16 Ноември 2024събота00:00 ч.

Черно на бяло

Гръцкият геноцид над българите, 1913-та

В памет на Никола Инджов

/ брой: 124

автор:Христо Георгиев

visibility 6217

Имах предостатъчно "сламки" за една вестникарска страница по тази толкова мъчителна и неизбродима тема на страданието, която все отлагах. От няколко години затрупвах с други книги сборниците с документи по нея и не се захващах. 

Става дума за случилото се през 1913 г. Не друговерци, а наши "православни братя" от редовната армия на Гърция, за сръбските - друг път - вършат неописуеми зверства над българите, нахлувайки през границата ни, воглаве със своя крал Константин, за когото без кой знае какво преувеличение може да се каже, че е звяр. Жалко, че генерал-майор Васил Делов не откликва на идеята на Яне Сандански и не му отпуска няколко роти, за да плени със своите хора коронованата гръцка особа, барабар с щаба й, в опожареното от нея село Левуново край Свети Врач. Още тогава тя е щяла да получи въздаянието си.

Наскоро почина един от гениалните български поети - Никола Инджов, потомък на злощастните тракийски българи от Беломорието. Обади ми се синът му Момчил и ми каза, че погребение няма да има, защото той пожелал да бъде кремиран и прахът му да се разпръсне над Бяло море. (Който иска да разбере нещо повече, може да прочете неговата "Попътна повест"). Това ме разби направо и не мирясах докато не събрах в няколко страници дълго отлаганото ми намерение. В негова памет!

И друг път сме публикували материали, които не са за лабилни хора, но ми се струва, че публикацията днес наистина е трудно да се чете и от най-коравите сърца. Защото това, което преживяват нашите предци от Македония, е "връх" в световното насилие. Както го определя в писмо до брат си един гръцки войник: "Работите, които се вършат, не са вършени след Исуса Христа."

А сега всички мълчат... Дори от ВМРО. Няма и едно камъче с надпис в памет на хилядите невинни жертви върху напоената с българска кръв земя - нито в Егейска Македония, нито в подножието на Пирина. А според не един и двама изследователи гръцките жестокости над българите надминават турските и сръбските от онова време. Но както обикновено, Западът и ние самите лицемерно си затваряме очите - и тогава, и днес. Дори пред Карнегиевата анкета. А това е ни повече, ни по-малко геноцид не в далечна Армения, а в Европа.

Днес ви предлагаме редове от една от най-силните книги на големия историк изворист Цочо Билярски. В нея той е събрал изследвания от публикации на проф. Любомир Милетич (председател на БАН, 1926-1937) и няколко други автори. Мнозина са чували за потресаващата книга на Милетич за разорението на тракийските българи, но колко са чели другото негово "забравено" изследване - "Гръцките жестокости в Македония през Гръцко-българската война". Както и ред още негови проучвания на гръцкия геноцид над българите в Егейска Македония. 

Спомням си, беше преди 12-13 години - автобусът ни се отклони от "правия" път към България и кривна към Килкис, някогашния славен Кукуш. За какво ли губехме време, като добре знаех, че и една българска керемида не е останала след гърците там, изгорили Кукуш в края на юни 1913 г.? Колко съм се лъгал! 

Това, което видях, не е за вярване. Едва се намери място за паркиране сред стотиците леки коли и автобуси с българска регистрация. Хиляди българи, потомци на някогашните прославени кукушани, на Гоце Делчев и Христо Смирненски,  бяха тук, за да запалят свещичка за тях в църквата "Свети Георги", високо над Кукуш. Единственото оцеляло българско нещо от града. 

Никой не беше ги организирал. Но от всички краища на България те се бяха стекли тук...

"Гръцките жестокости и варваризъм над българите (1912-1923 г.)", съставител Цочо Билярски, изд. "Анико", 2012 г.

Из предговора на Цочо Билярски "Гръцкият геноцид над българите"

През 70-те години Тодор Живков на официална среща с гръцкия президент Караманлис, към когото се обръщаше като към най-близък приятел, направи декларация, която и днес е трудно да бъде обяснена. Той заяви, че България няма никакви  териториални претенции към Гърция и никакви нерешени и спорни въпроси с нея! Тогава се питахме дали Живков не знае историята ни, или причини от друго естество го принуждаваха да говори неистини, още повече, че по отношение на македонския въпрос той беше направил пробив във външната политика на социалистическа България, лавирайки между различни международни, а и вътрешните фактори...

