Екатерина Захариева не е показвала отношение към правосъдието

Борис Попиванов е роден на 20 юли 1981 г. в София. Завършва Първа английска езикова гимназия. Бакалавър по политология в СУ "Св. Климент Охридски", профил "Политическа теория и политически процес". Автор е на изследването "Новият избирател", както и на статии в областта на политологията в сп. "Наука", "Ново време", "Списание на БАН". Носител на първа награда от Третия национален конкурс за есе "Цветан Стоянов".


"ДПС се стреми да направи втора целувка на Орлов мост, такава, каквато през 2013 г. изигра"

- Г-н Попиванов, премиерът Бойко Борисов предложи Екатерина Захариева за правосъден министър. Подходяща ли е за този пост?
- Трябва да видим какви ще бъдат нейните конкретни стъпки. Но така или иначе кандидатурата не е избрана, за да бъде подходяща за поста, за ресора на министър на правосъдието, а е избрана, за да може премиерът Борисов да продължи да пази своите баланси. Самият той се притеснява постоянно, че може да се окаже в твърда зависимост от ДПС и от определени кръгове в своята партия, и затова на този етап държи да запази такова съотношение на силите, каквото е имало досега.
Захариева засега не е показала никакво отношение към проблемите на правосъдието и на съдебната система в България, но всъщност и Христо Иванов до този момент не беше показал. Струва ми се, че тук големи постижения не могат да се очакват. Най-многото, на което можем да се надяваме заради нейния профил, заради нейната близост с президента Росен Плевнелиев, заради нейната все пак познатост в Брюксел, е да имаме една идея по-позитивен доклад на ЕК през януари 2016 г.
- След промените в Конституцията, които не бяха гласувани във варианта, в който ги предложи Христо Иванов, Радан Кънев обяви, че излиза в опозиция, Реформаторският блок обаче заяви, че остава в управлението, но ДСБ не напусна РБ. Как може да се тълкува подобно поведение?
- Да, точно така, да. Получава се една много сложна схема, на публиката вече й е изключително трудно да разбере кой каква игра играе. Всъщност българският политически речник се обогати с две нови понятия: едното е неофициални управляващи в лицето на ДПС, които през цялото време насочваха и направляваха курса на мнозинството и правителството, в което не участват; другото е управляваща опозиция, каквото намерение има да играе ДСБ в рамките на Реформаторския блок. Радан Кънев се опита да направи две взаимноизключващи се неща едновременно: от една страна, да затръшне силно вратата пред ГЕРБ и да покаже самостоятелност, независимост, готовност за бъдещи политически действия, да инжектира адреналин и самочувствие в останалия му електорат; и от друга страна, същата тази врата да не я затръшва, а да я остави полупритворена, за да може при необходимост да се върне отново, в случай че няма друг изход. Защото засега не виждам с какво ДСБ биха могли да привлекат достатъчно избиратели, да се откроят като ярка политическа формация с големи политически шансове. Остава им отново Бойко Борисов и това мисля, че се осъзнава там.
- ДСБ излезе в опозиция, обаче в сряда не гласува против промените в Конституцията. Бяха в зала, но не гласуваха.
- Такива ходове ще виждаме тепърва. Ние ги виждахме в този парламент от самото му начало, когато почти постоянно партиите от мнозинството не гласуват предложенията на самото правителство или на партиите, които самите те представляват. Това беше толкова много пъти, че се превърна в постоянна практика. Не смятам, че тук има някаква кой знае каква драма. Просто с това ще продължи тенденцията към разочарование на избирателите от качеството на политиката и от качеството на поведението, което тези формати излъчват. Защото не бива да забравяме, че ако не е РБ като цяло, ДСБ имаха претенциите да бъдат стожерите, гарантите, въплъщенията на морала и експертизата в българската политика. Нещо като самозвана претенция, която досега по никакъв начин не са защитили в своето качество на управляващи.
- При така стеклите се обстоятелства какво е бъдещето на Реформаторския блок?
- Няма бъдеще. Той ще продължи вероятно да съществува като някаква марка, като някаква емблема, но е вече достатъчно очевидно, че партиите в него имат съвсем различни пътища, различни цели и по различен начин калкулират своето политическо присъствие. Явно е, че партии като СДС и "България на гражданите" не смятат, че съществуване под каквато и да е форма извън властта ще им донесе повече гласове. Напротив - още когато се съставяше правителството, Радан Кънев неслучайно избра да остане извън неговия състав не само с оглед на неговата евентуално неуспешна кандидатура за лидер на РБ, но с оглед на това в дадения момент той да се открои като дясната алтернатива. Да се възползва от евентуална бъдеща ерозия на подкрепата за ГЕРБ и да излезе в по-предни позиции след година-две или колкото там е необходимо. Тази негова стратегия засега не дава плодове, но ще задейства в 2016 г. и най-вече по повод на президентските избори, разбира се.
