От 1989 г. историята се подменя целенасочено

Адриан Скримов e роден през 1991 г. в Перник. Хобитата му са народните танци, археологията и изучаването на историята на родния му град. Бил е председател на Общинския младежки съвет в града, секретар на Съвета на децата към ДАЗД. Доброволец към Регионалния исторически музей в Перник, а в момента екскурзовод в музея.


- Работите в Регионалния исторически музей в Перник. Как попаднахте там?
- Доброволец съм в РИМ-Перник може би вече от 9 години, а започнах да работя като екскурзовод в музея и по-точно на Пернишката крепост преди няколко месеца по Национална програма "Клио".
- Какво дава такава работа на един млад човек?
- Главно удовлетворението от това, че работя в институция, която се опитва да запази спомена за времето, в което Перник е бил индустриалното сърце на България, защото за пари в културна институция в България е много трудно да се говори. Но работата ми в музея ми носи също така много нови знания за Перник и перничани, а също така и удовлетворението всеки ден да общувам с хора, от които при всеки разговор научавам нещо ново.
- Как се отнасяте към подмяната на историята и приемате ли тезата, че сме "съжителствали" с турците?
- Това е доста обширна тема, защото след промените от 1989 г. българската история се подменя целенасочено и постоянно, най-вече заради политическите убеждения на повечето от управляващите през този период. Учебните програми и учебниците по история на България се променят постоянно и в тях влизат все по-невероятни "факти". Пример за това е написаното в учебник за 11-и клас, че войните, водени от Симеон I Велики, не оставили трайни следи в българското минало. В кръга на шегата, това ме навежда на мисълта, че Симеон е бил добър тур оператор и е разхождал войниците си по различни курорти на три морета и в Сърбия, Гърция та чак до Унгария. Други парадокси са, че в същия 11-и клас цялото Второ българско царство се изучава в един учебен час, но като се замисля, защо им е на учениците да учат за Калоян, онези двамата - Петър и Асен, Ивайло и сложните връзки на Иван Асен II и лузърите Иван Шишман и Иван Срацимир. Апостолът на свободата Васил Левски пък според учебника е бил заловен от полицията, което навежда младежите на мисълта, че той е бил обикновен престъпник, а не, че е дал живота си за свободата на България, за хан Крум пък в същия учебник има само едно изречение, което гласи "В началото на IX век начело на държавата застанал хан Крум". Нито дума за законите, завладяването на Сердика, битката при Върбишкия проход и други. За сметка на това в урока "България в началото XXI век" има цял огромен пасаж за Бойко Борисов и непопулярните, но необходими мерки, които е взело неговото първо правителство и за най-голямото предизвикателство пред партия ГЕРБ през 2011 г., а именно изборите две в едно, когато за президент е избран "младият технократ" Росен Плевнелиев. А "съжителството" по време на турското робство (моля да бъда извинен, че използвам тази страшна и мракобесна дума) е поредното доказателство за подмяната на българската история. Надявам се, че един ден, когато имам деца, те няма да учат, че Левски, Ботев, Раковски, Каравелов и Караджата са били терористи и престъпници, а Райна Княгиня, Бенковски и Волов организатори на държавен преврат, който имал за цел да унищожи единството и да разруши мира в Империята. Не ме разбирайте погрешно, не искам да насаждам каквото и да е напрежение между хората, които четат това, но опитите за подмяна на историята са най-малкото неморални. Пък и ако ще наричаме съжителство кръвния данък, зверствата на османците в Батак и Перущица, това, че православните не са могли да изповядват своята религия така, както подобава, и опожаряването на манастири и цели градове през тези пет века, нека тогава наречем Втората световна война леко спречкване между няколко войници.
- За първи път България се присъедини към похода на "Безсмъртния полк". Какво мислите за това?
- Шествията на "Безсмъртния полк", макар и провеждащи се за втори път в такъв мащаб, се утвърдиха като традиция и те показват нещо много важно, а именно, че наследниците на борилите се за свободата на Европа не са забравили тях и техните подвизи и най-важното за нас в България е, че тези хора не се срамуват от предците си, въпреки че повече от 25 години ни се натяква, че много от тях са престъпници. Лично аз, като социалист се почувствах много горд, когато на 9-и май в Перник шествието на "Безсмъртния полк" се присъедини към честванията на левицата в града, защото вече много години политиците делят този ден на Ден на победата и Ден на Европа, без да се замислят, че без победата на съветското оръжие, подпомогнато от съюзниците от Източна и Западна Европа и саможертвата на съветския народ, може би днес континентът щеше да бъде обединен под някакво подобие на хилядолетен райх, а не от Европейски съюз.
