Демокрация на силния
/ брой: 2
По време на посещението си в Южна Америка държавният секретар на САЩ Майк Помпео възроди една уж отречена от сегашната администрация във Вашингтон практика - тази на "смяната на режими". А САЩ, заедно с Бразилия и Колумбия, щели да направят всичко възможно за "възстановяване на демокрацията" във Венецуела. На практика всяко управление, което не се харесва на Белия дом, автоматично се превръща в "режим", а съответният негов лидер в "диктатор". На терен пък местни дейци веднага започват да се оплакват от репресии и да приписват всевъзможни грехове на управляващите. Така се родиха не една и две "цветни революции". Жестока е борбата за демокрация...
Интересно е, че това се случва дори там, където по всички обективни критерии всичко е наред. В случая Помпео говори за Венецуела, но има и други примери. Президентът Мадуро може да има своите недостатъци, но да кажеш, че не е демократично избран, че не това е волята на народа и че е диктатор, изисква силно въображение. Каквото САЩ са проявявали и друг път, особено фрапантно в случая с Ирак и Саддам Хюсеин.
Уви, историята показва, че така се разбира демокрацията отвъд Океана. Демокрация има тогава, когато управляват нашите хора. Волята на народа не е важна, нито гласът му. Щом от Вашингтон казват, че това искат венецуелците, значи е така. А който не е съгласен, трябва да е готов да се изправи срещу демократичните бомби на Пентагона. И ако това е нещо, което беше напълно очаквано от някой като Хилъри Клинтън, то това е поредното разочарование от Доналд Тръмп, който обеща промяна във външната политика, но на практика продължава най-мракобесните тенденции от едни уж отминали времена. За съжаление, явно в Белия дом стопаните се менят, но не и техните действия.