16 Ноември 2024събота00:14 ч.

Актуално

БАН избира нови академици

В първите два дни са утвърдени осем учени, изборите продължават

/ брой: 207

автор:Велиана Христова

visibility 1956

И този път, както винаги, изборите за академици в БАН пораждат засилен интерес и в бранша на знанието, и в обществото. Макар "феодалните старци" от времето на скандалния гербаджия Симеон Дянков да не са любимци на властта, висшите титли в науката са високоавторитетни в обществото. Затова и всякакви персони главно от неправителствени структурки питаят особена любов да турят незаконно пред името си сакралната думичка "академик". БАН обаче е единствената институция в България, която със закон е оторизирана да присъжда научните звания "академик" и "член-кореспондент" за страната, защитени и в Патентното ведомство. 

Избори за членове на академията се правят през 2-3 години, по закон броят на академиците е до 80, а на член-кореспондентите - до 120. Реално до момента на сегашния конкурс академиците в БАН са 48, а член-кореспондентите - 93. Около половината са от академията, останалите са от различни вузове в страната или творци от областта на културата. Тази година Централната избирателна комисия в БАН е допуснала до конкурса 118 номинирани от различни организации или от група академици. Кандидатите трябва да отговарят на комплексните критерии, оповестени и в сайта на академията. Всеки има по двама рецензенти, комисията прави класиране и предлага на Събранието на академиците за избор по двама кандидати за едно обявено място. Изборът е по научни области - математика, физика, химия, науки за Земята, инженерни науки, биологически науки, медицински, обществени и хуманитарни науки, аграрни и лесовъдни науки, изкуствознание и изкуства. Тази година за пръв път има специален конкурс за чл.-кореспонденти под 50-годишна възраст, а "таванът" за кандидатстване в тази категория е 65 години. Изборите започнаха от понеделник и продължават всеки ден. В първия ден бяха избрани четирима нови академици в областта на математиката, физиката и химията. Двама са от БАН, двама - от Софийския университет:

Олег Мушкаров (род. 1951 г.) е учен на световно равнище с приноси в модерни области на математиката като диференциалната геометрия, многомерния комплексен анализ и математическата физика. Той е добре известен с приносите си в подготовката на българските ученически отбори за международните олимпиади по математика, с работата си с талантливи ученици у нас и в чужбина. Работи в Института по математика и информатика на БАН. 

Николай Витанов (род. 1964 г.). Физик, водещ учен по квантова информатика и кохерентен контрол на квантови системи. Той е сред първите 2% на най-добрите учени в света според класацията на престижния Станфордски университет. В момента е зам.-ректор в Софийския университет. 

Николай Денков (род. 1962 г.). Световноизвестен учен химик - колоидно-дисперсни системи и техните приложения в индустрията и бита. Класиран е от Станфорд сред първите 2% на най-добрите учени в света. Един от най-плодотворните в науката наши химици, цитиран над 8500 пъти в световни научни издания. Работи в Софийския университет. В момента е министър на образованието и науката.

Константин Хаджииванов (род. 1958 г.). Един от водещите учени в света в областта на химията на повърхностите, която е в основата на важни процеси като адсорбция и катализ. Водещ по публикации и цитирания. Сред първите 2% на най-добрите учени в света според класацията на Станфордския университет. Работи в Института по обща и неорганична химия на БАН.

Във вторник бяха избрани също четирима нови академици - в биологическите и инженерните науки:

Румен Панков (род. 1955 г.). Световноизвестен учен в областта на клетъчната и молекулярната биология. Дълго време е работил в САЩ, сега работи в Софийския университет.

Драга Тончева (род. 1950 г.). Световноизвестен учен в областта на медицинската генетика и геномика. Работи в Медицинския университет в София.

Красимир Атанасов (род. 1954 г.). Световнопризнат учен в областта на интелигентните системи. Дефинира нови понятия в областта на инженерните науки. Работи в Института по биофизика и биомедицинско инженерство на БАН. 

Христо Белоев (род. 1958 г.). Той е известен с изследването, разработката и внедряването на съвременна земеделска техника и нови противоерозийни, енергоспестяващи и екологично чисти технологии за равнинни и наклонени терени. Ректор е на Русенския университет.

 

 

В София се произвеждат 41% от БВП на страната

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Потреблението на домакинствата ускори растежа

автор:Дума

visibility 565

/ брой: 219

Експерт предлага по-нисък ДДС за рибата

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

Тръмп разговаря два часа с Байдън

автор:Дума

visibility 598

/ брой: 219

Втора инстанция осъди експрезидент на Аржентина

автор:Дума

visibility 595

/ брой: 219

Протест в Брюксел срещу крайнодесните

автор:Дума

visibility 590

/ брой: 219

Пет години затвор грозят Марин Льо Пен

автор:Дума

visibility 555

/ брой: 219

Медийният тероризъм

автор:Александър Симов

visibility 640

/ брой: 219

Хронично бездействие

visibility 604

/ брой: 219

"Символичната война" на съюзническите бомби

visibility 631

/ брой: 219

Кой кой е в проектокабинета на Доналд Тръмп

автор:Дума

visibility 582

/ брой: 219

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