16 Ноември 2024събота06:32 ч.

На фокус

Светъл лъч в "Царството на мрака"

В навечерието на "Оскарите" - размисли за нашата публика и за трансформациите в киното

/ брой: 23

автор:Олга Маркова

visibility 2990

В нашето кахърно всекидневие, заливано отвсякъде с черни новини: от замърсяването на въздуха през липсата на вода, довела "неочаквано" до режим и паника, до храната с неконтролируема употреба на пестициди, които поглъщаме - спонтанно възникналият опит за споделяне на позитивна вест някак звучи несериозно, дори нелепо. Подобно на ефекта, който оказва върху нашата критика случайно промъкнала се на екрана българска кинокомедия... Въпреки това, ще рискувам...

Искрено бях изненадана и същевременно зарадвана от един културен феномен: пълните зали в кино "Одеон" на прожекциите в една събота и неделя по обяд през януари. Разбира се, никой не бе попаднал случайно в салона, тъй като в първия ден бе показана американската творба "Жокера" на Тод Филипс, завоювал вече "Златен лъв" във Венеция, две награди "Златен глобус" и 11 номинации за "Оскар", включително за най-добър филм и актьор на Хоакин Финикс, а във втория - "Имало едно време... в Холивуд" на Куентин Тарантино с три "Златни глобуса" - за най-добра комедия, поддържащ актьор на Брад Пит и сценарий, с 10 номинации за "Оскар". Не говоря за нашумели произведения. Вече свикнахме да се шуми за какво ли не. Става дума за реални художествени постижения, които вълнуват и възпитават зрителя, изоставил празничния си патриархален обяд и разходка, за да се посвети на нелеко за възприемане значимо изкуство. Респектира ме публиката, която реагираше адекватно на поведението на героите и събитията. Нито един звън или проблясване на мобилен телефон, което непрестанно дразни и отвлича вниманието в други кинозали, показващи други филми. Пълна тишина и вглъбяване, които филмотечното кино наистина заслужава.

Няколко години то бе лишено от реалното си битие. Хората се стараеха отдалеч да го заобикалят заради строежа на метрото, съпроводен с непоносим шум, дълбаене на изкопи и прашен въздух. За да достигнеш до него, трябваше да прескачаш заграждения, локви, кал. Щеш-не щеш, ще се препънеш или ще паднеш. Дори и при показ на реални постижения публиката оредя. Напълно обяснимо. Така месеци наред "Одеон" оживяваше само по време на фестивали...

Слава богу, не само оцеляхме, но и не изгубихме вкуса си към изкуството на киното, към уюта на тъмната зала, в която се усеща диханието на другите. В наше време започна да липсва феноменът на тъмната зала, която предлага най-качествени условия за контакт и съпреживяване. За тази културна заплаха говорят повечето престижни майстори на съвременното кино като Франсис Форд Копола, Карлос Саура, Робърт де Ниро, Никита Михалков... Но явно днешните младежи не са в състояние да я осмислят: те все по-често се взират в безличния плосък екран на мобилните си телефони: в единение съпреживяват случващото се сами, доколкото могат. А без общността на залата младият зрител се превръща в самотен гледач на плоско изображение!

Още навремето Станислав Лец предупреждаваше: "Прозорецът към света може да бъде закрит и от един вестник"...

В края на миналата година недостижимият майстор на екранното сътворяване на подземния свят Мартин Скорсезе предизвика разгорещени дебати в медийното и онлайн пространство с безпардонни коментари за блокбъстърните супергеройски филми по комиксите на Марвел, оприличавайки ги на "увеселителни паркове". Коментарите му бяха категорично подкрепени и от друга водеща личност в съвременното киноизкуство - Франсис Форд Копола, както и от Кен Лоуч. За жалост, с агресивното настъпление на американската технологична компания "Нетфликс", чийто бизнес процъфтя през 2010-те години и успя да си пробие път към "Златните глобуси" и към "Оскарите", естетическите стойности започват да се преобръщат. Режисьорът на "Ирландецът", вече прехвърлил 77 години, бе принуден да потърси финансова помощ от тази компания, подписвайки с нея договор, тъй като "Парамаунт" отказа да продуцира гангстерския му епос, изискващ значителни разходи. Той неминуемо е бил наясно за подобен радикален избор, обричащ публиката да не може да гледа новата му 3,5-часова творба в киносалоните. Представяте ли си кадансите и едрите планове, превърнали се в запазена марка на Скорсезе през последния половин век, да бъдат съзерцавани на малкия телевизионен екран; да не говорим за джобната услуга на таблета! Каква ще бъде Цената на художествената загуба и за автора, и за зрителя при такъв вид възприемане на подобно авторско произведение! Просто ще говорим за друга творба, лесно свалена от интернет и показана на всякакви устройства в удобни, но твърде ограничени звукови домашни условия. Тогава ще продължим ли да говорим сериозно за новите успехи на великия филмов майстор?! А самият той ще остане ли велик? С какви права ще разполага повърхностният комикс и може ли той да бъде равнопоставен с артпостиженията на големия екран? Имаме ли цивилизационно право да се откажем от постигнатото с колективния опит в течение на десетилетия и да подхождаме към художествените факти консумативно-опростителски?... Доста въпроси, на които не е лесно еднозначно да се отговори, а е твърде необходимо, тъй като от тях зависи бъдещето на киното като изкуство.

Засега съхранилият престижа си Международен кинофестивал в Кан е категорична алтернатива на продукцията на "Нетфликс" с отказа да прожектира филмите на тази компания, нарушаващи строгите регламенти, приети отдавна от френските кинаджии. Преди всичко остава открит въпросът: в какъв период след премиерата на голям екран един филм може да бъде гледан и другаде? Тези ограничения датират от преддигиталното време на домашното видео. Дори и в САЩ, където разпоредбите са доста по-либерални, "Нетфликс" се сблъсква с проблеми в стремежа си да покаже своята продукция в известните киновериги. Та кой би се впуснал в инвестиции, за да рекламира и прожектира филм, който зрителите биха могли да гледат по същото време в домовете си.

От друга страна, създаването на успешни високобюджетни минисериали бе повод да се заговори, че Голямото кино вече се създава в телевизията. Нищо ново: още с появата на малкия екран се предвещаваше смъртта на седмото изкуство (спомнете си изявленията на Питър Грийнъуей). Разрухата винаги е привличала по-ефектно човешкото внимание от съзиданието. И какво от това! Както разбирате, всяко абсолютизирате ни води към грешни изводи. Докато все още са във форма майсторите на Голямото кино и обучават свои кадри, нямаме никакво право да се опасяваме за бъдещето му. Важното е да сме достатъчно подготвени за разбиране и оценка на техните произведения, отличаващи се с културна идентичност и многопластов подтекст. А който предпочита "увеселителните паркове", да си остане в тях!

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