Мизерия и тук, и там

Германският "Франкфуртер алгемайне цайтунг" разкри нещо, което знаем добре - че 1/3 от българите във федералната република живеят на социални помощи. По-стряскащо е, че сме толкова бедни, че маса народ предпочита да стои на Запад, на дъното на тамошната социална йерархия, вместо да се върне вкъщи. Като теглим чертата, излиза, че по-добре да мизерстваш на Запад, отколкото тук. При това на Запад може да мизерстваш, без да се налага да бъхтиш по цял ден. Тук дори да имаш работа, заплатите "за Бог да прости" не водят до измъкване от блатото. Тъжна, тъжна истина.
В същото време тук самодоволни политици, работодатели и придворни експерти се тупат в гърдите с измислени цифри за ръст на икономиката, заплатите и други икономически показатели. Защо тогава никой от живеещите на Запад не си помисля да се връща? Нещо повече - не са рядкост българите тук, които разчитат на роднини зад граница за оцеляването си.
Вестникът се чуди няма ли да се наложи да се въведе лимит на социалните помощи, подобно на лимита за мигранти от Азия и Африка, който Меркел договори с бъдещите си коалиционни партньори, за да има ново правителство в Германия. Дотам сме се докарали - наравно сме с тия, които смятаме за "трети свят". Като се има предвид, че в някои от тези страни се водят военни конфликти, нещата са още по-срамни. А родните работодатели за пореден път прибегнаха до смешния плач, че те са супер, ама се водела клеветническа кампания срещу тях. Политиците пък са по-заети да си разплитат едни на други свинските черва по общини и държавни фирми. Не че последното е непременно лошо, но през това време държави като Германия вършат работата и на едните, и на другите - осигуряват поне минимални условия за живот на стотици хиляди, може би милиони, българи. Но това ще е до време. А после?