- Учил сте балканистика. Какво от духовната култура и история на балканския регион ви е направило най-силно впечатление?
- Балканите са интересно и в същото време сложно за разбиране място. Хората тук са темпераментни и всички, независимо в коя балканска държава живеем, сме почти еднакви в един аспект - четем историята като "дявола евангелието". Пример за това са нашите съседи македонците, които направиха цар Самуил техен владетел, Светите братя Кирил и Методий и св. Климент Охридски - македонски просветители, а това е все едно сърбите да нарекат родения в пределите на днешен Ниш император Константин Велики сърбин. А културата и народните обичаи на балканите са доста близки, но във всяко селце или град един и същи обичай се изпълнява по различен начин, точно заради онова желание на всеки отделен човек да е уникален и различен. Всяка от държавите на полуострова обаче има своите уникалности: Нашите танци и кукерските и нестинарските обичаи са уникални, босненският севдах също е неповторим, а мелодичността му запленява всеки, който го чуе, сърбите пък имат уникален празник, който празнуват само те и го наричат Слава, а да отидеш на сръбска слава си е цяло тридневно приключение, има и много други неща от културата на Балканския полуостров, за които можем да говорим и да им се дивим, но няма да остане място и време за другите въпроси.
- Да се върнем на родния ви град. Какво искате да се случи в Перник?
- Най-вече повече културни мероприятия и места за отдих са нужни на този иначе прекрасен и спокоен град, за да се превърне той най-сетне от една огромна спалня на работещите в София, в истинско място за живеене. Може би едно кино в града също не би било излишно, защото последното беше затворено преди повече от 10 години. А извън културата Перник има най-голяма нужда от подобряване на цялостната инфраструктура.
- Какви според теб са най-големите проблеми на перничани?
- Перник има нужда от коренна промяна в много отношения. Първото и може би най-главно от тях е инфраструктурата - пътища, улици и осветление и въобще всичко, което сме свикнали да виждаме надупчено и неработещо. Разкриването на нови работни места в града, които да дават перспектива и добро заплащане на хората също е нужно, защото 20 000 перничани пътуват до столицата всеки ден, а Перник се е превърнал в една голяма спалня за тези работещи, защото те се прибират тук за да пренощуват и отново да започнат това всекидневно пътуване.
- Много хора асоциират Перник с миньори, винкели, голфове. Как ти самият би описал своите съграждани?
- Перничани сме особени, темпераментни и дори малко груби хора, най-вече, защото, както казват нашите съседи, трънчаните, сме "сбиротък", тоест сме събрани от цяла България - ние говорим по-различно от останалите, хуморът ни е по-груб, танците ни са по-бързи и темпераментни, пример за това е граовското хоро, на което се дивят не само чужденците, но и много наши сънародници. А това, че сме събирани от цяла България, е факт, защото, когато започват да се обработват залежите от въглища в Пернишката котловина, тук идват много хора от цялата страна, които започват работа в мините. След Октомврийската революция пък в града идват и много белогвардейци, а техните наследници все още живеят в Перник, въпреки това, като че ли тук отново изниква един парадокс, онова придошло население, "дошляци" както ги наричаме ние, са забравили по един или друг начин традициите от своите краища, старите перничани, пък са взели от всекиго по нещо и затова и празнуваме по-различно от останалите българи. Винкелите и голфовете също са интересна част от градския фолклор и легенди, с които дори ние често обичаме да се шегуваме, но малко хора знаят, че в Перник за първи път са се случили много важни за страната ни неща. През 1895 г. тук светва първата електрическа крушка в България, през 1899-а е построена първата електроцентрала в България. През 1903 г. - Св. Иван Рилски е обявен за покровител на миньорите, честван е първият минен празник, а през 1919-а е създаден и първият в България работнически театър. В Перник е открита и първата стъкларска фабрика в България, тук през 1953 г. е отлята първата българска стомана. Най-големият фестивал на маскарадните игри се провежда в нашия град. Единственият подземен музей на минното дело в България също се намира в Перник. Така че перничани имаме с какво да се гордеем и какво да покажем на гостите на града.