С бюджет 2019 кабинетът нарушава Конституцията

Порочната практика с преходните и заключителни разпоредби на един закон да се променя същностно друг е доведена от ГЕРБ до небивали висоти. За управляващите кярът е двоен, когато искат да пробутат някой свой народопротивен замисъл. От една страна, повечето депутати просто не четат дребните буквички на преходните разпоредби. Кой видял - видял, а кой не видял, си мълчал. Освен това по този начин се избягват задължителните процедури оценка на въздействието и обществено обсъждане, които за властта са си само едно "губи време", понеже тя все едно пробутва с мнозинството си в парламента това, което е намислила.  

Примери - бол, но ето ви само два. Помним как със заключителните текстове на Закона за бюджет 2012 Дянков и ГЕРБ вдигнаха тавана на студентските такси до 2/3 от издръжката. Или как със Закона за публичните финанси, в разрез със Закона за насърчаване на научните изследвания, отнеха самостоятелния статут на Фонда за научни изследвания като второстепенен разпоредител с бюджет и го превърнаха просто в отдел на МОН, зависещ изцяло от манталитета на съответния министър и на неговите финансисти. Сега обаче с проектозакона за държавния бюджет за 2019 г. правителството надмина себе си. В преходните разпоредби има текстове, които са противоконституционни или пък са в нарушение на други закони.

Неотдавна гръмна новината, че кабинетът "Борисов" е намислил да изгони от държавните служби близо 2000 държавни служители, които са навършили възраст и стаж за пенсия. Да освободели място за млади специалисти. С бюджетната материя това няма нищо общо, но ни в клин, ни в ръкав & 16 от преходните разпоредби забранява да бъдат назначавани за държавни служители хора, придобили право на пенсия. Забраната се въвежда чрез промени в Закона за държавния служител (ЗДС). Нещо повече - НОИ трябва да уведоми в срок от 2 седмици шефовете на държавните служби за всяко лице, придобиващо право на пенсия, а назначените към момента държавни служители пенсионери незабавно се освобождават от работа с едномесечно предизвестие. 

Всичко това издевателство над трудовото право обаче си е чиста проба наказателна акция срещу български граждани пенсионери, чиста 

дискриминация и лустрация на основание "възраст"

Управленците от ГЕРБ неведнъж са доказали, че изобщо не ги интересува върховенството на закона в уж правовата държава България. Но все пак - върховният закон на страната - Конституцията, гарантира равни права на всички граждани пред закона и равни права на труд, като им гарантира, че те свободно избират своето "място на работа". Сиреч, властта превръща пенсионерите у нас в някаква друга категория граждани, на които със закон се забранява да заемат желано място на работа, което отгоре на всичко преди промяната са заели с конкурс. В момента ЗДС казва, че при назначаването на държавни служители не се допускат ограничения и дискриминация, основани на раса, народност, етнос, пол, произход, религия, убеждения, наличие на увреждания. Управляващите обаче въвеждат нова категория - "пенсионер", спрямо която налага именно дискриминация и ограничение. 

Не може да са държавни служители, казва действащият ЗДС, съдружниците и управителите на фирми и кооперации, депутатите, общинските съветници, партийните ръководители, работещите по друго трудово правоотношение. Тези категории лица трябва да изберат на кое служебно място да останат. Докато на пенсионерите това се забранява, което си е отново дискриминация по възраст и неравнопоставеност спрямо другите граждани, които имат късмета, че не са пенсионери. А пък спрямо вече излезлите в пенсия, които по закон имат право и да работят, новите 

разпоредби действат с обратна сила

което не се допуска в правова държава.

Е, хората на Борисов не се интересуват от Българската конституция, доказано е неведнъж - включително по върнатите от КС противоконституционни текстове в различни закони. Само че България е член на Евросъюза, за чието председателство Борисов си самонакичи куп ореоли. Ала това членство не е прегръдки, целувки с Меркел, гладене по главичката и тупане по рамцето. Като член на европейското съдружие трябва да спазваме и един документ - "Харта на основните права", която е част от правото на ЕС и има приоритет над националното законодателство. Та, тази харта казва, че всеки гражданин на ЕС (включително пенсионерите) има свободата да търси работа и да работи. И всички хора в ЕС са равни пред закона, забранена е всяка форма на дискриминация, включително по възраст, казва изрично хартата.  

