Деветата симфония на Бетовен ознаменува Деня на Европа в София

Станах свидетел на невероятно културно събитие на 9 май - за първи път в съвременната българска история Денят на Европа беше отбелязан със симфоничен концерт. Той бе организиран от Дирекция "Култура" на Столичната община и Общинския културен институт "Надежда" и осъществен от сборен артистичен ансамбъл, комплектуван от българския оркестър "Симфониета "София" с диригент Свилен Симеонов и Симфоничния оркестър на град Ниш - Сърбия (с необявен диригент), Националния филхармоничен хор "Светослав Обретенов" с диригент Славил Димитров и солистите Вера Гиргинова - сопран, Биляна Михайлова - мецосопран, Георги Султанов - тенор, и Валери Турманов - бас, които изпълниха най-подходящото за целта музикално произведение - Симфония 9 от Бетовен.
В този факт директно се налагат два явни символични знака, че:
- България действително вече е европейска държава, защото още преди много години знаменитият немски писател Стефан Цвайг е констатирал, че "Европа свършва там, докъдето се слуша симфонична музика"!..
- Обединени, балканските държави са в състояние да постигат повече във всички обществени сфери.
Изпълнението на Деветата симфония на Бетовен е трудна и отговорна творческа задача, защото освен мащаба си, това произведение е "обременено" и с явен идеологически подтекст, идващ от Шилеровата "Ода на радостта". Анализирайки предложеното изпълнение на слушателите, със задоволство трябва да се отбележи, че драматизмът, заложен в първата част на симфонията - Allegro ma non troppo, un poco maestoso, бе осъзнат и реализиран в голяма степен от диригента и оркестъра. За разлика от нея, втората част - Molto vivace, прозвуча тромаво и грубо, без характерната скерцозност в звучността, която е основно изискване при реализацията на сонатно-симфоничните структури. Със своя емоционален заряд третата част - Adagio molto cantabile, се оказа в синхрон със славянската чувствителност на изпълнителите, което им позволи да музицират по-свободно. Въпреки това, смущаващо бе, че - навярно под напора на тази емоционалност - интимният характер на тихите динамики в значителна степен бяха нивелирани, което естествено пречеше на солистичните изяви на духовите инструменти, закономерно намаляващо силата на енергийно-емоционалните послания, които те изразяваха, и неминуемо доведе до намаляване на въздействието им върху слушателите. Всеки музикант-изпълнител трябва да осъзнае, че постоянното силно свирене не е синоним на правилното художествено свирене, понеже обезценява красотата на тихите динамики и стеснява динамичния диапазон на звучността.
Безусловно, емоционално-смисловият център на симфонията представлява четвъртата й част - Presto, благодарение на факта, че в нейната реализация се включват още солистите и хорът. Текстът на Фридрих Шилер позволява на изпълнителите да "дешифрират" и предадат конкретност на виртуалните послания на музикалния изказ, което увеличава силата му на въздействие върху слушателите. Безспорно НФХ "Светослав Обретенов" е първокласен хоров апарат и затова изненадващо беше, че в звукопроизводството му доминираше скандирането, вместо благородното - и типично за певческото изкуство - свързано изпяване на тоновете, в единна вокална линия, определяна от текста. Ако скандирането е търсено преднамерено, не бих го определил като правилно художествено решение, защото "Одата на радостта" не се нуждае от милитаризиране!..
Мащабът на соловите певчески партии в Деветата симфония не е равнозначен с този на оперните произведения, но това не означава, че са по-лесни. Дори бих утвърждавал обратното - те предлагат сериозни технически трудности, дори за най-известните световни певци, понеже при тяхното интерпретиране те не разполагат с традиционните комплексни сценични аргументи, освен с певческите. Желанието на `младите певци Вера Гиргинова, Биляна Михайлова, Георги Султанов и Валери Турманов да обогатят певческия си репертоар извън оперния - е за поощрение. Пожелавам им да продължат усилията си и за овладяване на тази музикално-изпълнителска стилистика, което ще се отрази благотворно и на сценичната им дейност.
Похвална е инициативата на диригента Свилен Симеонов да реализира със "Симфониета "София" през 2018 г. всичките симфонии на Бетовен. Но с изпълнителски състав, наброяващ 38 артист-оркестранти, това е почти неизпълнима задача, поради невъзможността да се постигне необходимият художествен звуков баланс между щрайховите и духовите групи. Ако това се прави с цел да се убеди Софийския общински съвет (парламента на София) в необходимостта да се увеличат щатните бройки за щрайха - според приетите европейски (и световни) стандарти по принципната схема 10-8-6-4-2, не само бих подкрепил инициативата, но бих дал и гражданската си експертна оценка за това. Ето защо беше добре повече ръководни лица от Столичната община да бъдат на концерта, което щеше да им позволи да вземат правилното решение по въпроса.