Държавата не прави достатъчно за изоставените деца

Камен Тодоров е на 22 години от Хасково. Студент по право в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Член на Младежката организация на БСП. Замисля благотворителни прояви за деца сираци и има желание да развива инициативите си за в бъдеще и в други градове освен в родния си.


"Имам желание да породя у подрастващите силно чувство за родолюбие"
"Ние сме едно цяло - едно общество, една държава, един свят"

- Господин Тодоров, вие замисляте благотворителни прояви за деца сираци. Какво ви дава мотивация да се занимавате с това?
- Да, замислям една благотворителна кампания, която започнах в Хасково, и желая да продължа в другите български градове. Става въпрос за Дома за деца изоставени от родителска грижа "Асен Златаров" в град Хасково. Тъй като градът за първи път от повече от 20 години има представител в професионалния футбол - става въпрос за местния ФК Хасково 2009, желая да заведа децата от дома на футболен мач. Исках да направя нещо за тях, което да ги накара да се усмихнат. Парите са нещо преходно - идват и си отиват, а вижте, емоцията е нещо друго, тя идва и остава завинаги. Кара те да се усмихнеш дори в труден момент. Няма нищо по-хубаво от това да сме човечни и с опита и енергията, които имаме, да даваме на тези, които по една или друга причина не са успели да намерят формулата или животът им е поднесъл така нещата, че е по-трудно да правят нещата сами. Всеки можеше да бъде на тяхно място - изправен пред трудността да оцелее в тази прекрасна държавна със славно минало, но пък изтормозено настояще, а както знаем, домовете в страната ни не се обгрижват с достатъчно внимание и ресурси от страна на държавата и гражданското общество. Трудно е един човек, който няма собствени семейство и подслон, да се справи сам с живота и всичките му препятствия. Нужно е тези, които притежават силата и способите за подобряване на живота, да ги вложат не само в собственото си щастие, а и към по-слабите, които са с по-малък шанс в живота.
- Други какви инициативи сте правили?
- Всъщност това е първата инициатива, която насочих към членовете на подобен вид институции. Досега съм правил други, различни неща. Примерно миналата година с други членове на Младежката организация на БСП в Пловдив проведохме подготвителни кандидатстудентски курсове по български език. Тук трябва да благодаря на Димитринка Вакрилова (общински съветник в Пловдив от БСП), Теодора Халачева (председател на МО на БСП Пловдив) и Тодор Стоилов (председател на район Централен в МО на БСП Пловдив) за поканата да се включа в това благородно дело.
- Какъв беше резултатът от курса?
- Резултатите бяха страхотни. Имахме над 5 среден успех. Хубаво е да виждаш, че усилията ти се възнаграждават и можеш да се радваш на плодовете от труда си. Това бе проведено за втора поредна година. Надяваме се и ще работим в посока да го направим традиция. Повечето вече са студенти и чувството, че успяхме да бъдем полезни, е невероятно. Препоръчвам на всички да се захванат с подобни инициативи. Ще лягат по-спокойни вечер и ще се събуждат с по-голям живец сутрин. С две думи - животът им ще придобие по-голям смисъл.
- В бъдеще какви дейности искате да реализирате?
- В бъдеще искам, както казах, да реализирам тази кампания в цялата страна. Сега обмислям в Пловдив да го направим. А в Хасково смятам също така да реализирам и едно посещаване на баскетболен мач на местния отбор. Децата имат нужда да виждат света отвъд дома, да виждат спорта. Може пък да се запалят. А може и някой от тях да е бъдещият Христо Стоичков, Григор Димитров или Кубрат Пулев. Знае ли човек? Аз съм тренирал дълги години тенис на корт. От спорта се научих на самоконтрол, дисциплина и да давам всичко от себе си. Желая и малките да възпитат тези качества у себе си и затова ще се опитам да им помогна с подобни инициативи. Друго, което имам като желание, е да породя у подрастващите силно чувство за родолюбие. Сега подготвям регистрацията на едно сдружение, което ще се занимава с благотворителни инициативи. Характерът им главно ще бъде за насърчаване на родолюбието, възродяване на народното ни самочувствие, запазване на българската култура, обичаи и традиции.
- От какво най-много се нуждаят сираците на България?
- Според мен е ясно на всички в държавата ни, че децата се нуждаят от материални неща, защото липсата им предизвиква и такава на самочувствие. Приканвам повече хора да поглеждат извън собствената си къщурка и въпреки трудния живот на всички ни, нека помагаме на по-слабите, които имат нужда и нямат нашия шанс да израснат в дом и семейство. На първо място обаче, сигурен съм, че им липсва обич. Тази любов, която те кара да се бориш с всичко трудно в живота и те прави човечен. Това е нещото, което смятам, че е най-болно за тях. Всички трябва да се обичаме. В крайна сметка ние сме едно цяло - едно общество, една държава, един свят. А любовта в този свят трябва да седи над всичко.
- Какви грижи се полагат за тях в домовете?
- Честно казано, не съм запознат с какви грижи се ползват децата. Вижте, представям си какво е. Аз можех да бъда един от тях, всеки можеше да бъде на тяхно място. Всеки ден съм благодарен, че имам страхотно семейство. И все пак има неща, които смятам, че могат да бъдат направени. Ето един пример. Близък мой приятел - Красимир Карамфилов, ми сподели, че желае един ден да осъществи прекрасна своя идея. Тя представлява следното - да успее да бъде въведен механизъм в държавата, който да работи на следния принцип - когато децата от домовете навършат пълнолетие, да им бъдат предоставени за ползване земеделски площи и къщи в селата. По този начин ще се справим или поне ще изградим основите за бъдещ успех с поне 2 основни проблема в заобикалящия ни свят на наша територия, а именно - интегрирането на хората, живели в домове, в обществото ни и проблемът с обезлюдените села.
- Какво ще коства на държавата това?
- Къщите на село обикновено са достатъчно големи и могат да се ползват от няколко човека, докато малко по-малко си стъпят на краката и вземат живота си в свои ръце. Те могат да се занимават със земеделие и животновъдство - две от най-силно развитите страни на социалистическата държава, които преходът уби. Ето още 2 проблема, които ще бори този механизъм. По този начин можем да намерим нов еволюционен начин за справяне с няколко наболели за нашето общество проблема. Трябва обаче воля и силна ръка. Трябва да сме наясно, че това са бавни процеси, но желание и насочени усилия две в едно ще дадат резултати със сигурност. Има множество села, които са на броени минути от големите градове, и тези хора няма да изгубят връзка с по-големите центрове на държавата ни. Нека да не звучи като химера, а напротив. Има толкова много здрави къщи, които пустеят и ако идеята бъде реализирана, тези деца ще получат с минимални усилия шанса да живеят равно и достойно с другите членове на нашето общество.