БСП в момента не може да се управлява дистанционно

Илияна Йотова е родена през 1964 г. в София. Завършила е българска и френска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Специализирала е в Националното училище по администрация, Франция, и в Центъра по европейски науки, Страсбург. Работила е като е репортер, редактор, водещ и директор на дирекция "Новини и актуални предавания" в БНТ. През март 1997 г. поема пресцентъра на Висшия съвет на БСП. За член на Висшия съвет на БСП е избрана през 2000 г. Депутат в 40-то Народно събрание. През 2007, 2009 и 2014 г. е избирана за член на Европейския парламент.

"БСП има огромна нужда от човек, който казва "да", а не "ще видим"
"Лявата идея е много красиво нещо

- Госпожо Йотова, предстои важен избор за българските социалисти - смяна на лидера. Какъв човек според вас трябва да застане на лидерското място в БСП?
- Кандидатурите за председател напоследък сякаш никнат като гъби. Честно казано, аз не очаквах, че има толкова много мераклии за този пост. Изведнъж много хора решиха, че сега е звездният час, в който могат да напомнят за себе си и да обявят своите кандидатури. Дано това не е предизвикано само от желанието да си осигурят по този начин водаческото място в следващите листи. Аз съм била свидетел на не един или друг избор в БСП, в който много хора молят за номинации и чакат такива с една-единствена цел  - да "блеснат" след това на конгреса, отказвайки номинацията, но да напомнят за себе си. Струва ми се, че подобен подход не е честен нито към членовете, нито към симпатизантите на БСП.
- А какъв е честният подход?
- Когато си решил да играеш до края, просто да го направиш. А ако смяташ да се откажеш на конгреса и използваш номинацията само за да получиш думата, по-добре е да се откажеш още сега.
- Вие самата бихте ли приела номинация за лидер?
- Аз имах няколко номинации още в самото начало, когато Сергей Станишев подаде оставка. Лично се обадих на тези партийни организации и им казах, да не изстрелват патроните си излишно по този начин, защото аз няма да се кандидатирам за председател на партията. Смятам, че когато си поел само преди няколко месеца ангажименти пред своите членове и симпатизанти, когато си ги убеждавал защо трябва да ги представляваш в такава авторитетна институция като Европейския парламент, няма как да избягаш от това.
Що се отнася до въпроса, който ми задават "Стой си в ЕП, но все пак бъди председател на БСП", това наистина е важен проблем. В момента партията не може да се управлява дистанционно. На новия председател на партията в следващите няколко месеца ще му бъде много трудно. Той ще трябва да се справи с един избор, извинявайте за тежкото сравнение, който е почти равносилен на избора от 1997 година. И новият лидер не само бързо трябва да подготви партията, защото колкото и да не сме лидерска партия, от председателя идват посланията, както и начина, по който ще се структурира работата по време на кампанията, така че БСП да се представи достойно на този вот. Още повече, че догодина предстоят други избори, за които сега малко говорим, но те са, според мен, най-важните - местните избори. Всъщност именно на тях се вижда коя партия колко тежест има в обществото, какви хора може да привлече и съм сигурна, че една партия, която няма солидно присъствие в местната власт, никога не може да дойде стабилно в едно управление на национално ниво.
- Нуждае ли се БСП от идейна промяна, защото резултатите от евровота показаха един срив, членовете на партията не излязоха да гласуват. Какво трябва да се промени, за да не се случва това?
- БСП страшно много залитна по отношение на практическата политика. Анализът на това е сложен, но като че ли казахме: "Дайте сега да бъдем прагматици". Заплетохме се в отговори на въпроси сега плоския данък ли ни е по-важен, а после да го отменим, кои данъци са ни по-важни, ама дали не можем да направим компромис със собствената си лява идея. Така неусетно БСП, крачка по крачка, започна да се отказва от изконни идеи, послания и политики. Ние в желанието си да бъдем такива практици и прагматици се отдалечихме от онова, заради което хората схващат БСП като лява партия.
- Може ли БСП да се върне към това състояние?
- Бих подкрепила всеки един кандидат, който ми каже как ще стане това. Чета платформите на някои от кандидатите и се чудя как е възможно да се изрекат толкова нищо незначещи думи, думи, които са девалвирали, думи, които бягат от ушите на хората. Това е така, защото няма конкретен подход, няма конкретика. Какво означава "да се върнем към изконната лява политика"? Ще подкрепя всеки, който ми даде практическите мерки към това как да се върнем към нея.
Много ме учуди посланието на някои от заявилите се кандидати, което беше в смисъл, че ние трябва да се върнем при хората. Аз риторично задавам въпроса: "Абе, другари, досега къде бяхте?" Защо не сте били при хората? Та вие в повечето случаи сте досегашни народни представители! Да сме били слезнели от джиповете. Ама какво означава това? Наистина не знам какво означава тази реплика. Аз съдя по себе си. Четири дни в седмицата съм в Брюксел или в Страсбург като избран евродепутат. От трите почивни дни два задължително съм някъде из страната на срещи с членове и симпатизанти на БСП, от най-малкото село до най-големия град. И заради това не смятам, че всички трябва да бъдат поставяни под един знаменател и искам да попитам - за кого се отнася този призив? Назовете хората, които трябва да слязат от джиповете. Искам да им видя имената. След като такава мисъл минава през главата на един кандидат, значи проблемът е в него. Значи той трябва да слезе от джипа.
- Сътрудничеството между БСП и ДПС в това управление изигра ли лоша шега на партията?
