Как ще ги стигнем французите?
/ брой: 151
Когато през пролетта Еманюел Макрон беше избран за президент на Франция, западните, а и доста от нашите медии веднага го провъзгласиха едва ли не за "спасител на европейския проект". Два месеца по-късно "спасителят" направи първия си решителен ход - реформа на трудовото законодателство. Реформата се изразява в (поредните) облекчения за бизнеса под предлог за "гъвкавост" - една от ключовите промени ще позволи на компаниите да съкращават служители много по-лесно и ще сложи таван на обезщетенията, които са длъжни да им изплатят. По този начин г-н Макрон смятал да се бори с безработицата. Ако не намирате причинно-следствена връзка тук, проблемът не е във вашия телевизор...
Вероятно не трябва да се изненадваме, че като бивш инвестиционен банкер Макрон изглежда държи повече на интересите на бизнеса, отколкото на тези на работниците. Работниците обаче нямат нужда от гъвкавост, имат нужда от сигурност. Ние в България отдавна слушаме работодателски мрънкания колко им е тежко. Напоследък дори избуяха до истерични нива - както се казва, тоя филм сме го гледали. И финалът го изпитваме на гърба си. Но може би въпросът, който трябва да си зададем, е - коя Европа ще спасява Еманюел Макрон с такива действия? Дерегулираната Европа на Юнкер, Европа на бюджетните съкращения на Меркел и ЕНП, с две думи - Европа на едрия капитал или социалната Европа, която беше пример за останалия свят с адекватните си регулации и социални и трудови защити? Изглежда, че няма да е втората. Но именно тя ни спасява от връщането към ужасната реалност от романите на Чарлз Дикенс, за което тайно и не толкова тайно бленуват не само нашите, но и всички други работодатели. Откакто започна преходът в България, ние все се опитваме да настигнем я американците, я европейците. Покойният Тодор Колев дори имаше такова шоу. Както е тръгнал френският президент обаче, може да се окаже, че не ние тях, а французите ще ни настигнат нас.