Обратните истини

В началото новината, че Вежди Рашидов подкрепя недоволството срещу избирането на Слави Бинев за председател на комисията по култура и медии в Народното събрание, предизвика смях. Творците обаче, които излязоха на протест срещу Бинев, са не по-малко гневни и на фигурата на самия Рашидов. Това е все едно Тони Стораро да подкрепи протест срещу попфолка или Радан Кънев да тръгне с плакат срещу Костов.
Но всъщност не е смешно. Не е смешно от първия миг, в който реставрацията на гербаджийските кадри започна с пълна сила. Живеем в държавата на обратните истини. Там, където хуморът предизвиква сълзи и където дори иронията вече не е забавна.
Постъпката на Рашидов може да бъде възприета като чиста подигравка. Защо не? Той вече може да си позволи всичко. Включително и да подкрепя протест срещу себе си. Без да му пука, че човекът, от когото тръгна недоволството - режисьорът Александър Морфов, всъщност обяви, че е против този парламент, против министър-председателя, против министъра на културата, против председателя на комисията по култура. Останалите интелектуалци, които се появиха на улицата, може би нямаха чак такива морални основания, защото повечето от тях са гласоподаватели на Реформаторския блок, а именно Реформаторите легитимираха тази власт. Дадоха легитимност на посредствеността. Думата може да е тежка, но целият народ я казва през зъби, като вижда гаврата с всяка светла идея за различна държава.
 Щом Министерството на културата подкрепя протеста срещу себе си, не би ли трябвало ръководството му да подаде оставка. На разсеян ли се прави културният министър? Или и тук действа диктатурата на обратните истини - за едни може, за други не. Следващата стъпка на екипа на Рашидов може пък да бъде да се лепнат до протестиращите с плакат "Да възродим българската култура"...