16 Ноември 2024събота15:00 ч.

ГЛОБУС

Поредна балканска неразбория

Словесните престрелки между Хърватия и Босна не взривиха бурето с барут, какъвто е регионът ни, но трасираха сегашни и бъдещи сблъсъци

/ брой: 149

автор:Зорница Илиева

visibility 2503

На Балканите е така поне от век. Гръмне пушка, и ето ти световна война. Тези дни една словесна "пушка" може за пореден път не само да "разяри" съседи и да предизвика поредна балканска неразбория, но и да усложни играта на геополитическите играчи в региона. Защото няма и капка съмнение, че те дърпат конците и на управляващи, и на опозиции в страните от нашето "буре с барут". 

Този път за изстрел послужиха думи на хърватската президентка г-жа Колинда Грабар-Китарович, които според израелския "Джерусалем пост" тя е заявила при официалното си посещение в Израел преди дни. При разговор с колегата й Реувен Ривлин в Ерусалим тя изразила становище, че Босна и Херцеговина (БиХ) е "нестабилна страна под контрола на войнстващ ислям". Допълнението според израелското издание е, че "БиХ се управлява от хора, свързани с Иран и терористични организации". Независимо от последвалите й лични обяснения, направени едва 24 часа след избухналия скандал, както и пред хърватски медии като "Дневник", в които се отрича истинността на такива слова, 

в Сараево и Загреб сякаш избухна бомба 

Един след друг лидери на трите основни етнически общности в БиХ реагираха остро на изявленията на Колинда Грабар-Китарович. Хърватският член Желко Комшич на тристранното Председателство на БиХ (висшето ръководство на страната) заяви, че "нестабилна е не БиХ, а тя (разбирай Хърватия)". Шефик Джаферович, босненският мюсюлманин в Председателството, е категоричен, че "тя (Грабар-Китарович) трябва да се справи с нарастващата радикализация и войнстващите неофашистки движения в нейната страна, вместо да се занимава със задните дворове и атаките на други хора, за да навреди на имиджа на БиХ". Босненският министър на сигурността Драган Мектич е на мнение, че "това е едно от поредицата несериозни, безотговорни и мъгляви изявления, за които няма аргументи. Това не е нейна работа". На този фон липсват в медийното пространство гневни изказвания на Милорад Додик, представителят на сърбите в  Председателството на БиХ, но може би той е обърнал повече внимание на думите на хърватската президентка в Ерусалим, че "Загреб страда от мигрантския наплив, който се състои в повечето случаи от африкански и пакистански мигранти, които през БиХ пробиват границите". Още повече че западни медии отдавна обръщат внимание и на съществуването на центрове с радикални ислямисти на територията на БиХ, подкрепяни според информациите най-вече от монархиите в Залива. Смята се, че тя е една от балканските страни, от които терористичната организация "Ислямска държава" привлече бойци. Истински или измислени, за което също би трябвало да се търсят причините, думите на Китарович бяха посрещната с упрек и в Заграб, където експремиерът Ядранка Косор се извини в туитър на БиХ, която нарече "съседна и приятелска" страна, а също и на гражданите й. А бившият президент Степан Месич подчерта, че "където и да отиде, тя по-късно отрича това, което се съобщава". Той имаше предвид именно Грабар-Китарович. 

Едно обаче е факт - БиХ е страна, която съществува на магия и отдавна на всички е известно, че Дейтънското споразумение, което осигури създаването й след войните от 90-те години, трябва да се "надгради" или просто коригира. Защото наистина "не е формирана държава в истинския смисъл на функционалност" с тази сложна конструкция на институции, многобройна армия от чиновници във Федерация на хърватите и бошняците, в Република Сръбска и на ниво централна власт в Сараево. Не е нормално и мъчителното съгласуване на всеки въпрос с трудно постижими действия. 

Дали Китарович говори "глупости", или съзнателно споделя мнение, не става ясно, но всъщност в Ерусалим една от основните теми за разговори е била друга - възпоменанията на Холокоста, реституцията в тази връзка, образованието по този повод и постигането на решение относно спорове между Загреб, Световния еврейски конгрес и еврейската общност в Хърватия. Позициите явно не са съвпаднали, още повече че независимо от поети обещания за създаване на нов мемориал за жертвите на Холокоста повечето хърватски евреи смятат, че "община Загреб се стреми да разкраси фашисткото минало на Хърватия". Приема се, че национализмът е част от политиката на управляващите, че се толерира и възхвалява усташкото минало, което укрепва позиции, но и среща съпротива сред съседи и общество в самата Хърватия. Затова и в опроверженията на хърватската президентка се казва, че "напълно отхвърлям реакциите, свързващи Хърватия с фашизма, това е тотален нонсенс". 

Но тя не крие, че между Загреб и Сараево има нерешени въпроси като "агресивни действия на БиХ с твърденията за незаконна работа на тайните служби на Хърватска или като заплахите за съдебна разправа заради спорове около моста Пелешац" и други.  Известно е, че Загреб 

има амбиции за обособяването на хърватската общност в БиХ 

която да се явява самостоятелно като етнос в Дейтънската държавица и заедно със сърбите и бошняците да бъде 3-тата фунционираща държавообразуваща единица. Влиянието на Загреб става осезаемо чрез евентуално институционално отделяне на "своите" в БиХ, а също чрез фронт с нов формат срещу Република Сръбска. Нейните преки връзки с Белград не носят радост на  политически противници и чужди сили, включително на Загреб. 

