Може ли да се поддържа растеж на БВП с износа?

Поради силно свитото вътрешно търсене с провежданата от години ограничителна политика напоследък се чуват гласове, че за растежа на БВП трябва да разчитаме главно на износа. Постигането на такава цел зависи от две фундаментални предпоставки.
Първо - количествената. България трябва да увеличи неколкократно производствения си потенциал. Ние все още произвеждаме малко стоки, за да напълнят достатъчно голяма експортна кошница. Нашият износ на човек от населението е 3-4 пъти по-малък от износа на Унгария, Словакия, Словения, Чехия. Ако сравняваме с най-развитите европейски страни със сходни на нашите мащаби по население, износът ни на човек от населението е 13 пъти по-малък от износа на Холандия и 15 пъти по-малък от този на Белгия.
За постигане на износ като на споменатите източноевропейски държави е необходима структурна и технологична модернизация на икономиката и мащабни инвестиции. При най-благоприятни условия не го виждам по-рано от десетина години. Ако се стремим към сегашните нива на Холандия и Белгия, са необходими 30-40 и повече години и огромни инвестиции.
Второ - качествената. България трябва да повиши рязко своята конкурентоспособност. Примитивната структура на производството и ниското технологично равнище са главни пречки за нашия износ. Това личи от структурата на износа по начин на използване (виж Таблица 1). Изследвам динамиката и структурата на неенергийния износ, който е по-точно отражение на структурата на производството и на качеството на изнасяните стоки.

Таблица 1
Структура на износа по начин на използване - %
Източник: Сайт на БНБ, раздел Статистика


    Общият неенергиен износ намалява чувствително през кризисната 2009 г. През следващите три години расте бързо, но през последните две растежът спира. Той нарасна през 2013 г. с 37,6% в сравнение с 2008 г. Икономически здравословна е тази структура на износа, в която преобладават висококачествените стоки. Публикуваната у нас силно агрегирана структура на износа не позволява прецизна оценка на неговото качество от тази гледна точка, но поради липса на по-добра ще работя с нея.
През 2013 г. износът на потребителски стоки възлиза на 29,8% от общия неенергиен експорт; износът на суровини и материали - 55,2%, а на инвестиционни стоки - 22,7%. В развитите страни делът на висококачествените инвестиционни и потребителски стоки е много по-голям от нашия, а делът на износа на суровини и материали - много по-малък. Сравнението с 2008 г. показва, че в 2013 г. най-бързо е нараснал износът на инвестиционни стоки (с 57,4%), следван от износа на потребителски стоки (с 52,5%) и на суровини и материали (с 42,6%). Тази динамика на групите стоки е леко утешителна.
Това би било задоволително, ако не бяха големите годишни колебания в износа, които се дължат на нестабилния, дори случаен характер на немалка негова част. Това е износ на несигурни пазари, където са направени спорадични сделки през отделни години, които не се повтарят в нарастващ размер през следващите години. Причините за тези колебания са различни, но те не говорят добре за нашия износ.
Големи са годишните колебания в износа на потребителски стоки, което е признак и за неговия случаен, рисков характер. Липсва ясна тенденция към подобрение в структурата на износа на такива стоки. Бързо расте износът на храни. От тези данни обаче не може да се преценява дали това са само първично обработени с посредствено качество и ниски експортни цени, или висококачествени продукти с голяма добавена стойност. След чувствителен спад на износа на дрехи и обувки (предимно на ишлеме) през кризисната 2009 г., неговият обем нараства през следващите години, макар и с колебания. Това е по-добре от нищото, но не е основание за икономическо задоволство. Защото износът на ишлеме не е най-добрият път към икономически прогрес. По-благоприятна е картината при износа на лекарства и козметика, на мебели и домашно обзавеждане.
Големи са колебанията и в дела на износа на суровини и материали, без тенденция към подобрение. По-скоро има влошаване, особено през 2013 г. Обемът на изнасяните суровини расте чувствително. От 6,8 млрд. евро през 2008 г. и 5 млрд. през 2009 г. - на 9,6 млрд. евро през 2013 г. Този прираст на износа обаче не е основание за гордост. Далеч по-изгодно би било суровините да се преработват у нас във висококачествени крайни продукти и да се изнасят на по-изгодни цени. Бързо расте износът на цветни метали, пластмаси и каучук, суровини за производство на храни, дървен материал, хартия и картон. С такъв примитивен износ обаче не се постига благоденствие.
Делът на износа на инвестиционни стоки е твърде нисък, въпреки че техният обем расте през 2013 г. От тези общи числа не може да се съди за технологичното ниво на изнасяните инвестиционни стоки. Наред със средно- и високотехнологичните, тук са включени и най-елементарни машини, уреди и апарати. Расте износът на транспортни средства, на резервни части и съоръжения, но и тук е трудно да се оценява технологичното им ниво. За това може да се съди по косвен път, например чрез цените.
Западноевропейските страни публикуват данни за средните си вносни цени на силно дезагрегирани групи стоки. Средните вносни цени на тези държави за такива стоки от България са с 40-60%, често до 100%, а в някои случаи и до 1,5 пъти по-ниски от средните цени, по които те внасят същите групи стоки от другите държави. Това показва, че стоките на другите страни са по-качествени от нашите.
Още по-интересен за качеството на нашия износ е паралелният анализ за 2000 и 2011 г. на промените в структурата на износа по групи стоки в зависимост от технологичното им ниво в 9 източноевропейски страни (виж Таблица 2).

Таблица 2
Относителен дял на износа по промишлени отрасли в общия износ на страните - в %
Източник: Ewa Lechman, Changing Patterns of Export of Goods versus Macroeconomic Competitiveness. Gdansk University of Technology. February 2014



Както личи от Таблица 2, структурата на България е най-неблагоприятна от гледна точка на технологичното ниво на изнасяните продукти:
През 2000 г. най-нисък (3,3%) е бил делът на високотехнологичните продукти в нашия износ. По износа на средно високотехнологични продукти (17,7%) сме между страните с най-нисък дял. По износа на средно нискотехнологични продукти сме с най-висок дял (34,5%). По износа на нискотехнологични продукти (30,8%) имаме средна позиция, а по износа на информационно-комуникационни продукти сме на дъното с 1,5%.
През 2011 г. сме на предпоследно място по износа на високотехнологични продукти с 6,5%. Предпоследни сме и по износа на средно високотехнологични продукти (18,9%). По износа на средно нискотехнологични продукти сме с най-висок дял (34,8%), а по износа на нискотехнологични продукти - със средна позиция. Предпоследни (с 3,4%) сме по износа на информационно-комуникационни продукти.
Гореизложеното показва, че в обозримото бъдеще не можем да разчитаме на износа като главен източник за растежа на БВП с 3-4-5 и повече процента. За постигане на такава цел е необходима тотална структурна и технологична модернизация на икономиката. Това обаче изисква огромни инвестиции и много време - 15-20 и повече години. Засега трябва да разчитаме главно на вътрешното търсене. То обаче предполага по-високи доходи.