Съдбата на лявото и голямата коалиция

След последните избори изведнъж и дори неочаквано се заговори за нов тип политика, за търсене на нов път в политиката, по който да се излезе от тежката и продължителна икономическа криза. Сякаш чак сега се видя, че тази криза е много дълбока и изходът от нея не е възможен с усилията само на една партия или дори само на "дясното" или само на "лявото". И се повтаря, че е необходима "голяма коалиция", чрез която да се постигне обществено единение и се изработи общоприемлив за всички план за благополучие. Днешната реторика се мъчи да внуши (и май вече е успяла), че това единение е напълно възможно - стига само "левите" и "десните" да направят неизбежните компромиси, да притъпят гордостта и овладеят стремежите си за власт и доминиране над останалите. Примерът на Германия трябвало да е пред очите ни.
Социалното разделение и политическото противопоставяне са едни от най-страшните и нелечими язви на буржоазно-капиталистическото общество. Хората не само не са равни имуществено и дори пред закона, но, измъчени от мизерията и несправедливостите, са озлобени и настървени едни срещу други. Е, в нашата социално-икономическа реалност причината се търси в т.нар. национален характер, в "българския ген" и т.н., а не там, където тя е: в характера на обществената система. Но думата ми е за друго. Думата ми е за повтаряната все повече и повече "формула за националното ни възраждане" - "голяма коалиция". На тази коалиция сега се гледа като на комасация на раздробената и парцелираната на дребни парчета от множеството партии политическа земя. Смята се, че като се посъбере тази

земя в един голям "кооперативен блок"

ще бъде по-лесно да се обработва и се събира богат урожай.
Може би има логика в подобна теза. Но дали точно сега е моментът да се направи тази важна от гледна точка на политическото инженерство и какво всъщност се цели с внушенията за нейната фатална необходимост именно в този момент?
Формулата "преди да се обединим, трябва решително да се разграничим" не е празна приказка и не се отнася единствено до революционната ситуация в Русия от началото на миналия век, а е универсално житейско и нравствено правило. То изисква възгледите, идеологиите и политическите програми да се сравняват едновременно в тяхната близост, но и с всичките им преодолими и непреодолими различия, както и на средствата, с които тези програми и идеологии се осъществяват практически. Не е достатъчно да си съгласен, че ограбената банка трябва да бъде спасена, или че е дошъл моментът да санираш остарелите панелни сгради; нито, че енергетиката е в тежко състояние. Дори въпросът не е до това дали да се строи АЕЦ "Белене" или да се изгражда "Южен поток" - макар че всичко това е належащо да се разреши бързо. "Голямата коалиция", за която се говори и чийто германски пример се дава, е фактическо пренебрегване на идеологическите различия и различията в политическите практики. Българският вариант на тази формула не изисква единение след разграничение, а просто повтаря буквално германската версия като универсална. В Германия лявото и дясното може да не са противоположни идеологически и политически сектори; при тях близостта и на социалните бази може да е много по-голяма. В България обаче ситуацията е съвсем различна. В българската ситуация няма как да не се разграничаваме, да не подчертаваме същностните си различия. Лансираната формула сега е да се подчиним на обстоятелствата и приемем първенството на един уж като "избран от мнозинството", за когото са гласували "повече от един милион българи" и други подобни аргументи.
За политически партии, които са си най-обикновени "политически проекти", които нямат идеология и не стоят върху някаква социална база, "голямата коалиция" е

входът към властта

и дори условието за легитимация и чрез участие във властта. Но очите на БСП трябва да видят в нея знака на една тенденция, която в последното десетилетие набира ускорение и застрашително се осъществява. Става дума за пренареждане на "лявото", за неговото размиване и пълно обезличаване чрез отнемане на БСП правото й да се нарича лява партия. Работи се усилно да се стесни максимално периметърът на действията й, вмествайки в това "ляво" още много партии, които като "леви" да бъдат не просто нейни конкуренти, но и отявлени противници. Тези нови конкуренти се озвучават от медиите, за тях се говори, дава им се възможност те да представляват лявото, внушава се, че те по-добре от БСП изразяват и защищават интересите на бедните и социалнослабите. Това се прави, като се абсолютизират няколко несъществени характеристики на "лявото" и се натрапва убеждението, че БСП не се отличава по нищо от десните. Например отношението към ЕС, НАТО и Русия се взима за главен белег и се казва: по какво "лявата" БСП се отличава от десните партии? Или откъсването на проблема за плоския данък и поставянето му контекста на "социалната справедливост". БСП не случайно въвела този данък, който бил "дясна мярка" - защото не се отличава от десните, пренебрегва бедните и облагодетелства богатите. Това е софистика, но народът й вярва.
Нека погледнем реалностите. Случаен ли е резкият преход на "Атака" от крайно дясно в крайно ляво, като нейното "крайно ляво" е преди всичко агресивна реторика в подкрепа на Русия и отричане на ЕС и НАТО? В подкрепа на Русия и против Европейския съюз и НАТО - ето "лявото". Е, има още нещо: за АЕЦ "Белене" и "Южен поток" и против чуждите енергоразпределителни дружества, които изкуствено увеличават цената на тока. Агресивно се говори (за разлика от БСП - това трябва да се признае!) срещу ГЕРБ, т.е. срещу сегашното дясно. И с тази реторика "Атака" привлече доста леви избиратели.
По едно и също време с идейната трансформация на "Атака" бившият президент създаде своя (пак лява) партия - АБВ. Нейният
 
