Меркел си тръгва, но кой ще я замени?

Дългоочакваният край на ерата „Меркел“ започва тази седмица. В петък делегатите на партийната конференция на Християндемократическия съюз (ХДС) трябва да изберат нейния наследник на върха на най-голямата политическа формация в страната. От този избор зависят много неща. Става въпрос за бъдещето на Германия, Европа, но и на самата партия. Защото ХДС вече не е това, което доскоро беше. Възходът на „Алтернатива за Германия“ (АзГ) вече сериозно заплашва хегемонията на християндемократите в десния спектър.

За 18 години начело Меркел постигна много както на вътрешната, така и на външнополитическата сцена, но мигрантската криза, последвала непремерените й действия от 2015 г., предизвика мощни трусове в германската политика и общество и доведе дотам, че всички въздъхнаха с облекчение, когато тази есен канцлерът обяви, че няма да се кандидатира за нов мандат като председател.

Очевидно след толкова дълъг период под ръководството на един човек ХДС има нужда от свеж въздух и нова посока, но, от друга страна, новият лидер на партията ще трябва да се съобразява с факта, че Меркел остава канцлер до края на мандата си, т.е. още 3 години. Или поне такова е нейното желание. Но загубата на контрол върху партията я поставя в уязвимо и деликатно положение и тя може да стане жертва на своеобразен преврат, ако депутатите в Бундестага бъдат подтикнати от нейния наследник да оттеглят подкрепата си за правителството. Друг е въпросът ще посмее ли някой да направи това, тъй като един такъв вътрешен саботаж може да се окаже много рисков ход с непредвидими, потенциално негативни последици.

Засега всичко това остава в полето на теорията, тъй като никой от кандидатите за поста й не заявява такива намерения. А те са трима – настоящият генерален секретар на партията Анегрет Крамп-Каренбауер, настоящият здравен министър в кабинета на Меркел Йенс Шпан и Фридрих Мерц, който беше извън активната политика през последните 9 години, но е бивш шеф на парламентарната група на ХДС в Бундестага.

Ожесточена борба, сближени позиции

Допитванията до членовете на партията дават най-малки шансове на Шпан, докато другите двама ще трябва да използват последните дни на предизборната кампания, за да спечелят достатъчно делегати на своя страна. Засега Крамп-Каренбауер води на Мерц, но разликата е недостатъчна, за да бъде обявена предварително за победител. През последните седмици се проведоха осем регионални конференции, в които тримата кандидати представиха идеите си пред членската маса на ХДС. Последната бе в събота в Берлин. Разбира се, основно място в представянията заемаха двете парещи теми за ХДС в момента - миграцията и АзГ. Най-остър по въпросите за миграцията бе Фридрих Мерц, който критикува силно миграционната политика на Меркел и дори заговори за отмяна на правото на убежище. В позициите си той се доближава до твърдостта на вътрешния министър Хорст Зеехофер, но изрично заяви, че никак не е съгласен с неговия конфронтационен стил. Нещо повече, Мерц заяви пълната си лоялност към Меркел през оставащите години от нейния мандат. Това е нова ситуация за ХДС – Меркел винаги е настоявала, че ръководителят на партията и канцлерът трябва да се един и същи човек, но сега това вече няма как да стане. „Първо държавата, после партията“, заяви Мерц. „Ние от ХДС спазваме договорите“, каза още той, като имаше предвид коалиционното споразумение с ГСДП, на което се базира сегашният кабинет.   

По отношение на АзГ Мерц обвини ХДС в пасивност към възхода на крайнодясната партия. Това обаче му навлече доста вътрешнопартийни критики, включително и от Крамп-Каренбауер. „Може доста да се спори дали сме направили това или онова по правилния начин“, заяви тя. Според нея обаче съревнованието с АзГ е отблъснало много членове и избиратели през последните години. Генералният секретар на ХДС обяви, че за нея е по-важно партията да се концентрира върху собствените си идеи, вместо непрекъснато да се занимава с тези на конкурентите. Тя изтъкна също така, че много членове ежедневно се борят за укрепване на позициите на ХДС и намира обвиненията на Мерц за обидни спрямо тях. Според Шпан пък има нужда от „програма за спечелване на членовете на АзГ“.

