Имам леви възгледи и православна вяра

Георги Марков, роден в София, на 19 години. Завършил 119 СОУ "Акад. Михаил Арнаудов", учи специалност право, първи курс в СУ "Св. Климент Охридски". От няколко години се занимава с активна политическа дейност. Участник в протестите от февруари 2013 г. Член на Социалистическия младежки съюз и БСП район "Витоша".

"България се превърна от майка в мащеха на децата си"
"Няма нищо по-силно от социалистическите идеи"

- Г-н Марков, вие сте един от младите хора последователи на лявата идея и социалната политика. Лявата идея може ли да набере по-голяма сила у нас?
- През последните 25 години се създаде илюзията, че за да успееш и за да се впишеш в графа "модерен" и "интелигентен", непременно трябва да си десен. Цялата тази истерична кампания, насочена срещу левицата, беше породена от страх. Страх от това, че именно лявата идея може да бъде обединителен център на всички онези обезверени и отчаяни хора. Според мен няма нищо по-силно от социалистическите идеи, защото именно те отговарят на очакванията на онези 90% български граждани, които жадуват някаква промяна. И именно затова е нужно да излезем пред хората не със празни и кухи клишета, които използват останалите политически субекти. Необходими са послания за промяна, дори да бъде тя и радикална. Ние имаме това, което никой друг политически субект го няма - социалната чувствителност и идеята за по-добър живот. Използваме ли тази идея, сме непобедими.
- Какво мислите за политическата ситуация в страната след извънредните парламентарни избори?
- Забелязва се едно недоверие на хората към политическия елит. Не става въпрос за конкретна политическа сила. Сменят се правителства, сменят се програми и платформи, но системата си остава една и съща. Грозно и жалко е, че в момента начело на България е един човек, чието предишно управление беше белязано с полицейщина и с най-страшния феномен в страната от началото на прехода - хората факли. През февруари 2013 г. България гореше, площадите бяха пълни, Орлов мост беше окървавен и днес този човек отново управлява. Но тепърва ще видим как ще се развиват нещата. Надявам се, че партиите от управляващата коалиция си спомнят много добре какво може да се случи, когато на човек му пристигне сметка за ток или парно от порядъка на 300 лева, а той оцелява с 250 лв.
- Учите право. Какво развитие очаквате да имате, след като завършите?
- В момента съм в първи курс, а правото е специалност, която се учи 5 години. Нека изминат тези пет години, нека завърша успешно, пък тогава ще видим какви пътища имам пред себе си. Член съм и на БСП и бих бил полезен и на самата партия.
- Как живеят младите хора в България? Защо повечето от тях търсят реализация извън родината си?
- В почти всеки един млад човек има гняв. Този гняв е и явен, и скрит. Не е нужно да си политически ангажиран, за да имаш социална чувствителност. България се превърна от майка в мащеха на децата си. Младият човек вижда как живеят околните, как живеят родителите му. Вижда, че един политически елит търка банките на Народното събрание, а проблемите не само че не се решават, но стават и по-големи. Тук отново на преден план излиза левицата, защото чувството за справедливост, което тя носи, е почти във всеки млад човек. Виждаме как в цяла Европа хиляди млади хора излизат. Брюксел, Атина, Париж - всички тези европейски столици се тресат от протести и водещите послания на тези протести са леви. Именно липсата на реализация, безизходицата и нежеланието за вслушване на гласа на младите хора ги кара да зарежат всичко тук и да тръгнат някъде, където може би ще намерят по-добри условия за живот.
- Какво трябва да се промени, за да има повече оптимизъм в очите на младежта? Все пак те са бъдещето на тази страна.