- Аз все още не мога да си отговоря на този въпрос. Слушах много неща, много оплаквания. Като че ли в края, малко преди европейските избори, машината на тази много сложна конфигурация в правителството, беше започнала да има някакъв смазан вид. Чарковете започнаха да се движат нанякъде. Да, припламваха искрите по кадровите въпроси, няма какво да се лъжем, но все пак се работеше. Аз съм един от малцината в БСП, които смятаха, че ако имаше едно по-стабилно мнозинство в парламента и правителството щеше да бъде по-стабилно. Но това, че за всеки един закон, който правителството предлага не се знае дали ще съберат кворум на другия ден, това създаваше психоза, нестабилност и несигурност. Някаква си аритметика решаваше дали една политика трябва да се прави, или да не се прави.
Споря напоследък с мои колеги дали наистина, като видяхме резултата през 2013 година, не си заслужаваше веднага да имаме нови избори. Ще ви разкрия една тайна, която я казвам за първи път публично. Бяхме няколко души, но на другите не съм взела съгласието, така че ще говоря в първо лице, единствено число. В нощта на изборите, когато се видя, че сме 120 на 120 в парламента, отидохме при Сергей Станишев и му зададохме този въпрос - кое е по-добре - да обявим веднага, че не може да има правителство в тази конфигурация на Народното събрание и да вървим на избори, или да се опитаме все пак да направим нещо. Тогава Станишев изложи няколко аргумента, с които ни убеди, че колкото й да е трудно трябва да минем през това изпитание. С днешна дата си мисля дали е бил прав. Сега вече е много лесно да се дават оценки, да се правят критични мнения. Не беше лесно взимането на решението.
- В името на какво го взехте тогава?
- Нашата цел беше ГЕРБ да не управлява, макар и за малко. Тогава, разбира се, си мислехме, че ще можем да направим едно сериозно сътрудничество с ДПС и правителството да изкара целия мандат. За първи път в България се правеше толкова сериозна формула за експертен кабинет. Повярвахме в това, че на експертите ще им бъде по-лесно. Моето мнение обаче, една година по-късно, е, че нашата цел да отстраним ГЕРБ от властта очевидно беше направена. Но ние не успяхме да осъществим втората си цел - да направим така, че ГЕРБ никога повече да не може да дойде самостоятелно в управлението. И тук вече е въпросът за големия анализ "защо". Според мен се оказа, че формулата на експертния кабинет за България е неудачна. Когато не се чувстваш политически обвързан с една програма и политика, не можеш да правиш добре и експертната си работа. Когато нямаха политически ангажимент твърде често министри изпадаха в капана на това днес да вземат едно решение, а утре да го променят. Защото те нямаха политическите мотиви, с които е ясно, че макар и да ти е трудно, това решение ти все пак трябва да го вземеш. Това клатушкане породи голяма несигурност в собствените ни избиратели. Виждах го, четях го в погледите на хората в тия 35 дни кампания и 16 хиляди километра, които съм изминала.
Бих написала средна оценка за социалната политика на това правителство. Лично аз, като видях как тръгнаха първите 6 месеца, бях много удовлетворен човек, защото тогава си казах: "Ето това са едни много важни първи стъпки, те се непопулярни и трябва да имат много воля, за да ги направят". След това си казвах, че като ги минат, ще дойде времето за отстояването на последователна социална политика, която вече е дългосрочна, а не кърпеж на парче. За съжаление ние останахме само с тези първи стъпки. Ние дори не успяхме да започнем програмата за младежката безработица, шанс, който Европа ни даде с цената на много спорове.
- Успя ли БСП да си научи урока?
- Хубавото е, че уроците са налице. Въпросът е обаче дали ние като партия можем да си позволяваме всеки път да получаваме тези тежки уроци. Тук идваме до големия въпрос - какво трябва да се прави в БСП. Не обичам хората, които казват, че ще променят партията отвътре. Партията не е имагинерно понятие. Партията е от живи хора, всеки от които е намерил своя мотив да членува в нея. Всеки от тези членове се е сблъскал с немалко трудности, защото да си член на БСП и това да се знае, никак не беше леко в последните 25 години. И въпреки това те са останали верни. Какво означава да ги променяш отвътре? Не е в това въпросът. Въпросът е да убедиш тези хора, че този избор не е бил случаен за тях, че има смисъл да си член на БСП. Това е голямата реформа. Иначе формалните организационни въпроси - това са инструменти. Ако не успееш да убедиш хората защо си заслужава да бъдеш социалист и то не просто като социалист, а именно като член на БСП, тогава си загубен като лидер. БСП има огромна нужда от човек, който казва "да", а не "ще видим".
- Възможна ли е една по-широка коалиция между БСП и ГЕРБ в следващия парламент?
- За съжаление смятам, че България оттук нататък няма да се радва на стабилни правителства. Влизаме в един сценарий, за който са ми разказвали колеги, тук в Европа, колко е разрушаващ за една държава. Такава коалиция си заслужава в един-единствен вариант - ако така отреди народният избор и се съберат двете формации, отказват се от всяко политиканстване на тема кой е ГЕРБ и кой е БСП, имат 10 приоритета за държавата, за които си стискат ръцете, включително и за начина, по който ще бъдат осъществявани. Само при това условие и при ясни ангажименти. И, моля ви, никакви експертни правителства - силни политически фигури, излъчени от двете формации. С много ясни политически ангажименти и условия докъде може да стигне компромисът между двете страни.
Но вън от участието ни във властта БСП може да бъде силна опозиция, ако знае какво иска да постигне. Лявата идея е много красиво нещо. Политиката в крайна сметка опира до това да искаш да направиш добро на хората. Заради това прогресивните хора по цял свят са леви. Това, което може да спаси БСП в момента, е лявата идея и онова, което ни прави всички нас едно цяло.