Икономически и тримата защитават класически десни тези, като тези на двамата мъже в състезанието са малко по-радикални – намаляване на данъците, гарантиране на пенсиите чрез участие на капиталовите пазари и други реформи в този дух бяха сред представените идеи. Като цяло обаче не може да се очаква нещо много по-различно от досегашната консервативна икономическа политика на ХДС.

Интересно е обаче, че Мерц постави под въпрос исканите от НАТО 2% от БВП за военни разходи. Той изтъкна, че не е лесно дори за справяща се чудесно в икономическо отношение държава като Германия и посочи, че федералната република върши много работа в изграждането на цивилни обекти в зони на конфликт, настоявайки и този принос да бъде отчитан при изготвянето на крайната сметка.

Като цяло обаче и тримата не се отклоняват кой знае колко от досегашния курс на ХДС, така че който и да спечели, промени в позицията на Германия, особено що се отнася до външната политика, едва ли ще има. На партията предстои тежка година –  местни избори ще има в три германски провинции, в които АзГ вече доближава 20% електорална подкрепа. За капак през пролетта ще има и евроизбори.

Партийна реформа

Много се изписа и за вътрешнопартийна реформа. Всъщност основен лозунг при срещите с членската маса беше „Да изживеем демокрацията“. От една страна, това е намек за демократизирането на партията и широките обсъждания с тримата кандидати за поста на Меркел. Както отбелязва Гудула Гойтер в коментар за германското държавно радио, тя никога не е била привърженик на откритата политика – нито в международните отношения, нито в държавата, нито в собствената си партия. Досега на публиката обикновено се сервираха като свършен факт вече взети решения. 

Демократизацията обаче е в доста умерени размери, защото в крайна сметка новият лидер ще бъде избран от делегатите на конгреса на партията, а не от редовите членове. Така проучванията на социолозите дават една картина, но накрая резултатът може да е друг. За сравнение, преди да влезе в правителството, ГСДП проведе истински вътрешен референдум за коалиционното споразумение през пролетта. И всъщност не е ясно какви точно реформи ще се случат, въпреки че нуждата се признава от всички. 

Другата страна на този лозунг е завоалирана атака срещу АзГ, тъй като тази партия често е обвинявана в антидемократичност и дори в неофашизъм. Спорно е обаче дали тази стратегия на демонизиране на противника ще проработи. Проблемите на т.нар. системни партии в Германия са сериозни и те няма да бъдат решени с размахване на пръсти към другите. Отливът на избиратели от ХДС не е само защото АзГ говори привлекателно, а и защото християндемократите не съумяват да отговорят на очакванията на германския народ (или поне на тази част от него, която гласува вдясно). Навлизането в популистката реторика обаче едва ли ще им донесе успех. Показателни са скорошните избори в Бавария, където въпреки изключително крайните изказвания на Зеехофер и други политици от Християнсоциалния съюз, избирателите усещаха, че това се прави най-вече за няколко гласа повече. Затова и баварците наказаха ХСС с най-лошия му изборен резултат от десетилетия насам. 

Който и да спечели лидерската надпревара в ХДС, ще има доста работа. Мерц печели пред класическия апаратчик Крамп-Каренбауер от позата на човек, който няма пряка отговорност за сегашното положение. От друга страна обаче, Мерц опитва да се позиционира като народен човек, представител на средната класа. През последните 9 години обаче той беше извън политиката, за да се занимава с бизнес. И е милионер. Колкото и да е богата германската средна класа, тя не разполага с такива ресурси. И това поражда недоверие в бъдещите му действия у немалка част от хората. 

Съмнително е и доколко новият лидер ще успее да упражнява този контрол над Европа, който постигна Германия при Меркел. Разбира се, само при условие, че успее да наследи и канцлерския пост. Едно е сигурно - който и да спечели, Германия няма да изневери на "евроатлантическите ценности". Мерц дори се обяви за "убеден европеец". Но битката за Европа тепърва предстои през пролетта. Това ще е и първият сериозен тест за ХДС, след което вече ще можем да направим и по-пълни изводи за новото ръководство на партията.