Младите превземат кинокрепостта

Олга Маркова, доктор на кинознанието
Специално за ДУМА

Въпреки финансовата, социалната и моралната криза, покачването на цените, съкращенията, невъзможността да си намериш работа по специалността..., живописната, жизнеутвърждаваща, изпълнена с оптимизъм емблема на тазгодишния филмов фестивал в Драма (грациозно дърво, на което са "накацали" кутии с разноцветни киноленти) безспорно изразява непоколебимата вяра на гръцките ни колеги в укрепване на постигнатото ниво на тяхната продукция, а защо не - и в по-добро бъдеще на седмото изкуство. При това - напук на застрашителните прогнози, витаещи в медийното пространство. С когото да поговориш, всеки споделя опасенията си в битката за оцеляване. Ние, от своя страна, му отвръщаме със същото. Балкански неволи и тревоги, с които изобилства както историята, така и настоящето на нашите народи. Който чужденец стъпи по тези земи, не пропуска да изкаже възторга си от уникалната с красота и разнообразие природа. И все пак бърза да се завърне в уредената си родина. Сигурността е велико нещо!
А тук отново синдикалните лидери провеждаха стачка, отправяйки за кой ли път социалните си искания. Слушах речите им по високоговорителите, огласящи Драма (дали някой ще ги чуе!). От балкона на стаята ми в хотел "Емпорико", точно на централния площад "Елефтерия", където ме бяха настанили домакините, гледах размахваните плакати...
Тази неспокойна обстановка обаче с нищо не наруши хармоничното провеждане на фестивала. Там сякаш времето бе спряло. Възхищавам се за трети път от начина, по който "черноработниците" на този форум обгрижват както участниците, така и гостите. Не помня нещо да ми е отказано или отложено за по-късно. Имам усещането, че  събитията някак текат от само себе си. А те никак не са малко. Освен трите основни конкурса - национален, международен и дигитален, тази година бе показана и богата информативна "Студентска панорама". На зрителите бе предоставена възможност да се запознаят и с подбрани колекции на две почти непознати кинематографии  - фламандската и швейцарската. За най-малките бе предвидена и детска селекция. Така че добре измисленото лого на фестивала "Film - my story, my mind, my life" ("Филмът - моята история, моето мнение, моя живот") обедини всички присъстващи, без разлика във възраст и професии. Отсъстваха преградите и излишната "напудреност", характерни за някои от водещите световни фестивали.
Целта на моята визита тук бе да видя международната късометражна състезателна програма. За пет дни (21-25 септември) изгледах отначало докрай 57 филма. По-младите зрители нямат това търпение - те непрестанно влизат и излизат, светкат с мобифоните по време на прожекциите и естествено често пропускат най-важни епизоди, което обърква реакциите и оценките им. Затова пък никой в залата не ядеше пуканки! Това мултиплексово изобретение, слава Богу, не е стигнало до Гърция.
Повечето от подбраните за конкурса