Работейки по тази книга, всичките текстове минаха пред очите и съзнанието ми няколко пъти и определено мога да кажа, че тя стои на първо място сред всичко най-ужасно, което съм прочел по отношение на съдбата на нашия народ. Пред очите ми винаги беше видението от запечаталите се  в паметта ми офорти  на Франсиско Гоя "Ужасите на войната". Като че ли великият испанец е изобразил ужасите, които ще сполетят нашите сънародници в Егейска Македония и Тракия...

Това, което последва след заповедта на "престъпния безумец" Фердинанд I в дните след злополучната дата 16 юни 1913 г. трудно може да бъде описано и разказано днес, без да се разровим в старите документи, публикации и снимки. Съдружници на гръцката войска в това неосъдено още престъпление бяха и гръцкият андартски и турски башибозук, а и гъркоманите власи. Това, което сполетя българите от цветущите македонски и тракийски български градове и села, беше в истинския смисъл на думата геноцид спрямо един народ... Погърчването и потурчването през лятото и есента на 1913 г. беше изоставено и беше заменено с по-ефикасни масови кланета, гаврене с вързани хора и трупове, изнасилвания и осакатявания с цел да бъде изтребено и прогонено цялото българско население... Тези, които наричаха себе си православни християни, опожаряваха български черкви, с намерилите в тях подслон и скривалище български селяни, също християни. Едва ли от времето на Атила и неговите хуни и от завладяването на Югоизточна Европа от османлиите беше се случвало нещо подобно...

От Американската Карнегиева фондация през юли 1913 г. е съставена международна анкетна комисия в състав д-р Йозеф Редлих, професор по държавно право във Виенския университет (Австро-Унгария), Барон д'Естурнел дьо Констан, сенатор, и Жюстен Годар , член на Камарата на депутатите (Франция), д-р Валтер Шюклинг, професор по право в Марбургския университет (Германия), Франсис У. Хърст, редактор на "Икономист", и д-р Х. Н. Брайлсфорд, журналист (Великобритания), професор Павел Милюков, член на Руската дума (Русия) и д-р Самуел Т. Дътън, професор в Тичърс колидж на Колумбийския университет (САЩ)...

Макар и закъсняла, защитната българска реакция е потвърдена и от Карнегиевата анкета. Никога друг път българската контрапропаганда не е била толкова силна, категорична и успешна. На 1 септември 1913 год. е дадено за печат едно необикновено по своя характер издание, без какъвто и да било коментар, а само с кратък обяснителен предговор, факсимилета от документи и техния превод. Това се извадки от писмата на обикновените гръцки войници от 19 полк на VII Гръцка дивизия от заловената войнишка поща при Добринище, Разложко на 14 юли 1913 г. Гръцката поща е заловена от командваната от подпоручик Футеков 6 рота... Всичките 28 документа ще влязат дословно във вида, в който са отпечатани в българското и френското им издание и в приложението на Карнегиевата анкета... Докладът остава и до днес като паметник за извършения геноцид над народа ни.

Следващия сериозен удар срещу гръцката пропаганда и срещу фалшивите гръцки обвинения ще нанесе проф. Л. Милетич, който издава книгата си "Гръцките жестокости в Македония.

Проф. Любомир Милетич "Поведението на гръцките окупационни власти спрямо българското население в Македония през 1912-1913 год."

Из "Извадки във факсимилета, намерени в пощата на 19 полк на VII гръцка дивизия, хваната от българските войски в Разлога на 14 юли 1913 г."

№3

Г-н Сотир Папайону

в село Витциано, община Итику, 

Трикала в Тесалия

Река Несто, 12 юли 1913 г.

[...]

Тук в Броди (Вронду) заловихме 5 българи и едно младо момиче от Сер. Затворихме ги и задържахме в един каракол (полицейски участък). Момичето е убито; българите също се настрадаха: още приживе им извадихме очите.

Целувам ви: Кости

№9

Г-н Захари Калианис

Ефрос-Милипотамос

Ретимнот в Крит.

Родопи, 13 юли 1913 г.

[...]