удар по лицето на БСП

е вече и физически измерим. Доста социалисти преминаха към тази партия. АБВ малко или много стесни БСП в лявото поле, обезкръви я и я обезсили. Не е маловажно, че новата партия реабилитира политически и приюти в себе си членове и привърженици на разпадналите се социалдемократически партии, както и от Евролевицата. По време на предизборната кампания за АБВ имаше един-единствен противник и това беше БСП. Не десните, не ГЕРБ, не някой друг, а именно БСП. Нима това е случайно?
В същото време в БСП се засилиха дрязгите, та дори и конфликтите между отделни ръководни личности и крилата зад тях. Медиите говорят за БСП чрез тези, които оспорват ръководството, настояват за смяната му и го обвиняват за партийните неблагополучия. Каква беше тази борба за "преференциалния вот" на някои от членовете на Националния съвет? Чак пък такава любов за някои от тях! Нека си кажем направо: почти никой от надарените с тази "любов" не я заслужава истински. Но забележете, те обещаваха "повече ляво". Вирусът е пуснат и е започнал да поразява организма на БСП, за да го извади от полагащото му се място и там да се настанят други.
Към всичко това трябва да добавим и видимия завой на ГЕРБ към територията на лявото. С лява фразеология си служат Патриотичният фронт и ББЦ. Както се казва, операцията върви с пълна сила.
И сега все по-отчетливите намеци и срамежливо обявяваните готовности у някои за "голяма коалиция"!
Голямата коалиция би била възможна и необходима, ако избирателите бяха определили паритет между лявото и дясното. Но на тези избори такъв паритет не се постигна. Обществото прие, че дясната формула ще разреши икономическите проблеми на държавата. А и никой в предизборните си платформи и агитации не е обявявал, че подобна коалиция е нечия цел. Тогава как да се отиде към нея. Как ще бъде осъществена като

нещо трайно и успешно

Моментните примирия заради придобиване на власт и влияние бързо ще се стопят и отново след време ще зейне неспособността на десните да справят с проблемите. Не са изключени протести и бунтове. Ако БСП стане съучастник в подобна ортащина, ще потвърди подозренията у своите членове и симпатизанти в забежки към дясното, ще ги разочарова напълно и ще се обезличи неудържимо. Последиците ще бъдат драматични. Твърденията, че новите избори биха били катастрофа за държавата, са пълна глупост. Държавата е тласната към катастрофата от либералната идеология и нейните политически представители от дясно. Като са демократи, защо твърдят, че нови предсрочни избори ще погубят държавата. Те отново лъжат. 
БСП трябва да осъзнае чрез националното си ръководство опасностите, надвиснали над нея, и да ги разясни на своите членове и симпатизанти. Това ще е нейната първа крачка към здравословна промяна, която да бъде последвана от консолидиране на структурите й и възстановяването на вертикалните и хоризонталните връзки на вътрешнопартийната власт. Организационното укрепване е невъзможно без изчистване на онези идеологически постановки, с които БСП бе подлъгана да бъде партия от социалдемократически тип. Възвръщането към автентичното ляво на левите членове, избиратели и привърженици е условие за благоприятна политическа перспектива и спечелване доверието на българите.
 Предстоят трудни за хората месеци; социалното напрежение ще нараства и БСП трябва да е силата, която да поведе недоволните, да им покаже, че тя е тази, която се грижи за тях; че само тя ще им донесе облекчение и спасение. Затова нека най-сетне се откаже от комплексите и задръжките си и да не ограничава дейността си в парламента, а да излезе на улицата и там да убеждава и увлича избирателите си.
БСП е поставена на огромно изпитание и е подложена на видим и невидим натиск да освободи лявото и се превърне в маргинална политическа организация без претенции за управление на държавата.
Но БСП не е обикновена партия. Тя не е политически проект за година-две; нейното призвание е преобразяването на обществото и премахването на социалната несправедливост. Затова не бива да се подлъгва и пада в капаните, които нейните "доброжелатели" й поставят.