филми от 46 страни

показаха сериозно владеене на кинозанаята. Този професионализъм обаче някъде звучеше твърде демонстративно, на принципа "Ето как се прави модерно кино", като например датския "Звяр" на Ларс Аренд, разкриващ насилието самоцелно, само за себе си, без да търси корените, причините му, както това изследва Михаел Ханеке, или шотландския "Стихия", където режисьорът Роберт Спрул-Кран изгражда мистериозната си история на основата на цитати от известни творби на Фриц Ланг ("М"), Орсън Уелс ("Гражданинът Кейн") и Хичкок.
Сред осмислените художествени постижения с кинематографичната си култура се открои 20-минутната игрална новела "Принцът" на младия италианец Матео Албано (по известната едноименна творба на Джоузеф Лоузи) с майсторска естетическа организация на цялостния материал, предлагащ любопитна, стилна, увлекателна история с елегантна камера, актьорска пластика, изискан декор и костюми. Тя напомни вече почти забравената в късометражното кино максима, че киното е и забавна "игра", в която ролите могат да се разменят. Тук ще добавя и шведския анимационен експеримент (в най-добрия смисъл на думата!) "Тussilago" (вид цвете), за западногермански терорист, действащ в Стокхолм, на опитния Йонас Одел, който умело съчетава различни форми и техники (рисуване, класическа и ЗD анимация). Започнал като документален репортаж, той постепенно се развива, за да прерасне в психологическа драма. За мен своеобразно явление в анимационната програма е 11-минутната компютърна творба "Мак" (Нова Зеландия). С нея режисьорът Джеймс Кънингам ни отвежда на западнофренския фронт по време на Първата световна война, където двама войници откриват едно бебе, под убити родители. Базиращ екранния си разказ върху реални събития, описани от внука на единия войник, той изгражда игрална структура с виртуални средства. Умело нарисуваните герои ми напомнят една прогноза, направена от американския режисьор Джон Уйтни младши преди 30 години: "Когато на екрана се появи човешко лице не от плът и кръв, но приличащо досущ на истинско, трябва да се запитаме дали не е дошъл краят на необходимостта от актьори в игралното кино. Компютърът до голяма степен ще замени човека." Звучи невероятно и опасно. Времето, за което говорим, обаче още не е настъпило, но може би е наближило!
Странно е, че тъкмо това произведение убегна от вниманието на международното жури (съставено предимно от млади хора), което фокусира интереса си в полската заешка "епопея" "Естерхази", връчвайки й наградата за най-добър анимационен филм. Макар и малко удължена (с продължителност - почти половин час) и някак тромава, тази авантюристична история на младия, полусляп заек Естерхази от едноименната виенска династия, оживяла от пластилин в ръцете на младата режисьорка Изабела Плучинска, е увлекателна за аудиторията със своеобразния си разказ за падането на Берлинската стена, при това от заешка хумористична гледна точка. В анимационното състезание интерес предизвика и 7-минутната рисувана, типично нашенска история "Август" от забавната серия "Календар" на Стоян Дуков. Ярка следа в съзнанието ми остави и бразилският, любопитен с миксираната си стилистика и динамика, личен разказ на младия, но опитен художник Фабио Ямажи "Divino Freestyles". По същество това е къс документален филм, реализиран с ръчна анимационна техника.
Специално внимание искам да отделя на факта, че преобладаващият брой участници в състезателните програми бяха млади кинематографисти. Техните творби обрисуваха интересна и противоречива диаграма на

вътрешния мир и светоусещане на днешното поколение

на тревогите и лутанията, съпътстващи всекидневието му. Вероятно по тази причина те повече се харесаха на също младото петчленно жури, преживяващо подобни проблеми. Показателно в това отношение е унгарското произведение на Балинт Зимлер "Ето ме", получило в Драма наградата на Европейската филмова академия (ЕFA). Среднощните странствания из града на безсънника Виктор, случайните му срещи с разни приятели и непознати могат да продължават не 36 минути, а цяла вечност, тъй като, както е отбелязано в каталога от автора, "героят търси нещо, така, както и ние - останалите". Какво точно е Нещото?! Няма значение. Това търсене и лутане често се съчетава с болезнен страх от бъдещето: "Закъснял рай" (Австрия-Германия-Индонезия) на Аскан Бройер, "Катафалка" (Австрия) на Кристоф Райнер, "Циклопи" (Испания) на Карлос Морет. Със същата самота, безпътица и трагична атмосфера е изпълнен и удостоеният с Голямата награда хърватски филм "Жълта луна". В него обаче младият режисьор Звонимир Журик накрая подава на героинята ръка эа помощ, което е твърде важно за цялостното осмисляне на камерната история между две съседки, почти непознати.
Нерадостната действителност на днешните младежи обаче не бива да води творците до концептуална безпътица, която е налице при Кристина Ебелт ("Wanna be") и Иж. Бирман ("Любовница") - Германия, Каталина Марин ("Рehuajo") - Уругвай, и др. Драматургичната неизясненост се явява препятствие както във възприемането на творбата, така и в разбирането и съучастието на зрителите. В крайна сметка в такива случаи авторите също се оказват самотни и изолирани. Подадената ръка от страна на публиката за съучастие може да има смисъл само в реален художествен контакт, какъвто се получи при силната гръцката семейна игрална драма "Мариос и гарвана" на Янис Бужиукас (награден за най-добър филм от Югоизточна Европа) или при очарователната духовита мексиканска новела "Снахата на Дон Филемон".

На снимките:
3502 - Хърватският филм "Жълта луна" на Звонимир Журич бе удостоен с голямата награда на фестивала
3503 - "Ето ме" на Балинт Зимлер отнесе приза на Европейската филмова академия
3504 - Полската заешка "епопея" "Естерхази" на Изабела Плучинска впечатли журито сред анимационните филми
3505 - "Тussilago" на Йонас Одел умело съчетава различни форми и техники (рисуване, класическа и ЗD анимация)
Снимки Каталог