- Поначало неолибералната система няма кой знае какъв интерес в младите хора да има оптимизъм. Знаем много добре какви средства се отделят за наука, образование и спорт. Разбира се, за един пореден малоумен проект, който ще напълни гушите на един определен кръг богаташи, могат да се отделят с милиони. Но вижте например състоянието на спорта у нас. Именно при онзи "тоталитарен социализъм" цялата страна е била осеяна със спортни зали, младежки домове и ред други институции, които са обръщали внимание на подрастващите поколения. Днес стотици спортни зали стоят занемарени, а младежки центрове, където младите биха получили насоки за своята реализация, почти няма. Та посланието ми към онези, които мислят, че могат да се разпореждат със съдбата ни както си знаят, е, че именно силата на младите е онази, която едновременно може да съгражда, но може и да разруши всяка една стена, която е на пътя й.
- Бихте ли напуснали България и защо?
- Не. И поздравявам всички, които въпреки трудностите са останали тук и търсят бъдеще в България. Всеки един от нас има свой интелектуален потенциал и способности, които трябва да реализира в страната си, а не да ги дава на други държави.
- Участник сте в социалните протести. Какво ви мотивира за участие и какво очаквате да постигнете чрез тях?
- Участник съм още от февруари 2013 г. Ние бяхме от онези "неграмотните лумпени, които излязоха да протестират срещу някакви глупави си сметки", нали като такива ни представяха онези, които цяло лято се шляеха по центъра на София със свирки и балони, за да търсят нов морал. През февруари излизахме, защото ножът беше опрял до кокала, защото три енергийни монопола смучеха хората до последната им стотинка. Илязохме тогава, излязохме и срещу шистовия газ, просто трябва да е ясно, че оттук нататък в България има хора, които ще бъдат на улицата, винаги когато биват нарушавани социалните права на гражданите, за да припомняме, че когато правото се превърне в безправие, съпротивата е просто задължителна.
- Определяте се като русофил. Напоследък наблюдаваме силно разделение на русофили и русофоби. Как си обяснявате това?
- Не бих казал, че разделението е чак толкова силно. В нашите географски ширини русофобията е нещо нетипично. По-хубаво е да се замислим - определящите се като "русофоби", дали наистина са такива или някой отнякъде им спуска финанси, за да беснеят и да драскат паметници. Да, русофобите са малко, но имат огромни възможности и медийно влияние, чрез което се опитват да очернят Русия, но просто не става. Кръвта, пролята край Шипка и Плевен, както и любовта на българина към Русия, е в пъти по-силна от нечии истерични изблици.
- Следите ли ситуацията в Украйна, събитията в Новорусия, какво е вашето отношение към тях?
- Радвам, се, че използвате Новорусия като термин. Нека е ясно, че хората от Донбас никога няма да бъдат роби на наследниците на Степан Бандера. Украйна беше последната стъпка към пълното обкръжаване на Русия от съюзниците на САЩ. Но няма да стане и не само защото Владимир Путин е несъмнено силен лидер, а защото самите хора в Източна Украйна няма да паднат на колене нито пред хунтата в Киев, нито пред МВФ, нито пред никой. Този народ е победил фашизма през ХХ в., убеден съм, че и сега ще защити честта си. Много силно впечатление ми направи също и плаката, който млада жена държеше на една демонстрация в Донецк: "В Европа ние ще сме роби, а с Русия сме братя." Щом чрез пряко допитване хората показаха каква посока на развитие искат и с кого, то значи процесите в Новорусия вече са необратими.
- В България напоследък много често се използва понятието "евроатлантически ценности", как се отнасяте към тях?
- Вижте, аз съм човек, който редом със социалистическите си възгледи изповядвам и източно православие. Определено симпатиите ми са насочени към същества от женския пол, а не към създание от ранга на Кончита Вурст. Също така е редно да се знае, че този народ тук е оцелявал благодарение на своя силен дух, пречуквал е кръстоносците, вдигал е въстания и 13 века съществува. Та, някакви си наследници на графчета и лордове да ни говорят коя ценност е правилна и коя не просто не го приемам и няма да го приема. Ние имаме наша ценностна система и традиции, съхранявани през хилядолетията, и те никога няма да ни бъдат отнети.