Един от великолепното съзвездие

"В съзвездието на поетите, безследно изчезнали през май 1925 г., със своя светлина блести и името на Васил Карагьозов."

                   Стефан Чирпанлиев

Искам да напомня за него - един от поколението лява интелигенция, която разбира буквално единството между творчеството и живота. За поета-непокорник, затръбил с бронзова тръба за борба на угнетените срещу угнетителите. Да напомня за поета Васил Карагьозов.

На 19-годишна възраст той издава в родния  Ямбол първата си стихосбирка "Пролетарски песни"(1908 г.). В нея е зарядът на поезия, която чупи времето и напира напред. Ще срещнете в нея "бездомника нерад" ("Бездомник") и двата свята: "Аз казвам: Сбор напред, на върха, при орлите -/ оттам е чуден кръгозор!/ "Проклятие! Обвиват ме мъглите,/ в земята впит е моят взор" ("Два свята"). Научавам - пише Васил Карагьозов в писмо, че в Бургас "Пролетарски песни" са били обърнати наопаки от декламиране. Също в Сливен и други градове...

В предговор към "Кървави минзухари" (1970 г.) Тодор Павлов пише за следващата стихосбирка на поета "Отронени листа": "Васил Карагьозов показва повишено художествено майсторство. Той откликва на всяко по-голямо събитие в живота на работническата класа: на гнева на българските работници ("Стачката на железничарите"), на скръбта и устрема към свобода на политзатворниците ("В търмата") и пр."

Нямам за цел да представям цялото творчество на Васил Карагьозов или - боже, опази! - да правя анализи на неговите стихове. Те просто трябва да се четат! Заради оня момък, който "бледен из алеи/ тъжно се разхожда/ и горчиви сълзи лее -/ той вече тлее" - вероятно от "жълтата гостенка"... Заради "Есенна песен", в която се плетат венци от диви билки за гробове на герои... Заради идеите, които "с векове растат" и "безсилна си, о смърт, и тях да умориш!"...

Искам само да припомня за Васил Карагьозов - роден е в Ямбол на 21 ноември 1889 г. Отрано сирак, учи в Ямбол, Стара Загора и Пловдив. Учителства в Ямбол, където се включва в учителския клуб "Пролетарий". В Гренобъл завършва литература и после пак е учител в Ямбол, Карнобат и Казанлък. Войната го отнася със своите вихри от Мармара до Шар планина и стиховете от това време са събрани в тетрадка с надпис: "На война" (1913 - 1918 г.).

Преживява бащина трагедия - първата му рожба Теменужка умира през 1913 г. при бягство на ямболското население към Сливен поради слух, че турската армия настъпва: "Аз ти нося китки, свидно ми дете!/ В сълзи окъпах ви, теменужки мили." ("Две очи ме гледат", 9.Х.1913 г.)

След Първата световна война Васил Карагьозов е учител по френски в софийската Първа мъжка гимназия. Пише драмите "Тайните на Вардар" и "Двете царици", превежда произведения на Флобер и Пол Лафарг, "Интернационала" от Поатие, стихове от френски, немски и руски. Близък е в кръга около сп. "Пламък" и е верен на девиза: "Дето народът, там и ние!": "Перото трябва да е потопено/ в отровна злъч и нервен сок:/ сърцето за живота е родено -/ и там е изворът дълбок/ на творческий нектар"("Вместо предговор").

Включва се в бойните групи на Комунистическата партия, а след Септемврийското въстание през 1923-та работи за възстановяване на партийната организация в София. Комунистът е вече в черните списъци на полицията и превратаджиите. На 9 май 1925 г. поетът Васил Карагьозов е обявен за "безследно изчезнал"...

България има поети от световна величина - от Ботев и двамата Славейкови до Яворов, Гео Милев и Вапцаров, до Павел Матев, Константин Павлов, Левчев... Но тези, "безследно изчезналите" от 1925-а, са нещо различно, магнетично. Като съзвездие, преплитащо лъчите си и блестящо с интелект и прозорливост - всеки със своя светлина и в същото време всички заедно като едно цяло. Съзвездие, което чупи стереотипи и представя с творчеството си едни от най-добрите образци в българската и в европейската литературна съкровищница.

Кога пак ще имаме Гео Милев? И друг Васил Карагьозов? Дано без съдбата на "безследно изчезналите"...

Тези редове посвещавам на Алена - една забележителна жена-творец от Художествената галерия в Раднево и внучка на Васил Карагьозов.