БСП е, че няма самочувствие на победител

Юрий Асланов е роден през 1951 г. във Варна. Завършил е икономика в София и социология в Москва. Управител е на частната социологическа агенция АФИС. Автор е на няколко десетки научноизследователски публикации - книги, монографии и студии, както и на повече от хиляда публикации във всекидневния и периодичния печат. Член е на Националия съвет на БСП.

"Възможно е столицата да е една от изненадите на изборите"
"Обществените настроения не са в полза на предсказания като победител ГЕРБ" 


- Господин Асланов, в какво състояние е БСП преди местния вот?
- Има две определения за състоянието - добро и лошо. БСП не е нито едното, нито другото. Проблемът на БСП е, че няма самочувствие на победител, а се изживява като обречена да изгуби. Опасното е, че това поведение може да намали резултата от представянето й на изборите през есента. А той би бил добър в сегашната ситуация, ако партията повярва, че може да направи нещо със себе си. Обществените настроения не са в полза на предсказания като победител ГЕРБ, наблюдава се ерозия на доверието и негативни нагласи. БСП, за да се представи като реална алтернатива на управляващите, трябва да излъчва самочувствие.
- Откъде идва тази липса на самочувствие?
- Много фактори влияят на това. Не са за подценяване и високата средна възраст на актива на партията, умората на тези хора, както и преживяването на поражения от миналата година. Като че ли състоянието преди тези избори може да се определи като вцепенение. БСП не може да се измъкне от това вцепенение, което бе доведено от загубата на изборите миналата година. Въпреки това обективните тенденции са в нейна полза и това трябва да се осъзнае. Първото условие да печелиш и да налагаш волята си в политиката е да вярваш в собствените си възможности. БСП ги има, но не иска да повярва все още.
- Едно от най-обсъжданите имена за кандидат за кмет на София е това на Михаил Мирчев. Има ли шансове за успех?
- Така е. Михаил Мирчев няма опит в общинските дела. По-скоро неговият публичен образ е свързан с други неща, но пък никой не е казал, че непременно човекът, който е кандидат за кмет, трябва да е минал през общинската администрация. Първо, никой не се е родил научен. Второ, самите действия на общинската администрация в София не са безспорни и отношението към нея не е позитивно, за да казваме, че задължително кандидатът трябва да е минал оттам, за да има добро отношение към него. Така че - защо не? От друга страна, той има, макар и не толкова пряк, политически опит. Дълго време от позицията на наблюдател в неправителствена организация е бил в епицентъра на политическите събития. Има усета на социолог, педагог. Със сигурност не е неприемлив кандидат за партията нито по биография, нито по манталитет. Също така не е и неприемлив за едни по-широк кръг от граждани, където предполагам, че ще търси подкрепа. За мен няма голямо значение дали той ще стане кмет или не, важното е, че неговата личност има възможност да излезе отвъд традиционното пространство за БСП и да печели гласове, които партията достига трудно. Това ще се отрази и позитивно на представянето на БСП и гласуването за общински съветници. Избирателите се влияят много повече от личността за кмет, отколкото от имената в листите.
Трудна ще бъде кампанията срещу Йорданка Фандъкова. Част от софиянци смятат, че в този град всичко е наред, но то нищо не е наред. Градът продължава да се развива хаотично, видимо чрез корупционни практики, които господстват вече четвърт век в София. Много жители смятат, че това, което се прави в централната част на града, е истинското самочувствие на София. Има и други Софии, доста забравени и западнали, където социалното напрежение расте. Както всички смятат, че в София всичко е предрешено, възможно е столицата да е една от изненадите на изборите.
- Като цяло каква предизборна кампания ни очаква?
