Абсурдно, обаче законно

Денят, в който пиша тези редове, е (вече) миналият вторник, 15 февруари. Отивах на една среща, където имаше вероятност да чакам и като минавах край кварталното павилионче, намерих в джоба си петдесет дребни стотинки, срещу които си купих вестник "Сега". Запрелиствах го и дълго се смях, докато съобразих, че трябва да плача. Смях се не на журналистите, а на отразените парадоксални житейски факти, с каквито всеки ден ни отрупва родното демократично всекидневие.
Първо спрях вниманието си върху заглавието "Българските домати са гръцки и идват от Турция". На пазара може да пише, че са от Кресна, но собственикът на оранжерията в Кресна заявява, че не произвежда домати. Защо да произвежда, когато му ги изкупуват по 20 стотинки, а аз ги купувам поне по 2 лева. Не им ли е много на прекупвачите и няма ли кой да ги плесне през алчните ръце? Освен това вносните зеленчуци се оказват с десетина пъти наднормено съдържание на разните там отрови, които са доста опасни не само за вегетарианци като мен.
Разбрал всичко това, министър Мирослав Найденов и не пропуснал "да порицае хипермаркетите (западни фирми) за занижен контрол". Изглежда, че в поробената ни от Европейския съюз страна той няма право на нещо повече. Или и той, заедно с прекупвачите и контрольорите, е за затвора. Не знам да му съчувствам ли или да го упреквам. Но ми е повече от ясно, че той, Народното събрание, Министерският съвет и все ми е едно кой още, трябва да върнат на пазара ни родните зеленчуци, а на производителите изгодата да ги произвеждат... До тази статия е поместено съобщение, че в Румъния супермаркетите ще бъдат задължени да обособят рафтове за румънски продукти. Там може би и родната им литература и изкуство се радват на поне малко държавна закрила и грижа.
Следващата бележка, в която се зачетох, е "МЗ започна проверки за забраните за пушене". В нея, след като се описват вече известните правила и глобите за нарушаването им, четем: "Въпреки че промените са в сила от близо 2 месеца, доста заведения не се съобразяват с тях - нямат обособени помещения, изолирани с врати, нито механична вентилация". Тези думи ме карат да си спомня и за други закони и разпоредби, за някои от които вече забравихме, че ги има.
Едно истински полезно нововъведение (за нас) са пътеките по булевардите, определени за движение на автобусите от градския транспорт. На тях е посветена друга бележка във вестника - "Столичното кметство откри само петима нарушители в бус лентите". Става дума за проведена акция срещу нарушителите. Интересно как така аз, който всеки ден се возя на тролейбуси и автобуси по булевард "Цариградско шосе", виждам толкова много нарушители, без да ги търся, а от тези, които ги търсят, те успяват да се скрият?
Коломнистът Бойко Ламбовски пък коментира в своето антрефиле наскоро издадената от бургаската готвачка Мария Димитрова стихосбирка "Нежна стихия", в която се оказват включени творби на Давид Овадия, Блага Димитрова, Ефтим Евтимов и други известни наши поети. И вместо да понесе някакво наказание за своята постъпка, за да не кажа престъпление, малограмотната авторка събира плодовете на "славата" си чрез публични изяви и се готви да пише роман. Някой ще каже, че Максим Горки и Джек Лондон също са излезли от простолюдието.
    Не бива да отминаваме с безразличие и спортните страници на разглеждания вестник. Там в информация със заглавие "Пловдивските рефери бяха извадени от футбола" се разказва за скандалните разкрития за нагласени резултати от мачове, в които са замесени нашите момчета. На същата страница четем и заглавията "Заради скандала с Естония пропада друга контрола на националите" и "БФС продължава да мълчи по случая". Не пиша по кой от двата случая, защото случаите явно не са един и два.
Всичко това, като спестявам последната страница на вестника, която е критично-сатирична, е поместено само в един брой, който не е нарочно подбиран, а произволно взет. Така е и в другите броеве и в другите вестници. Да не говорим пък за жълтата преса. Всъщност едва ли нашият печат има нужда да се пожълтява. Достатъчно е жълта действителността, в която сме тровени и с пестициди, и с цигарен дим, и със задръстени булеварди, и с още безброй далеч по-сериозни парадокси...