Но това е възможно само с ревизия на Дейтънското споразумение, което пък е пряко свързано с интереси на геополитическите играчи и техните стратегии за региона. Някои отдавна са заложили на т.нар. мюсюлманска карта и всяка промяна на статуквото може да наруши установени позиции и влияние. Прави впечатление, че медии в Турция също информират за скандала в Сараево, което отдавна бе определено от Анкара като "наше завещано сърце". Но се набляга върху изказвания, които подчертават "ислямофобския характер на политиката, водена от Колинда Грабар-Китарович спрямо БиХ и бошняците". Затова се и цитира мнението на "най-голямата босненска политическа сила Демократичната партия на действието, която реагира остро на изказването" и убедено е посочила, че "нито един сериозен фактор по света няма да вземе под внимание такова мнение". Някои в Анкара смятат, че "Китарович и преди е имала обвинения, че в БиХ се намират хиляди въоръжени бойци и тези обвинения се прицелват в босненските мюсюлмани, което влошава отношенията между двете страни". Отново на принцип "кой къде го сърби".

На практика словесната престрелка между Сараево и Загреб, пламнала с изказванията на хърватската президентка в Израел, е само брънка от процеси на Балканите, които дадоха основание за изводи, че нерешени въпроси между съседите създават условия за напрежения, на които им трябва само искра, за да се разгори поредният огън. 

Отделно е онзи балкански покер, който разиграват големите в региона, където всяка играе според своите исторически завещани карти. Не стига, че зачестяват анализи кой какви оръжия продава на балканските страни, които вкупом започнаха превъоръжаване, въпреки ограничените им финанси, ами смяната на посланици в балканските столици се извършва, без да се крият стратегически интереси, за чието постигане повсеместно се прилага политиката на моркова и тоягата. Антъни Голфри, новият американски посланик в Белград, който идва от Москва, смята, че "Сърбия е политически и икономически лидер и има ключова роля за регионалната стабилност" (морков!), но основната му задача не е само да възобнови спешно диалога за "нормализиране на отношенията между Белград и Прищина", 

но и да откъсне Сърбия от прегръдката на Русия 

Русия от своя страна стои зад Белград и Република Сръбска в БиХ при отстояване на техните интереси. Но някои анализи в Москва свидетелстват, че има безпокойство относно политика на "върти опашката" на сръбския президент Александър Вучич, който бил "мекушав" при отстояване на позиции, защото хем искал членство в ЕС, хем внасял френски и американски оръжия, хем участвал често в натовски учения, хем разчитал на Русия, за да не влезе Косово в Интерпол, хем да се осигури от Москва спазване на онази резолюция на ООН относно Косово, която е в полза на Сърбия. В крайна сметка обаче се оказва, че интересите на Сърбия, православната църква и сърбите нямат много общо с прозападно настроените лидери на страната. Въпросът е докога ще може да се разиграва "и вълкът сит, и агнето цяло", защото САЩ, Франция, Германия, Турция, Китай, Великобритания също си имат свои игри на Балканите. Дали срещу Вучич се води "специална психологическа война", както твърди лидерът на Сръбската радикална партия Воислав Шешел, заради зачестили заплахи към президента и семейството му, няма как да бъде сигурно, но е сигурно, че политиката на баланс, известна като титовска, все по-трудно ще се удава на Белград. И най-вероятно отново ще последва тоягата.  

Оказва се, че и Будапеща има сили и амбиции

в такава усложнена ситуация да отстоява позиции на Балканите, включително да помага на етническите унгарци за запазване идентичността им в Сърбия и Румъния. Унгария инвестира в региона (банки, медии), строи с китайски средства и фирми жп линия Белград - Будапеща, разширява износ в Косово и Албания, където сърбите вече не могат да се позиционират заради наложени 100% мита от Прищина, даде убежище на експремиера на Северна Македония Груевски, който бе подкрепян от Москва, и разреши през нейното въздушно пространство да се доставят в Сърбия договорени руски въоръжения, които Букурещ не допусна да минат по Дунава. Имало санкции на ЕС. Сякаш Унгария не е член на ЕС! Въпрос на дългосрочни стратегии, самочувствие, добри познания за промените в геополитиката, за партньорите в европолитиката и икономиката, демонстрирани от Унгария, която наистина е във възходящо развитие. Като се има предвид, че кризата с мигрантите в Европа е, меко казано, деликатна тема между Будапеща и Брюксел, ясно е защо Унгария официално запазва красноречиво мълчание за регионалния скандал с изявлението на Колинда Грабар-Китанович за БиХ в Ерусалим. 

Всеки според интересите си. Скандалът ще отшуми. Нерешените въпроси ще останат. Големите ще продължат с игрите. Това ги устройва на този етап. Да му мислят балканските народи.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 1133

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 1119

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 1128

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 1196

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 1106

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 1183

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 1043

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 1176

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 1135

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 1127

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 1069

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