Опожаряваме всички превзети български села и убиваме всички българи, които ни паднат в ръка. Превзехме Неврокоп, хубаво посрещнати от турците, от които мнозина дойдоха при нас, за да се бият срещу българите. Нашата армия се срещна със сръбската и румънската армия, които са на 32 километра от София...

Ф. З. Калианис

№10

15 юли 1913 г. 

Брате Сотире, 

до момента в който ти пиша, аз съм, слава Богу, добре. Ние се намираме на границите на България и Тракия. Колкото се отнася до войната, не мога да ти опиша положението и това, което става: работите, които се вършат, не са вършени след Исуса Христа: гръцката армия опожарява всякъде, гдето намери български села и коле всички, които среща. Това, което се върши, е неописуемо. Господ знае как ще се завърши тази история, времето [...] се е повърнало, за да се изядем помежду си. [...]

Целуваме те твой брат Панагис Бегликис

№14 

В България, 13 юли 1913 г.

[...]

Каква жестока война се води с българите! Ние всичко им изгорихме, селата и хората, т.е. ние ги колим. Голяма жестокост. Страната е наводнена от българи...

Ваш син Тсантилас Николаос

№15

Георги Д. Карка

войник

1-ва секция на санитарното отделение, 9-та дивизия в Аргироскастро... 12 юли 1913.

Здравей, брате Георги... Знай, че нашата дивизия  достигна до реката Нестор, което ще рече старата българска граница, и кралската войска мина тази граница. По заповед на краля, ние изгаряме всичките български села, защото българите са изгорили хубавия град Серес, Нигрита и много гръцки села. Ние се показахме много по-жестоки от българите, ние изнасилихме всичките срещнати млади момичета...

Поздравлявам те, N... Цервас

Следват няколко нечетливи подписа.

№17

Господин Георги П. Сумбли

Мегали Анастасова...

Драги родители,

[...]

Ние ходихме в Неврокоп, там също ни чакаха, защото също и там водихме сражение през целия ден и ги преследвахме до едно мястоЕ Те можаха да избягат и ние не успяхме да ги пленим. Ние хванахме само няколко, които убихме, защото такива заповеди имаме. Където се намери българско село, подпалваме го и го изгаряме, за да не може отново да се възроди тази мръсна българска раса. Сега сме на българската граница, и ако не искат да се поправят, ще идем в София.

Прегръщам ви

ваш син Перикли Сумблис, 7 дивизия...

Проф. д-р Любомир Милетич "Гръцките жестокости в Македония през Гръцко-българската война"

... В Мелнишко и Пехчевско

№83

Г. Билдирев, инспектор на пощите и телеграфите, съобщава с дата 24 август 1913, следните подробности за опустошенията на гърците в областта на Мелник, Петрич и Струмица.

Телеграфната линия Джумая - Баня - Мелник - Петрич - Струмица е унищожена от гръцките войски, когато се оттегляли, а така също са развалени всички мостове.

Селата, хановете и кантоните представляват страшни развалини. Цялата околност осеяна с лешове на хора и животни. Жална гледка от развалини представя особено селото Левуново, неотколе главна квартира на краля Константин. Само една къща е останала неповредена - къщата, която принадлежи на Андон Мицов Пачов, старец на 75 години. Той е бил принуден да се обяви за грък, за да спаси огнището си. Същият тоя старец разказва, че самия крал Константин лично е дал заповед да се разоряват българските села. В деня, когато крал Константин е напускал селото Левуново, в присъствието на гръцките офицери, войници и мнозина любопитни, негово величество е направил с крака си купчинка от слама, запалил я собственоръчно и се обърнал към присъствующите с думите: Тъй трябва да изгори цяла България!" Старецът Андон е разказал това на 20 август и на двама чуждестранни офицери (един немец и един австриец), които гостуваха в неговата къща.

В Мелник всичките жители гърци са заминали заедно с гръцката армия, като насила са завлекли със себе си българите, които са останали живи.

В Струмица гръцките и турските махали, казармите и обществените сгради са изгорени...