Става обаче нещо още по-абсурдно. Според ЗДС, за държавен служител може да бъде назначено лице, което е български гражданин, но и гражданин на друга държава от ЕС, на икономическото пространство и на Швейцария. Ако се приемат посочените текстове в бюджет 2019, пак стигаме до дискриминация спрямо българските пенсионери, защото за пенсионерите от други страни на ЕС не се отнася новоизмислената забрана. 

И още нещо, което не е част от правната материя, но е част от здравия разум. Ясно е, че държавните служители, придобили право на пенсия, са опитни, знаещи и можещи, познават проблемите в секторите, имат години административен, професионален и житейски опит, доказали са го и в различни конкурси. Какви ще са негативните последици при 

все по-видимия дефицит на професионализъм

във всички публични сектори, настанил се там заедно с политическите и шуробаджанашките назначения на властта? Бойко Борисов си намира дори министри по кръстовищата, а един бивш властник казваше, че управленецът трябва да е невежа, а не врял и кипял в сектора си, за да не го защитава от замислените реформи! 

Така че, ако депутатите от мнозинството приемат предложените от МС дискриминационни текстове, е редно след това да поемат лично и финансовите последици, когато засегнатите български граждани потърсят справедливост в българския съд, в институциите на ЕС, включително в съдилищата в Люксембург и Страсбург. Стига вече всички българи сме усещали на гърба си недомислиците на властта плюс тежките глоби за тях!      

Въпросното безобразие обаче не е единственото сред текстовете в преходните разпоредби на бюджетния закон. Тези текстове започват с прехвърлянето на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) от БАН към МОН. Почти година тече скандалът с този институт, чийто шеф 

грубо погазва законите и Устава на БАН

като бидейки директор на публичен институт върти паралелните си частни фирми. А когато бе изобличен, измисли, че академията поставила института във финансов колапс (абсолютно невярно, както показаха финансовите документи) и спретна протест на работещи в него, довел накрая до изваждането му от БАН. Всички опити властта да чуе истината удариха на камък, министър Красимир Вълчев прегърна щенията на директора закононарушител, но се договори с БАН изваждането на института и разделянето на активите му да стане изрично в унисон със законите и със съвместни действия на НИМХ, БАН и МОН. 

Вместо това, в преходните разпоредби на бюджетния проектозакон за 2019 г. цъфна един текст, който нарежда безапелационно цялото имущество, всички архиви, всички докторанти, права и задължения на НИМХ да преминат от академията в МОН от 1 януари. Само че става дума за публична частна собственост, каквато е тази на БАН (институтите нямат своя собственост), която сега ще стане публична държавна. Т.е. ще бъде отчуждена. Според Закона за БАН обаче, отчуждаването на имоти на БАН става единствено с РЕШЕНИЕ на парламента, това няма как да стане с преходна разпоредба в закона за бюджета. При това - без никаква яснота и никакъв списък на това за колко имущество, за какви имоти, архиви и други активи става дума. Още повече, че учени от досегашния НИМХ остават да работят в БАН в ново научно метеорологично звено, а част от имуществото изобщо не е необходимо за оперативната работа на НИМХ. Да не говорим, че докторантите не са роби за продан и трябва да са там, където са ръководителите им. Необходимият законов акт на отчуждаване липсва, опис какво се отчуждава липсва, но разпореждането то да се прехвърли от 1 януари в МОН е безапелационно. Оттук нататък хаосът е пълен - и правен, и фактически. Естествено е, че въпросният & 3 в преходните разпоредби трябва или да отпадне, или да бъде променен в съответствие със законите и със споразумението между БАН, МОН и НИМХ.

Та, като творят подобни "законови" текстове, властниците от ГЕРБ няма защо да рипат, че президентът Радев им налага вето след вето. Сега, като най-сетне си отиде Валери Симеонов, Цецо Цветанов обяви, че обстановката се успокоявала и правителството щяло да излезе от скандала по-работоспособно. Не дай, Боже, повече от същото!