Другата литература
/ брой: 279
Повод да напиша следващите редове ми даде публикуваната неотдавна страница в писателския вестник "Словото днес", посветена на неизвестни днешни поети. Страницата е озаглавена "Представяме ви автори от новоизлезлия сборник "Писма от другата литература", издателска къща "Славчо Николов и сие", 2010 г.", и ни запознава с по едно стихотворение на тринайсет жени и мъже (от няколко различни селища), за които не бях чувал. А някои от тях, ако поместените им куплети не са случаен поетичен изблик, а поредно от многото им лирични откровения на професионално равнище, заслужават известност поне в литературните ни среди.
Между тези хора навярно има и младежи, на които предстои творческо бъдеще, а други ще потънат във всекидневието на упражняваните вече свои професии и ще останат любители в поезията, но ще бъдат добри читатели. Ще ми се да изредя имената им. Те са: Даниела Друмева и Петко Чолаков от Шумен, Ена Цветанова от Плевен, Ива Колева, Мариана Петкова и Надя Иванова от Видин, Мариета Начева и Ралица Чернева от Силистра, Недялко Чалъков от Велико Търново, Катя Димова и Петър Цокев от Габрово, Иван Танев от село Партизанин, община Братя Даскалови, и Христо Райчевски от село Садина, Поповско.
Много мисли пробуди в мен страницата с техните добри стихове, но първата беше за това, че в красивата ни с природата си земя продължават да се появяват и красиви поетични гласове, въпреки нерадостните години, в които живеем. Вярна е старата констатация, че по-стойностна литература се ражда при житейски изпитания и несгоди, а не толкова в безоблачни и щастливи дни. Но нека не робуваме на този факт и си дадем сметка, че всяко сполучливо занимание с поезия днес е радостно събитие и израз на творческата сила и неизчерпаемост у нашето родно племе. Особено като се има предвид и това, че в дните на парадоксалната ни демокрация да издаде книжка може всяка амбициозна графоманка, разполагаща с финансовите средства на някой новобогаташ. А за бедните истински поети подобно удоволствие е почти неосъществима мечта.
Днес дори изданията на класиците и на утвърдени съвременни писатели имат тиражи от по хиляда бройки, а моите първи книжки за деца ("Зоологическа азбука" и "Гатанки цветанки") бяха отпечатани съответно в над сто и трийсет и над сто и двайсет хиляди екземпляра. И то без да съм бил Ран Босилек или Ангел Каралийчев.
Да, ама тогава имаше цензура и не можехме свободно и безнаказано да псуваме властта - ще гракнат веднага пещерните антикомунисти. Цензура наистина имаше, но тя беше поне 90% художествена, а не политическа. И за тази някогашна цензура днес с умиление си спомнят и писатели с далеч не леви убеждения. Имаше тогава и литературна критика - там идеологическият процент може да е бил и по-голям, но преобладаваше анализът на художествеността, оценяваха се главно човекознанието и човеколюбието, както и професионализмът, вложени в произведението. С риск да бъда банален, ще повторя известната истина, че тогава за литературата и изкуството и за цялата ни култура държавата не беше мащеха, която се опитва да приложи пазарната икономика и в кърменето на чедата си, а любеща и грижовна майка...
С издателя на сборника "Писма от другата литература" Славчо Николов, който е и добър поет, се запознах преди години в някакъв влак, ако не се лъжа. По-късно ми попаднаха няколко приятни книжки с избрано на наши писатели, издадени също от него. Последния път пък се видяхме преди няколко месеца на пазара в Търговище, където се разхождах в свободното си време между представленията на театралния фестивал "Вълшебна завеса", на който бях в журито. Славчо ми се зарадва и ме почерпи с една от крушите, които току-що си беше купил. После ме покани да присъствам и ако искам да участвам в литературното четене на местни поети, на което и той беше гост (иначе е от съседния Шумен) и нещо като организатор. Истинско удоволствие беше за мен това четене - една колегиална среща на пишещи братя, за които поезията (независимо от степента на владеенето й) явно е обект на изключителна любов, за да не кажа смисъл на живота. Поне за Славчо съм сигурен, че това е така. Той явно полезно общува не само с групата в Търговище, а с пишещите от цялата страна, за което сърдечно го поздравявам.
Питам се няма ли нещо подценяващо в словосъчетанието "другата литература"? Няма. И "едната", и "другата" заслужават повече внимание от страна на държавата, на чието оцеляване са се посветили.