№84

Иван Стойчов, бежанец, 60 годишен, родом от с. Белевехчево (Мелнишко, живеещ в с. Дорково, Чепинско) - разказва: видях, че изгоряха селата Спатово, Марикостиново, С[к]лаве, Хърсово и няколко къщи от с. Св[ети] Врач. Всичко е разграбено по селата. Имах дюкян в с. Врач, но е разграбен, 500 л.т. загуби имам. Аз избягах в петък, а жена ми остана. Седях при власите при Бождово. Жена ми казва, че като дошли гърците, събрали мъжете в училището и ги обрали, като им взели парите. След това грабили по къщите и безчестили жените... В близкото село Поленица събрали жените отделно и всички ги обезчестили. Когато пискали жените, слушало се на 1 час разстояние. Питали жена ми де съм и търсили пари. Тя избяга и дойде, съобщи ми, че положението е ужасно. Аз избягах с децата и сега съм тук, а тя остана там.

Грозни мъки и досега търпим...

Войската грабеше всичко, що намери. Видях, че безчестиха наред жените...

№85

Георги Поцков, бежанец от с. Враня (Мелнишко), а сега в София, казва: Всички селяни от селото ни избягаха. Цялото село е разграбено и опожарено. Изгорени са селата: 1) Склаве, 2) К[а]патово, 3) Кромидово, 4) Хърсово, 5) Долна Сушица, 6) Марикостиново, 7) Св[ети] Врач, 8) Хотово, 9) Спат[о]во...

№86 

Божин Николов и Стоичко Маникатов (сега в Коч[e]риново, Дупнишко), родом от с. Долни Орман, (Мелнишко), (Ласкарево - б. Хр. Г.)  разказаха следното:

1. Когато дойдоха гръцките войски, ние бяхме там в селото... На тръгване изгориха цялото село от 90 къщи...

Същите разказаха по-нататък:

2. От с. Беливехчево гърците взеха 200 л., за да не изгорят селото.

3. Селото Св[ети] Врач (град Сандански - б. Хр.Г.) (200 къщи) гърците изгориха, жените обезчестиха и стоката им отнесоха.

4. С. Склаве, 30 к. Тук заради пари гърците с щик  раниха една мома, от която взеха 50 л. Цялото село изгориха, жените обезчестиха и стоката им отнесоха.

5. С. Спат[о]во, 16 к. Тук жените са обезчестени, селото изгорено, живата стока откарана.

6. С. Левуново, 60 к., селото изгорено, жените обезчестени.

7. С. Марикостиново, 60 к., е изгорено. Населението бе избягало по-напред.

8. С. Спа[н]чево, 30 к. първо селяните избягали, сетне са върнали. Една жена убива един гръцки войник, когато искал да я безчести, вследствие на което гърците убили както жената, така и мъжа. Къщите изгорили, стоката разграбили...

9. Село Капатово (35 къщи българи), изгорено от гърците.

10. Чифлиците (две махали, 80 къщи) селяните избягаха; стоката им отнеха, селото изгоря...

11. С. [ Х]отово (60 къщи). Селяните избягаха без стоката. Гърците изгориха и това село.

12. Същото гърците направиха и със селото [Припечене] (Генерал Тодоров - б. Хр.Г.) - (20 къщи)

13. Нашето село Дол[ни] Орман е далеч само един час от града Мелник. В Мелник само две къщи са изгорени. Ние сега живеем в колиби. Лозята и анасоните стоят, а друго всичко е изгорено...

Владимир Караманов, бивш кукушки окръжен управител, "Последните дни на Кукуш":

... Още към 8 часа подир обед се забележи по направление към Кукуш, че целият град е обхванат с облаци от пушек. Ние наблюдавачите не се усъмнихме, че града е паднал вече в неприятелски ръце и са го запалили, за да заличат от околността на Солун тоя жив български център, който заплашваше в недалечно бъдеще да побългари и самия Солун. Като се посмрачи, почна да се очертава по-ясно, че Кукуш гори. Една голяма червенина се яви на мястото му, изпъстрена със стотици и хиляди огнени червени езици, горящите отделни къщи. Всички започнаха да викат "Кукуш гори, гори." Сълзи по очите на всички бежанци кукушани се явиха и почнаха да плачат и викат "Сбогом Кукуш, сбогом Кукуш". Стъмни се. Пожарът се увеличаваше и освети цялата околност, на десетки километра в шир и длъж. Цяла нощ огнените езици се издигаха в небесата. Монастирчето "Св. Георги" се виждаше осамотено и невредимо... Разговорът беше навсякъде за пожара. При тоя пожар самия тридневен бой, както и страданията на бежанците бяха забравени...

През нощта срещу 22 юни се източиха през водораздела почти всички бежанци от Кукушкия край.

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