- Дива. Има градация на диващината при провеждане на местни избори. От избори на избори кампанията става все по-разюздана, по-непочтена и по-корумпирана. Към това като прибавим и хаоса, който се очертава в организацията на изборите във връзка с преференциалния вот и инициирания от Росен Плевнелиев референдум, ме кара да мисля, че кампанията ще бъде придружена от множество скандали, които ще продължават и в изборния ден.
- Каква изборна активност да очакваме?
- Всички смятат, че ще е по-висока заради референдума, но не съм убеден. По-скоро общественото усещане за липса на интрига на тези избори вещае ниска активност.
- Когато има напрежение и неразбирателство в управляващата коалиция, например при гласуването на 16-милиардния заем, сега и за съдебната реформа, Бойко Борисов заговоря за провал на кабинета. Кого се опитва да уплаши с подобни изказвания?
- От една страна го използва като плашило, но от друга то е провал на правителството. Управляващото мнозинство се ангажира с няколко неща. В центъра бе обещанието за съдебна реформа. Той лично не вложи чак такава амбиция за реформата, по-скоро от Реформаторския блок бяха настоятелни и усещането за провал ще бъде по-драстично.
- Това опит за извиване на ръце от страна на РБ към Борисов ли е?
- Може и така да се тълкува. В сравнение с ГЕРБ Реформаторският блок е електорално джудже. Аз използвам друга метафора - игра на котка и мишка. Но кой знае защо от Реформаторския блок са решили, че те са котката.
- Въпросът дали правителството ще издържи цял мандат е актуален още от съставянето му. Ще успее ли?
- Да, така е. Ако има логика, би трябвало да издържи целия си мандат. Нищо не го заплашва, защото това мнозинство е строено от нещо по-здраво от политическата философия, а именно от интересите. Тези интереси ще крепят мнозинството или то ще плава в различни посоки и ще оцелее.
- Предстоят и президентски избори.
- Аз лично му вярвам на Бойко Борисов, че няма да се кандидатира за президент, въпреки че всички прогнозират обратното. Той знае, че на президентските избори, за разлика от други, резултатът не е предизвестен и победата не е гарантирана. Не би се впуснал в игра на мач, който не е сигурен, че ще спечели.
- Кандидатурата на Мая Манолова за омбудсман предизвика много коментари, както вътрешнопартийни, така и обществени. Говори се за сделка между управляващите и БСП.
- Тук думите ми свършват. Това е избор, който зависи най-вече от ГЕРБ. В този смисъл без сделка няма как да стане. Но при всяка сделка трябва да се знае предварително какви са условията и цената. Мая Манолова несъмнено се вписва като профил в теоретичната фигура на обществен защитник, защото е нападателна, активна, заядлива дори. От друга страна, след като взима такова решение, е наясно, че не може да се върне в ефективната политика. В този смисъл политиката ще остане без Мая Манолова, която беше емблема за много неща. Много хора влагат различни оценки за личността й - негативни и позитивни. Но така или иначе тя е една ярка личност в парламентарната практика.
- Води ли се вътрешнопартийна война между лидера на БСП Михаил Миков и Сергей Станишев?
- От преките ми впечатления такава война няма. Възможно е да има несъгласие и разногласие, но те са неизбежни, но чак борба за надмощие - не. Извън всякаква логика е, че Станишев би желал да се върне на лидерския пост. Михаил Миков да го чувства като пряка заплаха също е пресилено. В момента тези интерпретации са преувеличение на медиите, отколкото реалност. Вътрешно напрежение в партията на базата на разногласия има. Това е факт, който трудно би могъл да се скрие. Те са ценностни и идейни. Не във всички периоди е било така, но в момента ситуацията е доста динамична и политически, и геополитически, за да не виждаме, че вътре в партията се формират групи, базирани на идейни разногласия.
Винаги съм казвал, че това е нож с две остриета. Той може да разруши партията, но и да я надари с енергия, защото ако тези идейни спорове се използват за консолидация, те привличат съмишленици, възбуждат интереса и могат да изиграят и позитивна, и деструктивна роля. Конфликтът е като огъня - може да стопли, може и да изгори къщата. Най-важна е ролята на ръководството и лидера в тези неща - не да взима страна, а да обобщава доминиращото мнение в партията.