- Като споменахте президентските избори, Борисов каза, че Кънев се готви за тях. Така ли е?
- Не съм сигурен, че той самият има намерение да се кандидатира за президент. Във всеки случай президентските избори понякога са много полезни, защото на тях неведнъж се е случвало партийни лидери или представители на партии да получат повече гласове в мажоритарно състезание, отколкото техните партии. Да си спомним Волен Сидеров през 2006 г., надхвърлил двукратно изборния резултат на "Атака" само година по-рано. Вероятно надеждата на Радан Кънев е да разиграва картите със своята президентска номинация, но неговата голяма амбиция беше формулирана преди няколко седмици, всъщност непосредствено след местните избори, е да има обща президентска номинация на ГЕРБ и РБ, така че те да бъдат, така да се каже, "венчани" завинаги и да не се допусне влияние на ДПС във взимането на решения между тях. Е, точно тази обща президентска номинация засега се отдалечава, но Радан Кънев явно не губи надежда, затова отлага за март взимането на решение за оставането на ДСБ в Реформаторския блок.
- Каква е ролята на ДПС в момента?
- ДПС се стреми да направи една втора целувка на Орлов мост, такава, каквато през 2013 г. изигра. Стреми се да покаже на ГЕРБ своята незаменимост в тяхното управление и да накара Бойко Борисов да бъде премиер формално с цялата власт, доказана на местните избори, но неформално лишен от всякакви лостове за управление, които да му бъдат изтръгнати от ДПС. Планомерно се развива тази линия на ДПС и на Местан, президентските избори вероятно ще бъдат нейната кулминация.
- Възможни ли са предсрочни парламентарни избори?
- Очевидно е, че никоя от партиите, формиращи мнозинството в парламента, не посяга към тази карта, колкото и да я споменават мимоходом. Не бива да забравяме, че този парламент има богати възможности да излъчи мнозинство от всякакъв характер, така че преди пролетта трудно можем да кажем дали се очертава нещо такова.
- Това мнозинство възможно ли е да направи някакви реални реформи?
- Не, то изобщо не е дошло с намерението да прави реформи, ако не брои за реформи отделни мерки, насочени към продължаване на дивия неолиберален капитализъм в България. Защото цялата образователна реформа на практика в момента се свежда до отпускане на държавни пари за частни училища. Здравната реформа е в обединяване и съкращаване на болници и централизиране на финансови потоци. Нищо, което да можем да го наречем реформа в смисъл на подобряване на функционирането на който и да било сектор, и нищо такова няма и да последва. Стана ясно, че няма да последва преди повече от половин година, когато парламентът гласува взимането на 16-милиарден заем. Той си купи политическо време, което означава, че никакви реформи не се предвиждат.
- Как оценявате поведението на БСП като опозиция в Народното събрание?
- БСП е единствената опозиция, защото и "Атака" толкова пъти показва вече, че е склонна в решаващи моменти да застане зад управлението. БСП е последователна опозиция в смисъла, че е държала на предварително обявените си позиции и никога не се е отмятала от тях, дори когато това би могло да доведе до някакви краткосрочни парламентарни дивиденти. Tова остава встрани от общественото внимание, особено встрани от вниманието на медиите. Това е нов и доста по-опасен етап за нея, защото в течение на 25 години БСП беше сатанизирана и срещу нея се отправяха постоянно обвинения, че е на път да разруши и да съсипе страната. Тя беше посочвана с пръст и избирателите бяха приканвани да не позволят нейното връщане на власт. Сега е нов етап, в който това го няма, за сметка на това има постоянно лепени по улиците некролози на БСП с твърдение, че това е партия, която вече няма никакво значение, поради което не трябва да се занимаваме с нея. И докато медиите и партиите не дават на БСП тези подходящи възможности да напомни за себе си, крайно време е тя да започне сама да напомня за себе си. Не като контрира, реагира, възразява, критикува решенията, които взима това мнозинство, и предлага алтернативни предложения, а като започне да поставя свой самостоятелен дневен ред, който да налага в обществото и в парламента, и да настоява на свои основни програмни постановки, независимо от стената, която би могла да срещне.