Италия е изпит за Европа

Точно когато всички очакваха края на драмата, обхванала Италия след изборите през март, ситуацията рязко зави към изостряне на страстите. След като в неделя номинираният за премиер от крайнодясната "Лига" и "Движение 5 звезди" Джузепе Конте представи състава на кабинета си на президента Серджио Матарела, последният реши да подложи крак на описваната като "антисистемна" коалиция и наложи вето на новото правителство.
Това, разбира се, веднага предизвика буря от реакции както от политици, експерти и наблюдатели, така и от обикновени граждани. В понеделник Италия беше най-обсъжданата тема в социалните мрежи, а както обикновено, в такива поляризиращи ситуации мненията варираха от "Осанна" до "Разпни го". Лидерът на "5 звезди" Ди Майо беше толкова бесен, че дори заплаши с импийчмънт президента. Неговият колега от "Лига" (известно доскоро като "Северна лига", но сменила преди изборите имиджа, така че да привлече бюлетините на гласоподавателите и от другите региони на страната) Матео Салвини пък се закани, че ако Матарела не му даде нова дата за избори, ще организира поход до Рим с привържениците си.
Заплахите за импийчмънт обаче нямат особен шанс за материализация, тъй като президентът формално не е извършил никакво нарушение на законите. Съгласно италианската правна уредба именно той е този, който утвърждава кабинета, а парламентът се произнася едва след това. Остава само един вариант - "държавна измяна". Макар че мнозина италианци вероятно се чувстват така, правото е строга материя и това е изключително трудно за доказване. Още повече че както вече споменахме, Матарела има силен контрааргумент Ц той просто си е вършел работата. Неслучайно призивите на Ди Майо не срещнаха подкрепа от другите партии. Дори Салвини, който веднага обвини Матарела, че е действал под външен натиск, не бе особено ентусиазиран от идеята за импийчмънт. Така лидерът на "5 звезди" остана де факто сам в искането си, а е твърде вероятно, след като мине силната му емоция от проваленото правителство, да смекчи тона.
В този смисъл искането на Салвини за нови избори е доста по-реалистично и по всичко личи, че това ще се случи съвсем скоро, като се има предвид кого Матарела номинира за служебен премиер. Карло Котарели е бивш висш служител на Международния валутен фонд и привърженик на строгите бюджетни икономии. На практика няма никакъв шанс той да бъде одобрен от парламента, където Ди Майо и Салвини разполагат с мнозинство. В такъв случай на Котарели не остава нищо друго, освен да заведе страната до нови избори през септември или най-късно октомври тази година.

Еврото като "цивилизационен избор"

Формалната причина Матарела да не одобри предложения му кабинет е присъствието в него на 81-годишния Паоло Савона, който трябваше да оглави икономическото министерство. Според италианския президент Савона е противник на еврото и ЕС и дори възможността такъв човек да получи един от най-отговорните постове в държавата не трябва да бъде допускана. Наистина Савона е критикувал еврозоната, но има всички необходими квалификации за министър на икономиката, а преди изборите изрично бе заявил, че ще се съобразява с настоящата ситуация. Още повече че излизането от еврото бе премахнато от предизборната програма на победилите партии и не присъства и в коалиционното споразумение между "Лига" и "5 звезди". В речта си в неделя обаче Матарела заяви, че "еврото е фундаментален избор. Ако искаме да го дискутираме, това трябва да стане по сериозен начин". И ако тук все пак може да се намери някакво основание за действията на Матарела, то привикването на Котарели може да предизвика само изумление. Почти 70% от италианците гласуваха на изборите за точно обратното на това, което представлява Котарели. Да предложиш човек като него точно в този момент означава единствено да налееш масло в огъня Ц тъй като Матарела не може да не е знаел, че неговата номинация няма никакви шансове за успех. Остава загадка чия точно воля изпълни италианският президент с тази номинация (категорично не може да става дума за народната такава), но със сигурност даде много силен повод на Салвини да говори за финансово робство, за диктат от страна на Берлин, Брюксел и международните финансови институции, а на Ди Майо да иска неговото отстраняване. Независимо какви са били съображенията на Матарела за този избор, можем да кажем, че това беше голяма стратегическа грешка, доколкото той може да спечели настоящата битка, но по всичко личи, че ще загуби войната.
Логично Салвини веднага "брандира" предстоящите избори като избор на живот и смърт. Лидерът на "Лига" още в понеделник заговори, че това ще бъде референдум за бъдещето на Италия. Гласоподавателите бяха призовани да пуснат бюлетина като акт на освобождение от тиранията на външните сили. Вероятно това ще подейства, като се има предвид, че социологическите проучвания показват, че подкрепата за партията на Салвини се е покачила с около 10% за двата месеца след изборите. Интензификацията на риториката и качването на залога, превръщането на едни рутинни парламентарни избори в националноосвободителна борба ще играе само в полза на Салвини. Още повече че имаме ясно очертана фигура на врага, персонифицирана от Котарели.

