Отрезвяванея
/ брой: 247
Около година и половина след референдума за "Брекзит" явно еуфорията най-накрая е започнала да отстъпва пред реализма и сега повече британци искат да останат в ЕС, отколкото са тези, които искат да го напуснат. Година и половина по-късно дори по-заблудените от британците явно вече са забелязали, че времената на Британската империя отдавна са история и че бляновете по отминалия й блясък няма да станат реалност. Още повече когато не са останали колонии, които да осигуряват благосъстоянието й.
Ако "Брекзит" се случи по желания от британците начин, те ще трябва да се лишат от притока на квалифицирана работна ръка от Източна Европа, от достъп на британските стоки до европейския пазар и още един куп привилегии, които иначе много лошият ЕС предоставя. Случаят "Брекзит" обаче показва поне две неща - че ЕС, въпреки всичките си недостатъци, все пак има и своите предимства, от които не бива да се отказваме с лека ръка, и че слепият национализъм, изразяващ се в тупане в гърдите, ксенофобия и расизъм (спомнете си абсурдната кампания срещу българи и румънци от поддръжниците на "Брекзит") не води до нищо смислено във вече глобализирания свят, освен до поговорката "На гол тумбак чифте пищови". Искаме или не, фактите са такива, че дори водещите сили в света, САЩ и Русия, не биха могли да се справят сами. Британците ще трябва да го научат по трудния начин - в здравната система вече се говори за недостиг на кадри, а цените на храните например, вече отбелязаха рязък скок през последната година.
Сепаратистката вълна на Стария континент обаче е далеч от своя край. В Каталуния имаме само временно затишие, а дори в самата Великобритания имаме Шотландия, която не крие амбициите си да се отдели от опеката на короната. Това разделение и дърпане на чергата към себе си не е нещо ново за Европа - от първата половина на миналия век вече знаем и до какво води.