"Нотр Дам" е присъда за неолиберализма

След шока миналата неделя, когато изгоря голяма част от емблематичната катедрала “Нотр дам” в Париж, през миналата седмица станахме свидетели на друго шокиращо събитие - скоростта, с която френските милиардери се надпреварваха да даряват пари и така закръглиха сумата за реставрация до невероятните милиард евро. 

Това породи най-различни коментари - някои се възмутиха, други аплодираха. 

Сред възмутените очаквано бяха “жълтите жилетки”, които протестират вече половин година срещу президента Макрон и неговите икономически политики. И наистина тази щедрост на най-богатите френски фамилии изглежда доста цинично на фона на бушуващите в страната протести на хора, които едва свързват двата края.  Без съмнение за тях и смелите заявки на президента Макрон, че ще възстанови катедралата в срок от пет години, попадат в същата категория. А недоволството е разбираемо, тъй като Макрон далеч не проявява същия ентусиазъм и готовност за работа, когато става дума за проблемите на редовите французи. 

Два свята един срещу друг

Погрешно обаче би било да считаме, че “жълтите жилетки” са против реставрацията на "Нотр Дам". На практика никой французин не е против. Та това е един от националните символи на Франция, а тя се гордее изключително много с културното и историческото си наследство. За значението на "Нотр Дам" говори и любопитката, че през уикенда бразилският футболист на столичния клуб "Пари Сен Жермен" Неймар излезе с надпис "Нотр Дам" на фланелката си. 

Мълниеносната акция по събирането на огромната сума за възстановяването и решителността на Макрон да се справи точно с този проблем, но не и с други, поставят обаче поредните въпроси, които изискват да получат отговор. В противен случай напрежението във френското общество само ще нараства. 

На първо място редовите граждани изпитват раздразнение от факта, че фамилии, притежаващи десетки милиарди евро, с лека ръка са готови да излеят стотици милиони, за да покажат патриотизма си и да си направят ПР, но в същото време използват всевъзможни схеми, за да избегнат плащането на данъци. “Спестените” (в кавички, защото по-правилно би било да се каже откраднати) по този начин пари далеч надхвърлят сегашните дарения. А с тях можеше да се реставрира не само “Нотр Дам”, но и стотиците други паметници на културата във Франция. Показателен е случаят на друга църква, също паметник на културата, но намираща се близо до Париж, а не в центъра му. Та, за цялостна реставрация там са необходими около 6 милиона евро, с които държавата не разполага. След няколкомесечна кампания са събрани около 1000...

Раздразнението е и спрямо президента Макрон, който така или иначе вече бе определен неведнъж като “президент на богатите”. Защото тук става дума за сблъсък на две противоположни визии за света - едната е за държавата като гарант на обществото, като преразпределител на богатството в него, така че култура, образование, здравеопазване и други фундаментални дейности да не зависят от благоволението на богаташите. Другата казва, че държавата само пречи и че на богатите трябва да се дават стимули и те сами да определят какво да правят с парите си. С действията си досега Макрон застава повече на втората позиция, с което предизвика недоволството на “жълтите жилетки”. 

Случаят “Нотр Дам” за тях е просто поредната илюстрация, че Макрон е тотално откъснат от техните проблеми, че не желае да разреши проблема с неравенствата в обществото и че реагира само по въпроси, от които може да извлече политически дивиденти. Призивът му за единение пред трагедията също се счита за обида към “жълтите жилетки”, тъй като на практика това би означавало те да се откажат от исканията си и да подкрепят сегашното статукво. В резултат през уикенда отново станахме свидетели на батални сцени по улиците на Париж, а за някакво единение и дума не може да става. 

“Нотр Дам” и ерата на пост-истината

В последно време е много модерна и темата за фалшивите новини и т.нар. пост-истина, където всеки счита за вярно това, което отговаря на собствените му убеждения. Така след пожара чухме най-невероятни обяснения. Като например, че това било наказание за французите от Господ, че било ислямистки атентат и т.н. Нищо от това не се оказа вярно. Дори конспиративната теория за някакъв неустановен човек, който се разхождал из “Нотр Дам” по време на пожара се оказа просто пожарникар. 

Други пък започнаха да развиват дълбокомислени теории за упадъка на западната цивилизация и Европа. Е, ако съдим по събраните пари, не можем да говорим за упадък, дори напротив. 

Притеснителното тук е не толкова наличието на по-екзотични обяснения - такива винаги е имало. Притеснителното е, че различни теории на конспирацията бяха раздухвани от известни политици. В 21 век е притеснително и съвсем банални събития като работен инцидент (официалната версия за пожара) да бъдат обяснявани със свръхестествени сили като “Божие наказание”. Защото това показва регрес на мисленето до времената на Средновековието. 

Ето тук трябва да търсим голямата заплаха за западната цивилизация. Връщането към времената на суеверие и свръхестествени същества е директен отказ от научния прогрес - символ на Европа поне от Ренесанса насам. Преди време Маркс определи религията като “опиум за народа”. Уви, в днешните несигурни времена тя отново се оказва едно от последните убежища за много хора и те търсят в нея упованието, което не откриват на други места в обществото.

Причините за това са същите като тези, които изкараха “жълтите жилетки” по улиците на Франция - нулевото доверие към политическите и медийни елити. А причините за нулевото доверие могат да се изразят само с една дума: неолиберализъм. Години наред и политици, и медии защитаваха и на практика не допускаха друга гледна точка освен неолибералната. Но от няколко години насам не само французите не желаят повече да чуят за този тип политика. А хора като Макрон не предлагат нищо по-различно от предшествениците си. За съжаление голяма част от хората не могат да намерят алтернатива, която да защитава техните интереси  и изпълнени с недоверие към “официалните” информационни канали, лесно стават жертва както на фалшивите новини, така и на предразсъдъци и конспиративни теории, които доскоро не взимахме на сериозно. 

А в крайна сметка обяснението е просто - “обезкръвяването” на държавите (включително френската) от неолибералните политики през последните десетилетия води до неспособност на същите държави да обезпечат основните си дейности - в това число и опазването на културното наследство. Намаляването на данъците може да звучи много добре на пръв поглед, но води след себе си дефицити. България е чудесен пример в това отношение - от една страна, се гордеем с ниските си ставки, от друга, обаче недофинансирането е на практика във всяка обществена сфера, а за паметниците на културата се разчита главно на европейски пари.

В този смисъл значително по-разумно ще е да започнем разговор за политики и ролята на държавата в съвременното общество, вместо да обясняваме нещата с Божията намеса или като част от религиозна война. И ако има урок от “Нотр Дам”, той би трябвало да е, че емблематични сгради като катедралата не могат да се опазят сами. Че е много по-добре богатите да си плащат данъците овреме, вместо после да ни ги представят като някаква благотворителност, след като стане белята. И не на последно място - че идеологията, която ни обясняваше за държавата като вредна, претърпя поредния си провал в “Нотр Дам”. И че кампанийната политика “на парче”, която разчита на благоволението на тези с парите,  не може да предотврати нарастващите напрежения и разпада на градените с векове традиции.