Прах в очите
/ брой: 76
Едно не може да се отрече на нашите политици - стараят се всячески да хвърлят прах в очите на хората. Нещата все са наполовина. Нещо все се прави отчасти. Подписват се поръчки, после се спират. Приемат се проектозакони, после се променят. Пуска се дим, за да се види обществената нагласа, и се правят, че се съобразяват с нея. Ама накрая всичко си идва по местата - всеки действа както си знае.
След като преди няколко дни социалният министър Ивайло Калфин си спря поръчка, пусната от самия, него за лимузини за 720 000 лв., вчера той се яви на работа с червен електромобил, взет под наем. Направо "браво" да му кажеш. Хем е видно, че червеният цвят не е неговият. В първия момент то направо прозвуча като първоаприлска шега. Но пиарите се погрижиха да снабдят медиите със снимки. Пак ли търсим евтина реклама? И тук изникват думите на Георги Първанов, които той каза относно лимузините: "Но айде да си говорим откровено, защо искаме социалното министерство да излъчва бедност, защо искаме да прокараме онази политика на сиромахомилство, която е позната отпреди 100 години?".
Ами айде тогава да си говорим откровено, защо българинът трябва да плаща данъци, които отиват за коли, за бонуси или хонорари към нечия заплата? Ами айде да си говорим откровено, докога държавата ще се държи като мащеха? И последно - айде, ако може да се намалят гръмките приказки и големите обещания, а да се премине към действия. Действия, насочени към онази голяма част от хората, които живеят на прага на бедността. Нали все пак затова си имаме социално министерство. Повече трябва да ни вълнува баба Пенка от съседното село, отколкото с какво кола се е снимал Калфин.
Когато видя министър през целия си мандат да ползва градския транспорт, за да ходи на работа, ще го призная за новина. Всичко останало е висша форма на популизъм.