Печеливши и губещи

Междувременно се появиха коментари, че всичко това е било много умел ход на Салвини от самото начало, тъй като той не иска да управлява в коалиция с Ди Майо, предвид, че с нарастващата подкрепа за себе си има реален шанс да управлява самостоятелно при повторение на вота наесен. Неговите заявки наистина бяха такива, но после все пак склони да преговаря с "5 звезди" и дори се стигна до написването на управленска програма и номиниране на кабинет. Сега, несъмнено отчитайки шанса за себе си, лидерът на "Лига" веднага настоя за нови избори. В подкрепа на тезата, че Салвини умишлено е искал да провали създаването на ново правителство, говори и фактът, че предложеният за министър на икономиката Савона е номинация именно на Салвини, въпреки че той много добре е знаел каква ще бъде реакцията на президента и въпреки призива на Матарела партиите да излъчат някого, който да не всява страх у привържениците на еврото и вездесъщите международни пазари (в случая пазарите наистина имат значение, доколкото Италия има един от най-високите държавни дългове в света и е в тежка икономическа ситуация). Но Салвини твърдо отказа да промени кандидатурата и това доведе до настоящата безизходица.
Повечето коментатори в Италия смятат, че макар подкрепата за "5 звезди" да остава почти същата, в стремежа си да получат властта на всяка цена те са били изиграни майсторски от "Лига". Първо, макар "5 звезди" да е най-голямата партия в парламента, тя се принуди да направи значителни отстъпки пред хората на Салвини, за да се стигне до коалиция. Второ, след това развитие на нещата Ди Майо изглежда като слаб лидер, тъй като, вместо да изиска от коалиционния си партньор да смени номинацията на Савона, той застана зад него. Така хем сдаде лидерството на Салвини, хем се провали в опита си да управлява.

Въпросите отвъд Италия

Разигралото се на Апенинския полуостров в последните дни поставя някои остри въпроси за бъдещето на страната, но и на целия континент. На първо място, изниква въпросът има ли наистина демокрация в Европа, или тя наистина е управлявана от Брюксел и Берлин, както твърди Салвини (а и не само той)? Ако се съди по действията на президента Матарела, напълно възможно е да му е бил оказан натиск отвън. В такъв случай евроскептичните настроения тепърва ще се засилват. Не само в Италия, а и на много други места в ЕС. Очевидно е, че хората в Европа чувстват, че не са представени във властта, това усещане е много осезаемо навсякъде от Лондон до Атина. Докъде са готови да стигнат евроелитите, за да запазят сегашния политически и икономически ред? И дали това не означава отлагане на неминуемото, като при това цената, която ще бъде платена после, няма да е много по-висока? Еврото може и да е "фундаментален избор", дори "цивилизационен избор", както обичат да ни повтарят у нас, но това значи ли, че е неотменим? И кой определя "цивилизационния избор" - не бяха ли това хората и не беше ли това демокрацията? Имаме ли право да променяме мнението си или след като сме избрали "правилната" посока веднъж, вече нямаме право да се отклоняваме от курса? Все важни въпроси, на които засега много от влиятелните европейски политици и бюрократи като че ли не само не могат, но и не искат да дадат отговор.
Преди време един влиятелен мислител беше обявил "края на историята". Италия обаче е поредният пример, че историята не само не е свършила, тя продължава да се пише. За Италия следващата глава започва най-късно наесен.
Лидерът на "Движение 5 звезди" Луиджи Ди Майо преди участието си в предаване по държавната телевизия RAI Uno в понеделник вечерта с тема "Избори през септември или октомври?". На заден план се виждат образите на президента Матарела и номинирания за служебен премиер Котарели