99 случки с деца в кола

Някога, преди да се появят децата, пътуването с кола можеше да бъде романтично. Или тихо. Дори непланирано. С бира в ръка и хубава музика. С две тениски и четка за зъби в сака. Днес - с две деца на задната седалка, се е превърнало в приключение - екстремно, истерично, поръсено с трохи, омазано със сополи, с претъпкан багажник и с въпроса "Стигнахме ли вече?", който се произнася почти фалцетно на всеки две минути. Пътуването с деца със сигурност е едно от изпитанията за силата на човешкия дух, търпението на майката, нервите на шофьора, цвета на тапицерията и големината на багажника. Паркирането с хлапета в купето трябва да се включи в изпита за шофьорска книжка и да дава определен брой бонус-точки. Същото важи и за скоростно спиране в аварийната лента, съпроводено с писъци: "Пишка ми се" или "Повръщам!" А за преминалите изпитанието "как да натъпчем в един багажник два куфара, два велосипеда, надуваема лодка, бебешко гърне и торба с играчки" може да се дава поне почетно членство в МЕНСА.

За младите родители нека кажем, че времето, през което малкото ангелче спи блажено през целия път, а в багажника се поклащат единствено количка и пакет памперси, отминава по-бързо и от майски дъжд. Настъпват дните, в които дрънкалки и биберони летят през купето, прозорците се опитват на вкус, коланите са с отпечатъци от зъби, а всеки опит за хранене завършва с ново петно по тапицерията. Следващите няколко години пътуването е основно мрънкане, пишкане и неспирни опити на малкото перпетуум мобиле да се измъкне изпод коланите на детското столче. Все пак емпиричните опити доказват, че нервните ви клетки оцеляват през първата година с дете в колата. Дори сте склонни да увеличите броя на пътниците на задната седалка. Което автоматично означава, че сте готови да смените и колата - поне миниван с удобен багажник и място за две детски седалки. Внезапните писъци и свободно летящите предмети вече не предизвикват паника у шофьора. Пренареждате куфари, тротинетки, триколки и надуваеми лодки с лекота. Обръщате на Околовръстното заради забравено одеялце или камионче, без да получите хипертоничен пристъп. Проверявате бройката на децата и потегляте. Успех!

Таен помощник     

Обикновени солети - провизиите, които са на почит в багажа на всеки уважаващ себе си родител, който потегля дори и на кратък път с кола и... деца. Солетите са изпитано и потвърдено от стотици майки и татковци средство за осигуряване на тишина на задната седалка. Понякога за минута-две, а ако сте късметлии - може да ви се получи и за двайсетина. Има опасност около 60% от солетите да се окажат по пода, по седалките, размазани по прозорците и на места, на които никога не сте предполагали, че човешка ръка може да достигне. Но пък има и друга вероятност - малките пътници да ги превърнат в шпаги, мечове, пушки - моите се дуелират със солети в последно време, което предполага задължителна прахосмукачка на купето почти всяка седмица. 

Хигиената

Мокрите кърпи са най-добър приятел при пътуването и с бебе, и с тийнейджър дори. Изумително е какво ли съдържат всъщност, след като успяват да се справят еднакво добре с петна от напишкано, повърнато, морковено бебешко пюре, сладолед, шоколад, лютеница, флумастер, химикал... Освен това малките обожават да ги смучат, дъвчат, плюят... още една причина да се питам какво точно има в тези "мокри" кърпички. Синът ни имаше период, в който неистово "миеше" прозорците на колата с въпросните салфетки. Едно пътуване - един пакет. Трудно мога да опиша какво се вижда през стъкло, омазано хиляда и пет пъти с влажна кърпа, излъскано с длани и след това "подсушено" с ръкав... Питайте баща им колко му се радваха в автомивката в онези години.

Сръчни ръце

Но прозорците на колата пазят и други спомени. Болезнени. Няколко месеца пътуваха разкрасени от дъщеря ми със... стикери - на животни, светещи, лъскави, букви, цифри. По стъклото, по вратата, по седалката. Буквално ги бе нацвъкала навсякъде, където е стигнала ръчичката й, ограничена от коланите на детското столче. О, да - лепеше на поразия и етикети от бутилки с минерална вода. Разбира се, след това правеше опити да ги разлепи. Ние пък правехме опити да заличим следите. Резултатът беше труден за описване и още по-труден за пипане - някаква лепкава каша от косми, трохи и сополи.

Песните

Детските песнички също бихме добавили към списъка с важни помощници при дългото пътуване с малки деца. Колкото и голяма колекция от дискове да си набавите обаче, бъдете сигурни в две неща - ще трябва да пеете и вие, понякога да свирите, да тупкате, да пляскате, да свиркате... И още нещо - ще трябва да въртите една и съща песен с часове, с дни, с месеци. Винаги една-единствена се превръща в хит и детето я иска отново и отново, пищи името й още с влизането в колата, размахва обложката от диска през половината път, пее я под душа и в тоалетната. Най-вероятно и вие го правите, без да разберете - на път за работа, или на оперативка при шефа, в магазина.

Дъщеря ми, около годинката, заспиваше в колата на една-единствена песен. Спомням си, при едно пътуване с приятели до Турция - от границата до Истанбул се опитвахме да я приспим с любимата мелодия. Мисля, че дори шофьорът задряма за малко, но тя - не. След това имахме друг хит, който се пееше с пълно гърло, а като влизаха в колата с малкия, скандираха "Пусни шеста песен!" Минахме и през момента, в който 20 минути на задната седалка върви бой и истерия, защото всеки има различно музикално желание. Вече сме на фазата, в която отзад врещят и куфеят на нашите песни. И си правят сефли.

Играчки

Никога не са достатъчно и никога не могат да ви осигурят повече от 5-10 минути спокойствие. Нямам обяснение, но любимото им занимание и до днес си остава да ритат с всичка сила предните седалки и да стържат по прозорците с каквото им падне. Това, разбира се, не ги отказва от торбата с колички, кукли, книжки, моливи и стикита, която задължително стои между двамата. А съдържанието й се търкаля по пода още след първия завой. От което пък следват протяжните "Мамооооооо, дай" или "Тати, сприии!"

Финалът

След внезапни спирания, няколко сбивания, сред обувки по пода и петия пакет солети, все пак стигате до крайната цел. Изумителна е разликата между вашето изтощение и тяхното вдъхновение. Преминали сте поредното изпитание, а хлапетата вече са забравили защо са мрънкали и дали пътуването е било скучно и дълго.

Значи сте напълно готови за следващото приключение. С деца в колата, разбира се.